Решение № 369 от 22.07.2019, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Дарина

Байданова при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 148 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба, с която ищецът И.С.Т. претендира неимуществени вреди, причинени от Д.С.Г., като твърди, че съпругата му В.Т. е собственик на лек автомобил марка "Шевролет", модел „Матиз", с peг. № К 2010 АХ, регистриран като "таксиметров" и с който ищецът работел. На 12.07.2013 г. около 04,00 часа сутринта допуснал ПТП със същия автомобил, след което го паркирал до контейнерите за смет в близост до бл.2 в кв."Възрожденци",поради повредата му и същата вечер, около 21,30-22.00 часа, автомобилът бил запален от ответника Д.С.Г. ***. Твърди, че преди това, през целия ден и вечерта на 12.07.2013 г. ответникът многократно се обаждал на ищеца по телефона и му се заканвал, че ще му ебе майката, ще му отреже краката и главата, ще го убие, ще запали апартамента и ще изгори семейството му, които обиди и закани казал пред много хора, които предупредили ищеца да се пази. Твърди, че от заканите за убийството на ищеца, на семейството му и за палеж на апартамента, ищецът се уплашил и се притеснил много, станал затворен и предпазлив, не излизал от апартамента и забранил на семейството си да излиза. Впоследствие на извършените две престъпления срещу него, изпаднал в силен стрес и се наложило да употребява антидепресантни лекарства. Твърди се, че ответникът Г. употребявал алкохол, имал сприхав характер и бил способен да извърши престъпление срещу ищеца, семейството му и имуществото му, като опасенията му били мотивирани от обстоятелството, че ответникът запалил лекият автомобил на съпругата на ищеца и той изгорял напълно, за което по случая било проведено досъдебно производство № 443/2013год. на РУ-Кърджали, като Районна прокуратура-Кърджали изготвила обвинителен акт срещу ответника за извършени три престъпления, а именно по чл.330, ал.1 от НК за палеж на лекия автомобил, собственост на съпругата на ищеца; по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК за закана с убийство срещу ищеца и семейството му и по чл.320а от НК за закана с палеж на семейството и апартамента на ищеца в гр.Кърджали, по който било образувано НОХД № 668/2018 год. на КРС, като ответникът в качеството на подсъдим бил признат за виновен и осъден за трите престъпления на наказание „6 месеца лишаване от свобода" с 3-годишен изпитателен срок. Претендира обезщетение в размер на 3 000, 00 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.07.2013 год., както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание лично и с упълномощен адвокат поддържа исковете и моли съда да ги уважи.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, в който същият намира иска за изцяло неоснователен и недоказан по основание и по размер, като оспорва всички твърдения от ищеца за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, като намира, че същите са предявени в завишен размер и не отговарят на действително претърпените вреди. Излага аргументи в тази насока, а именно, че описаната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната истината, тъй като било налице несъответствие между твърдените факти и действителността, а изложеното било неясно и непоследователно. Сочи, че видно от фактическата страна на приключилото наказателното производство по НОХД № 668/2018г. по описа на РС-Кърджали, ищецът бил със съпругата на ответника на 11.07.2013г. около 24,00 часа и същите претърпели автомобилна катастрофа на път за КК „Белите брези", като били транспортирани до МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски"-Кърджали, където бил извършен медицински преглед и съпругата на ответника не се прибрала вкъщи. Излага аргументи, че около обяд на 12.07.2013г., ответникът, притеснен от отсъствието на съпругата си, споделил това пред приятел в квартално заведение и от него разбрал, че И.Т. катастрофирал вечерта. Присъстващата на разговора жена пояснила, че участници в катастрофата били ищецът и съпругата на ответника, които около 01:00 часа посетили „Спешна медицинска помощ", били прегледани и освободени, в резултат на което ответникът се раздразнил силно, веднага позвънил на жена си, не успял да се свърже с нея, след това позвънил на ищеца, запитвайки го, къде се намира съпругата му и дали е бил с нея предишната вечер, когато катастрофирал, като отговорът бил, че не знаел къде е и че е бил сам в автомобила предишната вечер. В резултат на това, ответникът много се ядосал, бил провокиран, като се почувствал излъган и предаден от ищеца, който познавал от по-рано и били приятели, заради накърненото мъжко его, тъй като научил, какво всъщност се е случило предишната вечер, още повече, че това станало достояние и на други хора. Започнала разправа по телефона с ищеца, след което от ярост, ответникът си поръчал алкохол и започнал да го консумира. Последвали и други разговори помежду им през целия ден и вечерта на 12.07.2013 г., ответникът се е обаждал на ищеца и му отправял заплахи свързани с него, жилището му и семейството му. Никъде обаче, не било отбелязано, да е споменавал, че ще запали автомобила му, като се твърди, че обидите и заканите били изричани пред много хора, т.е., на публично място. В отговора се заема позиция, че ищецът бил предупреждаван от тях „да се пази", тъй като тези хора били негови близки познати, съответно могъл да предупреди органите на реда да вземат мерки за отправените заплахи, но същият бездействал, и го направил едва след като автомобила му бил запален на 13.04.2013г. около 00:04 часа, без да се конкретизирало в исковата молба какво било съобщено на органите на реда, което говорело, че ищецът не се чувствал застрашен, а гузен, въпреки че по негови думи му било известно, че ответникът употребявал алкохол и имал сприхав характер и бил способен да извърши престъпление. На следващо място се излагат аргументи, че не кореспондират с истината и твърденията на ищеца, че от заплахите се изплашил и притеснил, станал затворен и предпазлив, не излизал от апартамента, забранил на семейството си да излиза, като не ставало ясно от кога започнал страхът и притесненията му и до кой момент продължили. Видно от приключилото наказателното производство, съпругата му го изгонила от апартамента, като разбрала, че в колата му през късния час на денонощието имало жена и заедно пътували към КК „Бели брези". Счита, че станал предпазлив и бил забранил на семейството си да излизат от жилището, без обаче да става известно, той къде се намирал, след като бил изгонен от дома си и какви мерки взел впоследствие и въобще дали говорил с жена си след скандала и изгонването му. По отношение на твърдението, че изпаднал в стрес, който продължил дълго време и наложило да се употребяват антидепресанти, без да се пояснява периода на приемането им и състоянието на стреса, счита, че било възможно стресът да е вследствие на претърпяното ПТП от предходната вечер, тъй като автомобилът се ударил в дърво и ищецът бил пострадал, а в автомобила била и М.Г., също пострадала от ПТП-то. Освен това, на място пристигнали екипи на „Пътна полиция" и „Спешна медицинска помощ" и били транспортирани до МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски"-Кърджали. По този начин двамата със сигурност се изплашили от преживяното, още повече, че се криели и се притеснявали от факта, че ще се разчуе за тях. В тази връзка, счита, че уплахата от случилото се, безсънната нощ и притеснението за личния живота на спътника си, който ищецът преживял, както и страха от факта, че съпругата му го гони от семейното жилище, били тясно свързани с причината за отключилите се негативни преживявания, а не както било посочено в исковата молба, от заканите и заплахите към него. Не било уточнено и какви медикаментите ищецът приемал, кога започнал да ги приема, дали същите изисквали медицинска рецепта или не. В случай, че не изискват медицинска рецепта, счита, че ставало въпрос за леки или слаби медикаменти, приравнени на билкови такива. Излага съображения, че антидепресанти се използват не само за потискане на стрес, а и за състояния на усещане на вина, самокритичност, апатия, липса на желание за действие, както и за отслабена психомоторика, умора, намалено либидо, анорексия, отклонения от рода на безсъние и запек, като се наблюдавало, т.н. депресивна триада - потиснатост и лошо настроение, психична и двигателна затормозеност. Счита, че присъдата на ответника по НОХД № 668/2018г. по описа на РС-Кърджали нямала отношение към претендираните неимуществени вреди, а по-скоро причинените неудобства, описани в исковата молба, били в следствие на стреса и притеснението, че съпругата на ищеца узнала за паралелната му връзка.

