Решение № 2087 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330116509 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на А. Т. К., ЕГН: **********, съдебен адрес в *********, депозирана против „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, и иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Ищецът твърди , че е длъжник по изпълнително дело № *********, по описа на ЧСИ ************ *******, per. № *** с район на действие Окръжен съд - гр. П., образувано въз основа на изпълнителен лист № 11669, издаден на 06.12.2016г. по ч.гр.д. № 16630/2016г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XII гр. с-в, за незабавно изпълнение на следните суми в полза на кредитор „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК: 831094393:

6501.63 лв. /шест хиляди петстотин и един лева шестдесет и три стотинки/ - главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит;

4771.26 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва по т. 11 от договора, начислена за периода от 05.12.2009г.-05.06.2016г. ;

5185,67 лв. /пет хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ - лихва по т. 19 от договора от 07.06.2010 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016 г., до окончателното изплащане на вземането ,

329.17 лв. - разноски и 500 лв. - юрк. възнаграждение.

1

Твърди се обаче , че това вземане на банката е прехвърлено чрез цесия на ответника, след което – погасено с изтичането на давност. За цесията К. не бил уведомен.

Затова се иска от съда да постанови решение , с което да се признае за установено, че А. Т.

К., ЕГН: **********, не дължи на „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, представлявано от Л.

К. Д., сумата 6501.63 лв. /шест хиляди петстотин и един лева шестдесет и три стотинки/ главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит, сумата 4771.26 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва по т. 11 от договора, начислена за периода от 05.12.2009 г.-05.06.2016 г., сумата 5185.67 лв. /пет хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лихва по т. 19 от договора от 07.06.2010 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016 г., както и сумата 329.17 лв. - разноски и 500 лв. - юрк. възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист № ******, издаден на 06.12.2016г. по ч.гр.д. № 16630/2016г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XII гр. с-в и е образувано изпълнително дело № *********, по описа на ЧСИ ********* с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, поради погасяване на вземането по давност. Иска се и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото.

Ответното дружество признава част от фактите, но оспорва исковете като неоснователни.

Отрича давност да е изтекла, като твърди, че същата е многократно спирана и прекъсвана.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Допустим иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението по изпълнително дело № *** по опис за 2017г.на ЧСИ ******* при ПОС.

По същество, съдът съобрази следното :

По изискуемостта на вземането, издаването на изпълнителен лист за него, образуването на изпълнителното дело и прехвърлянето на процесното вземане чрез цесия не се спори между страните. Като носител на спорното вземане се легитимира ответното дружество; по чл. 429 ал. 1 от ГПК , частния правоприемник се ползва от издадения в полза на праводателя му изпълнителен лист, и факта на съобщаването на цесията или отричането на този факт като неосъществен е без значение за изхода на спора. Съобщаването е от значение само и единствено в хипотеза на погасяване на вземането чрез плащане , извършено на различен кредитор, каквото обаче не се твърди.

Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК).

Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл.

2

439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане.

В случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.

Тъй като вземането на взискателя произтича от договор, главницата се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за забава – след тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД. В заповедта за незабавно изпълнение № 9566 , издадена по частното дело № 16630/2016г ( л. 6 от делото ) е посочено , че вземанията по договора са изискуеми с оглед крайния падеж на договора на дата 05.06.2016г. , и съдът приема , че към тази всички суми по договора са били изискуеми, тъй като такава проверка е направена от съда по реда на чл. 418 от ГПК. От тази дата в полза на ищеца тече и погасителна давност

Кратки бележки по хода на изп. дело № *** по опис на ЧСИ ******* при ПОС за 2017г., от значение за изхода на спора:

Делото е образувано на дата 25.05.2017 г., от цедента „Първа инвестиционна банка „ АД.

Покана за доброволно изпълнение или заповедта за незабавно плащане не са връчени на К.; множеството такива опити са завършили безрезултатно, както е отбелязвал и връчител към кантората на ЧСИ ******* в съставените за връчването множество протоколи. В един от случаите , връчителят е отбелязал залепването на уведомление по чл. 47 ал. 5 от ГПК, но липсва върнат отрязък от такова залепване и няма данни дали книжата по изпълнителното дело са получени от длъжника , или не, при което такова връчване не може да бъде прието за редовно извършено. Няма данни по делото дали съдебния изпълнител като орган по изпълнението е приел връчването на ПДИ за редовно извършено. Особен представител на длъжника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК не е бил назначаван , макар по делото да има данни , че К. живее в ********** още от 2002г. При невръчена покана за доброволно изпълнение или заповед за незабавно плащане , за длъжника не тече срок по чл. 414 от ГПК и срещу него не може да бъде изпълнявано валидно, което отрича редовността на всички последващи изпълнителни действия и последиците им не могат да бъдат зачетени, включително да се приеме , че давността е била прекъсната или спряна.

Конституирането на цесионера като взискател само по себе си не прекъсва давността.

По изпълнителното дело има данни за два изпълнителни способа .

На дата 21.06.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на длъжника – парични средства в банкова сметка в „Райфайзенбанк“ АД. Съществуването на банковата сметка е признато от третото задължено лице , което обаче е отбелязало , че в сметката няма 3 налични средства. Изпълнение срещу несъществуващо вземане не може да бъде насочено и този запор не прекъсва давността.

След като е бил овластен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ , на дата **********г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в жилището на длъжника в ********, който да се извърши на 28.01.2021г. Опис не е извършен. Изпълнение срещу движими вещи се предприема със описа им , който ги индивидуализира; при липса на опис , липсва и изпълнение и давността не е прекъсната. Към тази дата, тя е изтекла на самостоятелното основание по чл. 111 буква „в „ предл. второ от Закона за задълженията и договорите за дължимите по договора 4771.26 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва по т. 11, начислена за периода от 05.12.2009 г.-05.06.2016 г., сумата 5185.67 лв. /пет хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лихва по т. 19 от 07.06.2010 г. - 30.11.2016 г..

Давността за цялото вземане е изтекла на 05.06.2021г. Искът е основателен.

Разноските се понасят от ищеца.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, с ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, че в отношенията между страните , А. Т. К., ЕГН **********, съдебен адрес ********* , не дължи на ответника сумата 6501,63 лв. /шест хиляди петстотин и един лева шестдесет и три стотинки/ - главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банков кредит, сумата 4771,26 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва по т. 11 от договора, начислена за периода от 05.12.2009 г.-05.06.2016 г., сумата 5185,67 лв. /пет хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ - лихва по т. 19 от договора от 07.06.2010 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016 г., както и сумата 329,17 лв. - разноски и 500 лв. - юрк. възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист № 11669, издаден на 06.12.2016г. по ч.гр.д. № 16630/2016г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XII гр. с-в и е образувано изпълнително дело № *********, по описа на ЧСИ ********* с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

Осъжда „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, да заплати на А. Т. К., ЕГН **********, съдебен адрес *********, сумата от 2791.50 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

5