Решение № 103 от 21.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Ловеч, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500223 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от В. В. И., от ****, чрез адв. Д. Н., против постановление от 15.10.2025 година на ЧСИ В. П.. Посочва, че с обжалваното постановление ЧСИ е отказал прекратяване на делото и вдигане на наложените запори и възбрани, тъй като в продължение на повече от две години на са били извършвани никакви изпълнителни действия. Взискателят също е изразил стаовище от 23.10.2025 година за прекратяване на делото поради пълното погасяване на задължението. Моли да бъде отменено атакуваното постановрение и постановено прекратяване на делото и вдигане на наложените запори и възбрани в хода на същото. Претендира разноските.

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са приложени писмени мотиви към обжалваните действия от ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч.

Във връзка със жалбата е представено и становище от взискателя, че след извършена подробна справка длъжникът е погасил всички задължения към тях, поради което са поискали прекратяване на делото с молба от 24.10.2025 година и вдигане на всички запори и възбрани. В становището е 1 посочено, че са уведомили длъжника В. И., че следва да погаси всички задължения за такси и разноски по изпълнителното дело към ЧСИ В. П..

От приложеното към делото изп.д. № 226/ 2019г. по описа на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч, становището на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеноност, съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

Образувано е изп.д. № 226/ 2019г. по описа на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч по молба на „ЕФ ЕМ ДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, против В. В. И., въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.01.2019 година, по ч.гр.д. № 7/ 2019 година по описа на РС-Ловеч, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателя 20 000 лева, ведно със законната лихва начиная от 07.01.2019 година до изплащане на вземането, както и 400 лева разноски. Поискано е налагането на запор върху дружествени дялове и възбрана върху недвижими имоти. На основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извършва действия по проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, снабдяването с документи, книжа и др., както и да определя начина на изпълнението.

На 25.01.2019 година до длъжникът е изпратена покана за доброволно изпълнение, искане за възбрана и запорни съобщения, справки НБД Население, по Имотен регистър, и др. Изготвена е сметка № *****/ 28.01.2019 година по чл. 79 от ЗЧСИ, за сумата от 216 лева, платена по банков път от взискателя на същата дата. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 31.01.2019 година от майката на длъжника.

На 05.03.202019 година е входирана молба от взискателя с искане за спиране на основание чл. 432, ал.1, т.2 от ГПК, поради постигнато споразумение, приложено към молбата. С постановление от 05.03.2019 година производството по изпълнителното дело е било спряно.

Поради откриване производство по несъстоятелност на дружествотовзискател с решение № 260526/ 29.03.2021 година по т.д. № 2289/ 2020 година по описа на СГС, синдикът е поискал справка относно изпълнителното производство.

На 15.09.2023 година е извършено плащане в размер на 209.47 лева въз 2 основа на наложен запор.

С писмо изх. № 41444/ 06.10.2025 година до синдика на взискателя, ЧСИ е изискал справка дали вземането им от длъжника В. И. е напълно удовлтворено, респ. да бъде предоставена информация за актуалния размер на задължението.

С молба вх. № 140447/ 15.10.2025 година длъжникът В. В. И., чрез адв.

Д. Н. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради липса на предприети изпълнителни действия повече от две години, както и да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани.

С постановление от 15.10.2025 година ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК до уточняване размера на вземането към взискателя по извънсъдебното споразумение, както и до пълно погасяване на таксите и разноските, сторени в хода на изпълнителното производство.

Постановлението е връчено на 10.11.2025 година на процесуалния представите на длъжника.

На 24.10.2025 година е подадена молба от В.Р., синдик на „ЕФ ЕМ ДЖИ ГРУП“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, в която е посочени, че В.

В. И. е изплатил изцяло задълженията си към дружеството, поради което моли да бъде прекратено изпълнителното дело и вдигнати всички наложени запори и възбрани.

Представено е удостоверение от НАП за липса на задължение на длъжника В. И..

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна, съображенията за това са следните: Видно от представения препис от изпълнителното дело, производството по делото е било спряно с постановление от 05.03.2019 година на основание чл. 432, ал.1, т.2 от ГПК, поради постигнато между страните споразумение. От приложения договор за спогодба се установява, че крайният срок за погасяване на задължението е кроя на м. април 2022 година.

