Определение № 260 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. София, 28.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20258002902155 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Вършец срещу решение № 270 от 16.05.2025 г. по т. д. № 139/2025 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 513 от 05.04.2024 г. по т. д. № 114/2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав, са отхвърлени предявените от Община Вършец срещу „Актив Билдинг Инк” ЕООД, гр. София обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 90 158.17 лв., заплатена от общината на „Актив Билдинг Инк” ЕООД на отпаднало основание – развален договор от 07.08.2018г. за извършване на строително-монтажни работи по проект „Ремонт и обновяване на съществуваща сграда на общинска музейна колекция в гр. Вършец“, като погА. поради прихващане, и иск с правно основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумата 18 031.63 лв., представляваща неустойка по чл. 39, ал. 2 от същия договор, като е уважен предявеният от „Актив Билдинг Инк” ЕООД срещу Община Вършец насрещен иск за сумата 12 791.85 лв., представляваща разликата между дължимата от Община Вършец на основание чл. 55, ал. 1 пр.

3 ЗЗД сума 102 950.02 лв. за извършени СМР, с ДДС и сумата 90 158.17 лв., заплатена от Община Вършец на „Актив Билдинг Инк” ЕООД на отпаднало основание съгласно същия договор, който е развален.

Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо в частта за 1 предявения насрещен иск за сумата 159 036.91 лв., с ДДС, тъй като същият е разгледан на извъндоговорно основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (като неоснователно обогатяване), а не на предявеното от страната основание – чл.

266, ал. 1 ЗЗД (като стойност на извършените СМР по процесния договор до развалянето му, т. е. на договорно основание), както и в частта за предявения насрещен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на сумата 18 031.63 лв., тъй като въззивният съд е излязъл извън рамките на търсената защита, отхвърляйки претенцията с мотиви, които не кореспондират с възраженията на насрещната страна. Релевира оплаквания и за неправилност на обжалвания акт на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания.

Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила: не са обсъдени всички заявени от Община Вършец доводи и възражения; определена е различна от приетата от първата инстанцция правна квалификация на насрещния иск на „Актив Билдинг Инк” ЕООД за сумата 159 036.91 лв., без да е направен нов доклад по делото, без да е разпределена доказателствената тежест между страните и без да са им дадени указания и възможност за представяне на съответните доказателства. Според касатора, въззивният съд е допуснал нарушение и на материалния закон – на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (при определяне на правната квалификация на иска за сумата 159 036.91 лв.), както и на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД – във връзка с претенцията на Община Вършец за неустойка. Освен това, поддържа твърдение и за необоснованост на обжалвания акт досежно насрещния иск за сумата 11 045.18 лв., претендирана като стойност на допълнителни работи, устно възложени от Община Вършец по време на строителството, „необходими” за извършването на уговорените СМР.

Освен с оплакването за недопустимост, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. В случай че въззивният съд промени правната квалификация на иска, длъжен ли е да даде указания на страните във връзка с новата правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест, респ. – да им предостави възможност за ангажиране на доказателства и формулиране на доказателствени искания; 2 . Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения, възражения и защитни позиции и следва ли да изложи 2 мотиви относно приемането/неприемането на всяко от тях, както и следва ли да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи самостоятелна преценка; 3. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск, с който не е бил сезиран, ocнoвaн нa фaĸтически твърдения и искания, каквито нe ca били въвeдeни oт ищeцa и ĸaĸви ca пocлeдицитe oт тoвa зa вaлиднocттa нa cъдeбнoтo peшeниe; Налице ли е нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, ако въззивният съд преформулира или тълкува разширително в интерес на една от страните фактическите твърдения, волеизявленията и процесуалните й действия, включително – в противоречие с други нейни правни и фактически твърдения, искания и изявления; 4. При разваляне на двустранен договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, дължи ли се неустойка за вреди от неизпълнение, ако такава е уговорена“.

По отношение всички въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (за първия въпрос); решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III г. о., решение № 323 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2009 г. на IV г. о.; решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. но I т. о.; решение № 157 от 8.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о.; решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II т. о.; решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. но II г. о.; решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на I г. о. (за втория въпрос); решение № 141 от 19.07.2018 г. по т. д.

№ 1670/2017 г. на ІІ т. о.; решение № 129 от 12.04.2011 г. по гр. д. № 925/2010 г. на ІІІ г. о.; решение № 23 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2334/2013 г. на ІІІ г. о.; решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на І т. о.; т. 10 на ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 46 от 14.01.2014г. по гр. д. № 1585/2013 г. на ІV г. о.; решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5673/2015 г. на III г. о. (за третия въпрос); Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ОСГTК на ВКС; решение № 210 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. на IV г. о., решение № 206 от 05.05.2010 г. по т. д. № 18/2009 год. на II т. о. (за четвъртия въпрос). По отношение на втория и четвъртия въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Освен това, касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно в частта по насрещния иск за сумата 11 045.18 лв.

