Решение № 424 от 18.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Плевен, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500583 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 107/23.05.2022 г., постановено по гр. дело № 210/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Л., съдът е осъдил Главна дирекция “***“ - ***, гр. С., ул. ”***” №***, представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор, да заплати на О. Б. М., ЕГН **********, адрес: гр. Л., ул. ”***” №***, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от З***, сумата от 804,32 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.04.2019г. 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 98,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “***“ - ***, гр.С., ул. ”***” № ***, представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Л., 1 сумата в размер на 100 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебноикономическа експертиза в размер на 196,50 лв.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА Главна дирекция “***“ - ***, гр.С., ул. ”***” № ***, представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор, да заплати на адв. В. Н. Н.-П., ЕГН **********, Адвокатска колегия - Плевен, сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Срещу решението на Левченски районен съд е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***“ към *** С. , представлявана от главен комисар Н.Н.директор чрез старши юрисконсулт С. Н., като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че Районен съд – гр. Л. неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба, уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от З***.

Въззивникът счита, че основния порок на обжалваното решение е в това, че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ, че приложението на общите правила по ЗДСл. и по КТ е отклонено с чл.187 ал.9 З***, която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 З***, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в ***, че нито в ЗДСл., нито в З*** има непряко препращане към нормите на КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми,които са цитирани. Въззивникът счита, че в процесния период на основание чл.179 ал.2 от З*** и чл.187 ал.9 от З*** са действали издадените от министъра на вътрешните работи две наредби: Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020 г., в които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в ***. Посочено е, че тези две наредби, НСОРЗ, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв 2 предмет на регламентация. Изложени са доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 З*** и неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на З*** и издадените въз основа него наредби, които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ. Твърди се, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в З***, в който нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с продължителността на работното време през нощта - 8 часа, като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 от КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 З*** при държавните служители в ***. Въззивникът счита,че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по З*** спрямо работниците и служителите по КТ, както неправилно е приел Районен съд – гр. Л.. Изложени са подробни съображения, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в З*** и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че неправилно Районен съд – гр. Л. е приел, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чийто елементи са уредени от З*** и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от З***, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в *** и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми,на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на 3 дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от З***, която регламентира специалната 8часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по З*** и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че Районен съд – гр. Л. не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, че след като е установено, че ищецът е полагал нощен труд, съдът е постановил решение че му се дължи извънреден труд. В жалбата въззивникът се позовава на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд Луковит. В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – гр. Л., като неправилно и необосновано.

Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. От ГД“***“ към *** – гр. С. чрез ст. юрисконсулт С. Н. е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника, в което са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

Въззиваемият О. Б. М. чрез своя пълномощник адв. В. П. от ПлАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Левченски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,като се твърди,че за процесния период е действала Наредба №8121з-776/29. 07. 2016г. на министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 4 г., като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС 4

№16766/10. 12. 2019г. по адм. д. №8601/2019г., петчленен състав, първа колегия,като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в ***, че липсва забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители, а и би била противоконституционна, тъй като би поставила служителите на *** в понеблагоприятно положение от др. държавни служители. Твърди се, че в разпоредбата на чл.187 ал.3, изр.последно от З*** не е указана нормалната продължителност на нощния труд, а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00 часа.Изложени са доводи, че празнотата в наредбите от 2015 г.и 2016 г. относно нормата на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./ обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА. Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на *** следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите на *** ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд. В тази насока са изложени подробни съображения. В писмения отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г.по дело С-262/2020г., като въззиваемият счита, че в контекста на европейското съдебно решение разликата в третирането на работниците от публичния и частния сектор е допустима,ако се основава на обективен и разумен критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Според СЕС такава цел, обективен и разумен критерий липсва, тъй като не са приети аргументите ,изложени от ГД“***“ и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи. Изложени са доводи, че претенцията на 5 ищеца е съобразена с изменението на З*** /ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020 г.и до този период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд. В заключение, моли Окръжния съд, да постанови решение, с което обжалваното решение на Левченски районен съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В полза на адв. В. П. от ПАК се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

В съдебното заседание, въззиваемият чрез своя пълномощник адв. В. П. от ПАК взема становище, че въззивната жалба е неоснователна по изложените в писмения отговор съображения. Подробни доводи в тази насока са посочени и в депозираните от пълномощника писмени бележки.