Решение № 130 от 09.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пазарджик, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500215 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435 ал.2 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се постановление за налаганe на възбрана № 3405 от 08.11.2024 г. на ЧСИ Г.С., рег. № 885, с район на действие Окръжен съд Пазарджик по изпълнително дело № 20198850400347 по описа на ЧСИ за 2019 г. във връзка със събиране на такси за водовземане от минерални води от титуляри на разрешителни за водовземане от минерални води, издадени по реда на Закона за водите, върху следните имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, с.С., Община С., Област Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1038/02,05,2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: е от 07,10,2024 г., адрес на поземления имот: с.С., местност: Б., площ: 3001 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: **********, номер по предходен план: ******, съседи:

**********, ***********, **************, **********.

1

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***********, с.С., Община С., Област Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1038/02,05,2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: е от 07,10,2024 г., адрес на поземления имот: с.С., местност: Б., площ: 3000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: **********, номер по предходен план: ******, съседи:

**********, **********, 6**********. ************, ***********.

Жалбоподателят Община С., ЕИК000351825, с административен адрес гр. С., ул. “Ал. С.“ № 37А, твърди, че изброените по-горе имоти са собственост на община С., и представляват публична общинска собственост, поради което са несеквестируеми съгласно разпоредбата на чл. 444 ТПК.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОС имотите и вещите публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, с което се обосновава искането на жалбоподателя да се отпише обжалваната възбрана, наложена върху тях.

Жалбоподателят поддържа, че имотите – публична общинска собственост имат за цел да задоволяват обществени потребности по съответния регламентиран в закона начин и ред, поради което са предмет на специална правна уредба със засилена защита на собствеността. Обектите на публичната общинска собственост били определени в чл.3 ал.2 от Закона за общинската собственост, а защитата им се свързвала със забраната да бъде отчуждавана или прехвърляна на трети лица, както и да се придобива по давност. Съществувала и изрична забрана върху имоти - публична общинска собственост да се насочва принудително изпълнение за събиране на парични вземания срещу общините (арг. от чл.520, ал.3 от ГПК и решение № 15 от 21.12.2010 г. по к.д. № 9/2010 г. на Конституционния съд).

Процесните имоти представлявали публична общинска собственост, доказателство за което били приложените актове за публична общинска собственост с предшестващи ги решения № 236/29.08.2024 г. и № 237/29.08.2024 г. на Общински съвет, гр. С., поради което те били несеквестируеми. Нещо повече, съгласно чл. 7, ал.2 от ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост не можели да се отчуждават и да се 2 прехвърлят в собственост на трети лица.

Искането е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, с. С., общ.

С. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***********, с. С., общ. С. да бъдат освободени от принудително изпълнение, а наложените обезпечителни мерки да бъдат заличени.

В законния срок е постъпило възражение от М.К.А. - Процесуален представител на Председателя на Асоциацията по В и К на обособената територия, обслужвана от „ВиК услуги" ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК175971905, с адрес гр. Пазарджик, ул. "Екзарх Йосиф" № 2 с искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, ч е в жалбата са наведени доводи за несеквестируемост на недвижимите имоти, предмет на наложената възбрана, които не попадат в хипотезата на чл. 444 от ГПК, Жалбоподателят се позовавал на решения № 236/29.08.2024 г. и решение № 237/29.08.2024 г. на Общински съвет С., с които на основание чл.3, ал.2, т.1 и т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, поземлени имоти с идентификатор ********** и ***********, находящи се в землището на с. С., общ. С., м. Б., били обявени за публична общинска собственост. Цитираните решения на ОбС-С. според взискателя били незаконосъобразни „до степен на нищожност“. Позовава се на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, в която било предвидено, че за публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2, а в чл. 3, ал.

2, т. 1 от ЗОС било посочено, че публична общинска собственост са имоти и вещи, определени със закон, която хипотеза в случая не била налице.

Единствено приложима в настоящия случай била разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от същия закон, в която била предвидена възможност с решение на Общински съвет за публична общинска собственост да бъдат обявени други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Това им качество обаче не можело да се изведе и от общественополезната им функция за трайно предназначение за задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Твърди се, че жалбоподателят не се позовавал на изрично разпоредена нормативна несеквестируемост. В нито един закон земеделските земи с начин на трайно ползване „нива" не били определени като недвижими имоти с 3 публичен характер и върху тях било допустимо налагането на възбрана, тъй като това действие задържало имотите в патримониума на длъжника и не нарушавало несеквестируемостта.