Моли да бъде отхвърлена предявената искова претенция заедно с лихвата. При условията на алтернативност, претендира исковата претенция да не бъде уважавана в пълен размер, като счита, че е налице състояние на афект, тъй като поведението на ищеца станало причина и повлияло на действията на причинителя на вредата, поради което обезщетението не кореспондира с установената трайна съдебна практика по сходни съдебни казуси. Претендира за разноски. В съдебно заседание особеният представител оспорва исковете и поддържа отговора и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по чл.146, ал.1 от ГПК съдът на основание чл.300 от ГПК е указал на страните, че не носят доказателствена тежест относно следните обстоятелства: извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца по образуваното НОХД №668/2018г. на КРС, с което е признат подсъдимият Д.С.Г. за виновен в това, че в периода от 12.07.2013г. до 13.07.2013г. в гр.Кърджали при условията на продължавано престъпление се заканил на И.С. *** с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, както и, че на 13.07.2013г. в гр.Кърджали се заканил на И.С.Т., че ще извърши престъпление по чл.330, ал.1 от НК като му казал, че отивал да запали семейството му в апартамента и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, поради което и на основание чл.320а вр. с чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл.23, ал.1 от НК било определено едно общо наказание на подсъдимия Д.С.Г., а именно най- тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

Установява се, че със същата присъда подсъдимият Д.С.Г. е признат за невинен в това, че на 12.07.2013г. в гр.Кърджали запалил имущество със значителна стойност- лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Матиз“ с ДК № К2010АХ със значителна стойност, собственост на В.Г.Т. от гр.Кърджали- престъпление по чл.330 ал.1 от НК като на основание чл.304 от НПК, съдът го оправдавал по така повдигнатото обвинение. Видно от мотивите към присъдата и приложеното досъдебно производство № 443/2013г. на РУ-Кърджали предаденият на съд Д.Г. е оправдан по повдигнатото обвинение единствено поради липсата на елемент от състава на повдигнатото обвинение - значителна стойност на запалената вещ, но не и поради неосъществяване на деянието - палеж на лек автомобил марка "Шевролет", модел „Матиз", с peг. № К 2010 АХ.