Протокол № 376 от 13.05.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 376 гр. Смолян, 13.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова

Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440101391 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Страните по делото редовно призовани.

Ищеца С. С. Ч. не се явява. За него адв. П., редовно преупълномощена от адв.

**** Ч.. Представлява се и от С. Я. Ч. – баща.

Ответникът В. Д. не се явява. За него адв. ****, редовно упълномощен.

Ответницата Т. М. се явява лично и с адв. ****, редовно упълномощен.

По делото е получена изпълнена съдебна поръчка от РС- Стара Загора.

Адв. П. - Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. **** - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА протокол №825/24.04.2026 г. по гр.д. № 1102/2026 г. по описа на Районен съд Стара Загора относно проведен разпит на свидетелите А. и *** К.и.

Адв. П. - Моля да продължи съдебното дирене с разпита на допуснатия ни свидетел *** С. Ч.. Втория от допуснатите ни свидетели не се явява днес, но ние държим на неговия разпит. Той е служебно възпрепятстван и работодателя му държи да бъде призован по служебен ред. Свидетеля се казва *****. Моля за следващо съдебно заседание да бъде призован. Поддържаме искането за назначаване на СМЕ, която с оглед вида и характера на делото считам, че е необходима, с оглед установяване на телесните увреждане, механизма на причиняване, причинно следствена връзка, все въпроси, които следва да бъдат установени в настоящото производство. Нямам други искания.

Адв. **** Аз не възразявам и предоставям на съда да прецени необходимостта от разпита на още един свидетел, който е поискан от ищците, но що се 1 касае до искането за назначаване на СМЕ, относно удостоверяване на доказателства, касаещи описаните в СМУ, считам, че при такава времева дистанция, то който и да е експерт ще се позове на този документ, който е представен по делото. С.я документ не представлява правна сложност и не изисква тълкуване. Там нещата към онзи момент ясно са описани и казани. Изразили сме и по подробно възражение по това искане в т.

4 от отговора и сме изложили тези конкретни възражения, които и днес поддържаме.

Възразявам относно това искане. Други доказателства към момента не считам, че са необходими. Още повече, извинявам се превърнахме този процес в дълъг и мащабен, а той по същността си е елементарен, така че предоставям на вашата преценка.

Адв. П. – Във връзка с възражението срещу искането за назначаване на СМЕ, считам изложените доводи за неоснователни. Експерта освен, че ще се позове на медицинската документация съдържаща се по делото, той следва да направи анализ.

Независимо, че са установени вида и характера на тези телесни увреждания, то с допълнителните въпроси ще бъде установен и възможния механизъм за причиняване на телесните увреждания, давността, възстановителния процес и евентуално настъпили усложнения вследствие на причиненото телесно увреждане, за които обстоятелства категорично са нужни специални знания.

Адв. **** – Не се отрича механизма, това се е случило, няма какво вещото лице да установява. Всичко казано от колежката днес е записано в този медицински документ.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ водения в днешно съдебно заседание свидетел *** С. Ч..

С оглед на обстоятелството, че **** е на 14 годишна възраст, същия ще бъде разпитан в присъствие на баща му и законен представител С. Ч..

*** С. Ч. –****

НАПОМНИ се за отговорността на свидетеля по чл. 290 НК, както и правото му да откаже да свидетелства и същият обеща да каже истината.