Безспорно се установява и от справка в ТРРЮЛНЦ, че дружеството взискател е обявено в несъстоятелност с Решение № 26056 от 29.03.2021г., постановено по т.д. № 2289/2021 година по описа на Софийски градски съд. С 3

Определение № 264706 от 01.10.2021г. на основание чл. 656 ал. 1 от ТЗ за постоянен синдик е назначена В.А.. На 16.06.2021 година синдикът е поискал справка за движението не изпълнителното дело, предприетите действия и събраните суми. Не е подавана молба за възобновяване на спряното изпълнително производство.

На 15.10.2025 година длъжникът е подал молба за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че повече от две години по изпълнението не са извършвани действия.

В настоящото производство е спорно настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, като с постановление за прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване, поради осъществяване на фактите от фактическия състав на перемпцията.

В тълкувателното решение са посочени и кои изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ) прекъсват двугодишния преклузивен срок: „насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ 4

В конкретния случай такива действия не са били осъществявани.

По отношение на доводите на ЧСИ, че по време на спряното изпълнение не тече срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Действително съгласно разпоредбата на чл. 61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, но когато исковото производството е спряно по волята на страните е предвиден срок, след изтичането на който производството по делото се прекратява. В конкретния случай изпълнителното производство също е спряно по волята на страните, като съгласно подписаното споразумение срокът за плащане на дълга е края на м. април 2022 година. Съгласно чл. 4 от Договора за спогодба при неизпълнение на коя да е разсрочена вноска, независимо дали изпълнението е пълно или частично и по каква причина, договорът се счита автоматично прекратен и за взискателя възниква право незабавно да предприеме действия по възобновяване на спряното изпълнително производство. Крайната дата след която може да се иска възобновяване при неизпълнение е 01.05.2022 година, т.е. след изтичане срока по договора. В настоящото изпълнение няма данни за такова възобновяване.

Спирането в изпълнителния процес е предвидено в нормата на чл. 432 от ГПК при хипотези, които могат да бъдат разделени на две групи обективни и субективни. Спирането по обективни причини, не зависи от волята на страните (взискателя), поради което следва да се приеме, че предвидения срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не тече, тъй като съществува опасност от погасяване на правата му, без възможността той да влияе върху хода на изпълнението. Спирането по т.2 от чл. 432, ал. 1 от ГПК е субективно по искане на взискателя, поради което не се изключва приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая предвид наличието на споразумение между страните крайният срок за разсроченото изпълнение е 30.04.2022 година, поради което началният срок за предприемане действие за възобновяване в случай на неизпълнение е 01.05.2022 година. Въпреки, че делото не е възобновено, то двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 01.05.2024 година, поради това, че не са поискано или е предприето валидно изпълнително действие по см. на т.10 от ТР№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК; решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/ 2020 г.

ІV г.о. на ВКС.

5

При това положение съдебният изпълнител е следвало да констатира прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона и на основание чл. 433, ал.3 от ГПК да вдигне наложените запори и възбрани.

Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира за незаконосъобразен отказа на ЧСИ, поради което същият следва да бъде отменен.

По отношение на разноските.

Независимо от резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство и разноските следва да останат в тежест на жалбоподателя, защото ответникът-въззиваем не е дал повод с поведението си за депозирането на жалбата и не е възразил срещу нея. В подкрепа на този извод е и подадената от взискателя молба вх. № 145545/ 24.10.2025 година за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване изцяло на задължението, като бъдат вдигнати всички наложени запори и възбрани на имуществото на длъжника. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски, които й се следват, е по реда на чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд – Ловеч, да прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК производството по изпълнително дело № 20198790400226, обективиран в Постановление от 15.10.2025 година, като незаконосъобразен.

УКАЗВА на ЧСИ В. П. рег. № 879 с район на действие Окръжен съд Ловеч да съобрази последващите си действия с изложеното в мотивите към настоящото решение.

ОСТАВЯ без уважение претенцията на В. В. И., от ****, чрез адв. Д. Н., съдебен адрес: ****, за присъждане на разноски изп.д. № 226/ 2019г. В. П. рег.

№ 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч.

Решението е окончателно.

6

Председател: _______________________