3

Ответникът по касация – „Актив Билдинг Инк” ЕООД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 25.08.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на ответника – „Екоинвест Инженеринг“ ООД, гр. Монтана – не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата е процесуално недопустима обаче в частта, с която е атакувано въззивното решение досежно иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, тъй като цената на същия (18 031.63 лв.) е под установения в закона минимален праг 20 000 лв. за допустимост на касационния контрол за решенията по търговски дела, каквото е и настоящото дело. Поради това, в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По касационната жалба в допустимата й част:

При постановяване на атакуваното решение (в частта му, която е предмет на касационно обжалване) въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Между Община Вършец, като възложител, и „Актив Билдинг Инк” ЕООД, като изпълнител, е сключен договор от 07.08.2018 г. за извършване на строително-монтажни работи за изпълнение на проект „Ремонт и обновяване на съществуваща сграда на общинска музейна колекция в гр.

Вършец“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 150 263.61 лв., без ДДС, съответно 180 316.33 лв., с ДДС; На 04.07.2019 г. Община Вършец е заплатила на ответното дружество сумата 90 158.17 лв., с ДДС – част от уговореното възнаграждение; Срокът за изпълнение на договора е 150 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво на строежа, т. е. до 18.11.2019г., в който срок е следвало не само да са изпълнени всички строителни дейности за завършване на обекта, но и да е издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа по чл. 176, ал. 1 ЗУТ /акт обр. 15/; Към момента на изтичането на срока част от възложените СМР не са били изпълнени, нито е бил издаден акт обр. 15; Съгласно заключението 4 на експертизата, общата стойност на изпълнените работи, изчислена по уговорените от страните единични цени, възлиза на сумата 105 230.94 лв., без ДДС, която отговоря на 70 % от посоченото в договора.

По основния спорен по делото въпрос – дали процесният договор между страните е развален поради виновно неизпълнение на задълженията на дружеството-изпълнител, въззивният съд изцяло е споделил извода на първата инстанция, като е приел, в т. ч. и чрез препращане към мотивите на постановеното от нея решение, че: Договорът е развален, тъй като в предвидения от страните срок не са били изпълнени всички СМР, необходими за завършването на обекта и за същия не е бил издаден констативен акт за установяване годността за приемането му (акт обр. 15); Развалянето е настъпило не с отправеното от общината-възложител едностранното изявление от 11.12.2019 г., тъй като към този момент все още не е възникнало потестативното му право за разваляне на договора, а с връчване на препис от исковата молба на ответника, т. е. на 27.05.2022 г.; С оглед предмета на процесния договор за изработка, същият не е за продължително изпълнение и поради това развалянето му има обратно действие, от което следва, че за всяка от страните по правоотношението възниква задължение да върне на другата страна полученото в изпълнение на сделката, съответно за изпълнителя „Актив Билдинг Инк” ЕООД е възникнало задължението да върне получената част от възнаграждението – сумата 90 158.17 лв., с ДДС, а за възложителя Община Вършец е възникнало задължението да заплати на дружеството стойността на изпълнените от него СМР, с която то неоснователно се е обогатило – сумата 85 791.68 лв., без ДДС или 102 950.02 лв., с ДДС, формирана, като от посочената от експертизата обща стойност на извършените СМР 105 230.94 лв., без ДДС се приспадне сумата 2 257.08 лв., представляваща стойност на необходимите СМР за отстраняване на щетите от некачествени СМР, както и сумите 14 443.89 лв. и 2 738.29 лв. – стойност на извършените СМР по поставяне на външна топлоизолация на сградата, тъй като същата е поставена в нарушение на инвестиционния проект и подлежи на премахване по предписание на строителния надзор.

С оглед на това, въззивният съд е приел, че предявеният от Община Вършец иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 90 158.17 лв., с ДДС е доказан и основателен изцяло, а предявеният от „Актив Билдинг Инк” ЕООД насрещен иск със същото правно основание е доказан и основателен 5 частично – за сумата 102 950.02 лв., с ДДС. Предвид обаче заявеното от дружеството с отговора на исковата молба изявление за извършаване на прихващане при евентуалното уважаване на първоначалните и насрещните искове, искът на Община Вършец за сумата 90 158.17 лв. е отхвърлен изцяло, като, след частична отмяна на първоинстанционното решение, общината е осъдена да заплати на „Актив билдинг инк“ ЕООД сумата 12 791.85 лв.

(102 950.02 лв. - 90 158.17 лв.). За да постанови този резултат, въззивният съд не е възприел становището на първата инстанция, че насрещният иск на „Актив Билдинг Инк” ЕООД за сумата 159 036.91 лв. е с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Предвид посоченото в насрещната искова молба на ответното дружество, че „е изпълнило на 95 % договорените строителни работи и същите следва да му бъдат заплатени, както по силата на договора, така и по силата на закона… Съответно, при разваляне на договора, ако такова действително е настъпило, ищецът ще се обогати с тези дейности, най-малкото защото няма да е необходимо те да се извършват от друго лице“, решаващият състав е счел, че сумата 159 036.91 лв. е претендирана от дружеството като неплатено възнаграждение по договор за изработка, но ако съдът приеме, че договорът е едностранно развален, в условията на евентуалност същата е претендирана като сума, с която Община Вършец се е обогатила за негова сметка (в тази връзка се е позовал на решение № 406 от 14.01.2014г. по гр. д. № 1585/2013г. на ВКС, IV г. о.). Въззивният съд е преценил, че от изложеното в първоначално предявения насрещен иск се установяват както твърденията на страната, така и нейното искане до съда, поради което първоинстанционният съд не е следвало да й дава указания да ги уточнява.