Решение № 243 от 15.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500021 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№8863/11.11.2025 г., подадена от Д. Д. Д., постоянен адрес: *********, против Решение №404/27.10.2025 г. по гр.д.№471/2025 г. по описа на РС-********* и въззивна жалба с вх.

№9085/17.12.2025 г. от В. К. К., с адрес: *********, против решение №404/27.10.2025 г. по гр.д.№471/2025 г. по описа на РС-*********.

С атакувания първоинстанционен акт съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.

Д. Д., родено на 04.11.2024 г., на майката, определил е местоживеенето на детето при нея, осъдил е бащата Д. Д. Д. да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лв. и е определил двустепенен режим на лични отношения между бащата и детето.

Във въззивното производство, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, съдът допусна събиране на нови гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я. и К., които не са били допуснати или разпитани в първата инстанция.

Въззивницата обжалва решението в частта относно определения режим 1 на лични отношения, като го намира за незаконосъобразен, необоснован и прекалено разширен. Твърди, че бащата проявява системно агресивно поведение (викове и удари), което се отразява негативно на детето, и демонстрира нисък родителски капацитет. Настоява за по-ограничен режим, който да се осъществява задължително в нейно присъствие, особено предвид ниската възраст на детето и липсата на изградена връзка с бащата. Предлага конкретни изменения, които да намалят продължителността на контактите по празници и през лятото.

В отговора си въззиваемият Д. оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди, че майката целенасочено възпрепятства контактите му с детето, което е причина за влошените им отношения, и че социалният доклад е установил наличието на добър родителски капацитет у него.

Въззивникът Д. обжалва решението в частта за режима на лични отношения и присъдените разноски, като го счита за неправилно и необосновано. Поддържа, че определеният режим е непрактичен (срещи в работен ден), крайно недостатъчен за изграждане на връзка (един час седмично) и не отчита системното възпрепятстване на контактите от страна на майката, което води до родителско отчуждение. Позовава се на правото на детето на връзка с двамата родители съгласно чл. 124, ал. 2 от СК, чл. 8 от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Иска постановяване на нов, поефективен и разширен режим на лични отношения и отмяна на присъдените разноски.

В отговора си въззиваемата К. оспорва жалбата като неоснователна.

Отрича да е възпрепятствала контактите, като изтъква агресивното поведение на бащата и липсата на интерес от негова страна като причина за нередовните срещи. Позовава се на критериите по чл. 59, ал. 2 от СК и отново настоява за по-ограничен режим в нейно присъствие.

Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Д. Д., родено на 04.11.2024 г.

Родителите са се разделили около месец след раждането на детето, като оттогава то живее при майка си и нейните родители, които я подпомагат в грижите.

2

Безспорно е наличието на тежък и силно изострен родителски конфликт, който е предмет на многократни производства, включително по Закона за защита от домашно насилие. Първоинстанционният съд е приел за установено, че майката възпрепятства осъществяването на контактите между бащата и детето, като осуетява дори постановените привременни мерки. Тези изводи се подкрепят и от данните, че бащата е подавал жалби до Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) за неспазване на режима.

Във въззивното производство бяха разпитани двама свидетели, чиито показания съдът анализира, както следва:

Свидетелката Я. е в родствена връзка с бащата. Показанията следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК – със засилена критичност, предвид близката роднинска връзка и произтичащата от нея възможна заинтересованост. Съществена част от нейните твърдения (за заплахи от страна на бабата, за симулирано от майката ***************, за съдържанието на SMS-и) представляват производни (косвени) показания, тъй като не се основават на лични възприятия, а на преразказ на чуто от бащата или неговата сестра („Митко ми е казвал“, „от комуникацията с племенника си тези неща ги знам“). Съгласно константната съдебна практика, такива показания имат силно ограничена доказателствена стойност. Въпреки това, показанията в частта за възпрепятстване на физическия контакт по време на срещи (бързане с количката, покриване на детето) кореспондират с останалите данни по делото за обструктивно поведение от страна на майката.

Свидетелят К. е собственик на ресторант в парка, където са се провеждали срещите. Той е външно за спора лице, без данни за заинтересованост от изхода му. Показанията му се основават на преки и непосредствени възприятия от множество срещи между страните. Поради това съдът ги кредитира с висока степен на достоверност. Свидетелят установява по безспорен начин модел на агресивно и невъздържано поведение от страна на бащата. Описва конкретен случай от април 2025 г., в който Д. е проявил силна агресия към К. – *********. Разказва и за друг случай, в който Д. е *********.

Пред въззивната инстанция са приобщени и писмени доказателства.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са частично основателни.

3

По правилността на решението в частта за режима на лични отношения.

Основният спор между страните е концентриран върху определения режим на лични отношения.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства пред двете инстанции, намира, че определеният от Районен съд – ********* режим, макар и правилен по своята структура като двустепенен, не отчита в пълна степен спецификата на конкретния случай и следва да бъде изменен.