Освен това при извършена справка по изпълнителното дело взискателят установил, че Община С. действала недобросъвестно и била извършила действия, целящи да ощетят кредитора, тъй като видно от наличните по делото уведомления - например уведомление с изх. № 7975/13.09.2024 г. до АВиК Пазарджик, към което приложено обявление за публична продан на недвижими имоти процесните два имота вече били обявявани на публична продан от ЧСИ Г.С. по искане на взискателя, но не били продадени поради липса на наддавателни предложения. Именно за това взискателят бил поискал да бъде насрочена нова публична продан на тези имоти.

Твърди се, че решенията на Общински съвет С. за преобразуване от частна в публична общинска собственост на процесните два имота били взети на 29.08.2024 г., към която дата кметът на община С. вече бил наясно, че имотите са обект на принудителни действия по образуваното изпълнително дело. Поради това Община С. действала недобросъвестно и извършила действия, целящи да ощетят кредитора, а никой не можел да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Постъпило е и становище от ЧСИ С. с изразено мнение за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и становищата на останалите участници в процеса, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20198850400347 по описа на ЧСИ Г.С., с рег. № 885 и район на действие Окръжен съд Пазарджик, е образувано на 08.07.2019 г. по искане на взискателя Асоциация по В и К Обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД - гр.

Пазарджик, представлявана от С.Н.М., срещу длъжника Община С. за принудително събиране на парично вземане в размер на 12136 лв., въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист № 1004 от 23.04.2019 г. от РС-Пазарджик по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на същия съд. Като способи за принудително събиране на вземането взискателят е посочил налагане на запор върху всички банкови сметки на Община С., вземанията му от трети 4 лица, открито движимо имущество и МПС, възбрана на недвижими имоти, както и опис и продажба на имуществото на длъжника.

На ЧСИ са възложени от взискателя и правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение.

Тъй като задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение, а и продължително време след това, за обезпечаване на паричното вземане на взискателите по изпълнителното производство са наложени различни обезпечителни мерки между които и наложена с постановление от 08.11.2024 г. възбрана за обезпечаване на вземането на взискателя, върху следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **********, с. С., Община С., Област Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1038/02.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: е от 07.10.2024 г., адрес на поземления имот: с. С., местност: Б., площ: 3001 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: **********, номер по предходен план: ******, съседи:

**********, ***********, **************, **********.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***********, с. С., Община С., Област Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1038/02.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: е от 07.10.2024 г., адрес на поземления имот: с. С., местност: Б., площ: 3000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: **********, номер по предходен план: ******, съседи:

**********, **********, 6**********. ************, ***********.

Установява се от доказателствата по делото, че с Решение № 236 и Решение № 237, взети с протокол № 13/29.08.2024 г. на редовно заседание на Общински съвет – гр. С., процесните имоти са обявени за публична общинска собственост, като решението е взето с единодушие от присъствалите 18 общински съветници. Във връзка с това на 24.09.2024 г. са издадени Акт № 4035 и Акт № 4037 за публична общинска собственост. Това означава, че 5 възбраната от 08.11.2024 г. е наложена след промяната на собствеността от частна в публична.

Спорен между страните е въпросът дали с промяната на вида на собствеността ОбС-С. е целял единствено да възпрепятства взискателя по изпълнителното дело да събере своето вземане чрез продажба на имоти на длъжника, представляващи частна общинска собственост. Доказателства в подкрепа на такъв извод не се съдържат по делото. В отговора на въззивната жалба, депозиран от процесуалния пълномощник на взискателя, че твърди, че от уведомление с изх. № 7975/13.09.2024 г. до АВиК Пазарджик, към което било приложено обявление за публична продан на недвижими имоти, се установявало, че процесните два имота вече били обявявани на публична продан от ЧСИ Г.С. по искане на взискателя, но не били продадени поради липса на наддавателни предложения и затова взискателят поискал нова публична продан на същите имоти. Това твърдение не се потвърждава от наличните в кориците на делото писмени доказателства. На първо място следва да се посочи, че уведомление с изх. № 7975/13.09.2024 г. не се съдържа в изпратеното от ЧСИ С. копие на изп. дело № 347/2019 г. На лист 747 от т. ІІІ от изпълнителното дело се намира уведомление с изх. № 7975/13.09.2023 г., към което действително е приложено обявление за публична продан, но измежду имотите, за които е обявена публична продан не е нито един от двата процесни имота – на публична продан са обявени имот в землището на с. С., два имота в землището на с. Г.В. и един имот в регулацията на с. В., но липсват обяви имоти в землището на с. С., където се намират процесните имоти. При тези данни и при липса на други доказателства, че процесните имоти вече са били обект на принудително изпълнение, съдът приема за недоказано твърдението на взискателя, че промяната във вида на собствеността на имотите, по отношение на които е наложена възбрана на 08.11.2024 г., е извършена единствено с цел да се възпрепятства удовлетворяването на задължението на длъжника към взискателя.