Свидетеля Ч. –С брат ми свършихме тренировка и отидохме в съблекалнята да се обличаме. Когато влезнахме там видяхме В., който седеше на дрехите ни и с гърба си притискаше моята раница с дрехите. Ние му казахме да стане или да се премести, за да може да си вземем дрехите. Той отказа. Ние пак го помолихме, но той не се премести. Тогава С. го побутна по рамото и му каза да стане. В този момент в съблекалнята влезна неговия приятел К. и В. му каза: „тези двамата се правят“. Тогава К. си свали якето и започна да ни удря с ципа на якето към лицата. Ние си прикрихме лицата и тогава започна да ни удря по краката, отново с якето и В. ни каза, че сме слабаци. Аз отговорих, че те са по-големите слабаци. Тогава В. ме хвана за двете ръце в предмишницата, притисна ме за стената и ме удари с коляното в гърдите. С. го дръпна за да ме защити и му каза да ме остави на мира. В този момент В. пуска неговата дясна ръка, замахна към С. и го удари в лицето около лявото око. С. се свлече на земята, започна да плаче и да се прикрива. Той му каза – „Стига си плакал, не те ударих толкова силно“. Когато С. си махна ръката видях колко му е подуто под окото и се изплаших. Мястото беше много синьо, подуто. Тогава някой извика сенсея, но не видях кой, защото се занимавах с брат ми. Треньора се опита с кабърче да му спука торбичката, но не успя. Тогава се обади на мама, защото тате пътуваше и каза да ни вземат. След това закараха брат ми в спешното, аз не влезнах, останах отвън. Не знам по-нататък какво се е случило с В., ние си тръгнахме. Това се случи септември месец, седмица след започване на училище през 2020 г. След този инцидент ние спряхме да 2 ходим на тренировки. С. го беше страх да влезне в залата, беше му неприятно. В този период аз и брат ми тренирахме в по-малката група, а В. в по-голямата група. Ние бяхме до гърдите на В.. С. само каза на В. да стане от дрехите. Преди този случай ние с В. не сме се познавали дори, само си бяхме чували имената на тренировките. Дълго време продължи заздравяването на подутото. След нова година окото му още беше подуто. Оплакваше се че вижда замъглено, че има парене в окото, сълзеше му постоянно. С времето се сменяше цвета на подутото – синьо, лилаво, зелено. Той продължи да учи, но чувах мама и тати да си говорят, че му е бил спаднал успеха, че му са се подигравали за окото. Не искаше да излиза навън, защото го дразнеше светлината, не можеше да гледа телевизор. Ходиха на лекар да му правят снимки, изследвания, не знам точно какви, но ходеше постоянно. Брат ми в този момент беше започнал в ПМГ първа година – 5 клас. След инцидента брат ми една седмица не ходи на училище, след това си тръгна. Ние през това време ходихме и на плуване, но брат ми спря и него, защото го дразнеше окото. Към края на месец януари му се изчисти окото, остана малко синьо, но не беше подуто, отока беше изчезнал. Ние не сме удряли В.. Брат ми нямаше открита рана, не е кървял. Също така не е губил и съзнание.

Треньора се опита да пробие отока с кабърче, но не успя. По време на инцидента в съблекалнята си спомням само В. и К., другите не ги помня, но имаше. Нямам спомен, но тази госпожа не е била в залата /адв. **** посочва на свидетеля ответницата Т. М./.

Веднага след инцидента С. ходи на спешното. След това е воден за снимки и изследвания по други лекари. Преди да влезнем в съблекалнята К. още не беше влезнал в залата. От влизане във вратата в ляво е съблекалнята. К. беше в групата на В.. Ние свършихме тренировка и тръгнахме да се обличаме, не сме говорили с него.

Когато се влезне в залата, една крачка в ляво е съблекалнята. Преградено е с дървени дъски. Входа към съблекалнята се затваря с перде и когато влезнахме го затворихме. В самата съблекалня пръв беше В.. Когато ние отидохме да се събличаме той беше вътре в съблекалнята. К. през това време не беше влезнал в съблекалнята. Той влезна, когато ние говорехме с В. да се премести от нашите неща, за да си ги вземем. В. беше седнал на стола върху нещата ни и когато К. влезна и започна да ни бие с ципа на якето му, В. стана. Когато К. ни биеше със ципа, В. ни каза, че ние сме слабаци, аз отговорих, че те са по-големи слабаци и тогава В. ме хвана мен. Брат ми само бутна В., за да не ме удря. В. беше прав. След като С. бутна В., той остана прав и продължаваше да ме държи. Когато К. ни удряше В. беше отстрани. Брат ми беше до мен в дясно. В. ме пусна с дясната си ръка, а с лявата продължи да ме държи, тогава удари С.. Аз не съм се опитвал да го атакувам. Ние не сме удряли В., не сме го ритали. В. не е бил наведен или свит. През цялото време съм го виждал. Никой от нас не е удрял В. с колан от тренировките. В. и К. мисля, че са приятели, но не съм контактувал с тях. Не знам дали от преди случая са приятели и дали все още са приятели. Съблекалнята е малка, но не мога да преценя колко метра е. Може би е около метър и половина широко и дълго помалко от три метра. Отсреща е стена - дълго и тясно помещение. К. влезна докато разговаряхме с В.. В. ме държа до стената, след като К. ни удряше с ципа на якето. К. влезна още когато В. стоеше на нещата ни. Някой извика сенсея, но не знам кой. Не познавам К. и **** К.и. В съблекалнята имаше и други момчета, но не ги познавам.