Първоинстанционно определеният режим, предвиждащ едночасова среща всяка сряда до навършване на тригодишна възраст на детето, се явява както недостатъчен за изграждане на пълноценна емоционална връзка между бащата и детето, така и практически неприложим в средносрочен план. Среща с такава продължителност и честота, особено при дете в ранна възраст, не позволява осъществяване на реален емоционален контакт, надхвърлящ обикновено наблюдение, и не създава условия за формиране на стабилна привързаност.

Освен това определянето на срещите в работен ден – сряда – обективно създава затруднения за изпълнение в бъдеще, с оглед предстоящото посещение на детско заведение, както и поради обстоятелството, че страните са в трудоспособна възраст и ангажирани с професионални задължения.

Същевременно, макар първоинстанционният съд правилно да е отчел, че обструктивното поведение на майката налага срещите да се осъществяват без нейно присъствие, той не е отчел в достатъчна степен установените по делото данни за агресивно и рисково поведение от страна на бащата.

Показанията на свидетеля К., кредитирани от съда като обективни и основани на преки възприятия, установяват случаи на физическа и вербална агресия от страна на бащата, включително *********

Показанията на свидетелите, събрани пред първоинстанционния съд, очертават ясно противоречиви версии относно семейната среда и поведението на родителите, но същевременно съдържат съществени елементи, които кореспондират с крайните изводи на въззивния съд. Свидетелката Ш. дава подробни преки впечатления за ескалиращи конфликти, употреба на обидни и заплашителни реплики, както и прояви на агресия от страна на бащата, включително в присъствието на деца и на публични места, което обективно 4 поставя под съмнение спокойната и сигурна среда за отглеждане на детето. От друга страна, показанията на свидетелката Д.а – майка на ответника – имат предимно косвен характер и се основават главно на информация, получена от сина , като в значителна степен отразяват неговата гледна точка и желанието на семейството по бащина линия за контакт с детето. Именно тази съвкупност от доказателства, разгледана в тяхната взаимна връзка и съпоставена с допълнително събраните доказателства във въззивното производство, подкрепя извода на съда за наличие на сериозен родителски конфликт и необходимостта режимът на лични отношения да бъде внимателно структуриран с оглед най-добрия интерес и спокойствието на детето.

Показанията на свидетелите, събрани пред двете инстанции, се подкрепят от данните за подадени сигнали до органите на реда и социалните служби, което им придава допълнителна обективна опора и ги извежда извън рамките на изолирани лични твърдения. По делото са налице доказателства за инициирани производства по Закона за защита от домашното насилие, за подавани жалби относно неспазване на режима на лични контакти, както и за многократно търсено съдействие от ДСП – ********* след възникнали конфликти между родителите. Установява се и подаване на сигнали от майката до РУ – *********, което сочи на повтаряемост и продължителност на напрежението между страните. Тази съвкупност от писмени доказателства и институционални реакции потвърждава наличието на траен и ескалиращ родителски конфликт, който е излизал извън рамките на личните отношения и е налагал намеса на компетентни органи. В този смисъл свидетелските показания се вписват в общата доказателствена картина и подкрепят извода за необходимост от ясно регламентиран и защитен режим на лични отношения, съобразен с най-добрия интерес на детето.

При така установен модел на поведение липсата на контрол при осъществяване на личните отношения създава реален риск както за емоционалното, така и за физическото благополучие на детето, поради което се налага въвеждане на защитни мерки.

Ето защо, в най-добрия интерес на детето, съдът намира за необходимо да измени първоначалния режим, като въведе контролирани лични отношения по смисъла на чл. 59, ал. 10, т. 1 от Семейния кодекс, включващи удължаване на срещите на два часа и провеждането им в присъствието на социален 5 работник.

Тази мярка не следва да се възприема като санкция спрямо който и да е от родителите, а като временна защитна и подпомагаща мярка, насочена изцяло към гарантиране на спокойна и безопасна среда за детето.

Присъствието на социален работник изпълнява едновременно няколко функции, като осигурява неутрална среда, действа като възпиращ фактор срещу евентуални конфликти, подпомага комуникацията между бащата и детето и съдейства за постепенното изграждане на устойчив родителски модел на взаимодействие.

Съдът приема, че този преходен период на контролирани и подпомогнати срещи е необходим с оглед намаляване на родителския конфликт и постепенно нормализиране на отношенията между детето и бащата.

Съдът приема, и това, че поведението на бащата не обосновава ограничаване или прекратяване на личните отношения, а налага тяхното контролирано осъществяване.

Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви за избора на делничен ден (сряда), което прави акта му в тази част необоснован.

Определянето на срещи в работен ден създава обективни пречки както за трудовата заетост на бащата, така и за бъдещото посещение на детска градина от детето, което е задължително. Подобни режими, които не отчитат ежедневния ритъм на семейството и създават предпоставки за конфликти, са многократно отменяни в практиката на ВКС. В Решение № 176/30.10.2019 г. по гр.д. № 3993/2018 г. ВКС изрично приема за неудачно определянето на срещи в сряда, тъй като това утежнява отношенията и не допринася за пълноценен контакт, за разлика от срещите в почивните дни.

Относно деня за провеждане на срещите, настоящият състав намира за основателни възраженията на бащата, че определянето на срещи в делничен ден (сряда) е непрактично и създава предпоставки за бъдещи конфликти.