Имаше малки от нашата група, но имаше и по-големи от следващата група, след нас.

При влизане в съблекалнята двете групи се засичаме. Брат ми е нямал отношения отпреди с В., но аз мисля, че С. го е бутнал, за да ме защити, а В. го е ударил, защото си е помислил, че го е провокирал по някакъв начин. С. го бутна по рамото странично, за да ме пусне. През това време С. му каза – Остави го на мира.

С. Ч. - Няколко дни след инцидента майката на В. дойде в офиса ми и аз й казах, че желаем да се разберем, но и В. да разбере, че това което е направил е недопустимо и трябва да понесе някаква отговорност. Тогава й казах, че искаме В. да 3 се извини на С. и той да получи някакво обезщетение. Например някакъв хубав компютър, за телефон все още беше малък. Това ми бяха условията. Тя каза – добре ще поддържаме връзка, но след това спряха контактите. Преди да дойде в офиса, аз я бях потърсил, като телефона й го взех от треньора.

Т. М. – За случая аз разбрах на следващия ден от треньора на децата.

Предишната вечер обаче забелязах, че В. е притеснен. След като разбрах извиках В., за да ми обясни какво е станало. Треньора ми беше казал - нормални спречквания между децата и при самото спречкване В. е ударил С.. След това, аз получих няколко поредни дни снимки от г-н Ч., без да говорим по телефона, само получавах снимки и съобщения, че трябва да се видим и изясним ситуацията. За мен като родител, веднага след като получих снимките исках среща, търсих контакт. Тогава Ч. ми каза, че тази седмица е ангажиран, че пътува и това ще стане следващата седмица. Междувременно получавах още и още снимки, не си спомням броя им. След като г-н Ч. се прибра отидох лично при него в офиса му, за да изясним ситуацията от гледна точка на това, че в къщи аз съм изключително притеснена за В., аз съм изключително отговорен родител. В. тогава беше на 13 години, тренираше карате, футбол. Казах на г-н Ч., че ситуацията е изключително деликатна, ние сме изплашени с В.. Попитах го какво е необходимо да дам, какво са направили като изследвания, ако трябва нещо допълнително ще дам. Имах една молба да съберем децата, за да изясним какво е станало, както неговите, така и моето дете да си вземат поука. Казах, че каквото е необходимо ще го покрия. Тогава г-н Ч. ми отказа и каза, че иска 2000 лв. Аз се шокирах и го попитах как ги е определил. Той ми каза - Ако отидем в съда, това ще се води средна или лека телесна повреда и пак ще трябва да ги дам. След това аз попитах как да ги дам, в смисъл на основание на какво. Той каза, че се давали под формата на някакво дарение. Аз бях изключително потресена. Разбирам, че тяхното дете е пострадало.

С. Ч. - Ответницата сочи изключително неверни неща.

Съдът прикани страните към постигане на спогодба и даде 10 минути почивка за обсъждане на варианти за спогодба.

Адв. П. – Моля да ни бъде предоставена възможност писмено да оформим спогодба, тъй като видно от пълномощното на адв. **** същия не е упълномощен от ответника В. Д. с правата да подписва спогодба.

Адв. **** - Молим да ни бъде даден срок да представим в писмен вид спогодбата.

Съдът с оглед заявеното от страните намира, че следва да им бъде предоставена възможност да постигнат споразумение и затова