Решение № 691 от 26.09.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Шумен, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20223630100938 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове , с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът Ш. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ***, излага, че за периода от 08.11.2016 г. до 02.03.2022 г., включително е работил при ответното дружество “Напоителни системи“, клон Шумен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

***, представлявано от Д.С.Г., клон на „Напоителни системи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,община Столична, р-н Овча купел, бул. *** , като изпълнявал длъжността „Работник поддръжка, пазач, невъоръжена охрана“. Твърди, че считано от 04.03.2022 г. е уволнен дисциплинарно, като заявява, че счита това уволнение за незаконосъобразно.

Излага аргументи за неспазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят отказал да събере и оцени посочените от него в писмените му обяснения доказателства. Сочи, че на 28.02.2022 г. бил извикан от работодателя и му били поискани писмени обяснения за нарушения, които не бил извършил, а именно- неявяване на работа през периода от 07.02.2022 г.11.02.2022 г. и 14.02.2022 г.-18.02.2022 г. на обект- язовир Шумен.

Работодателят приел обясненията му, но отказал да извърши проверка на твърдяното от ищеца, че през посочените периоди, по нареждане на прекия му 1 ръководител се е явявал на работа, но на друг обект- подстанция в „Помпена станция Мътница 1“. Сочи, че тези обстоятелства работодателят е можело да провери като се изискат доказателства от фирмата, поддържаща нощната охрана. Твърди, че за месец февруари прекият му ръководител му е наредил да работи в обект- подстанция в „Помпена станция Мътница 1“, като за времето от 01.02.2022 г. до 04.02.2022 г. бил проверяван и на място от ръководителя. По-късно разбрал, че ръководителят му през месец февруари бил уволнен, като на негово място бил назначен нов ръководител, който подал докладна, че не бил на работното си място- язовир Шумен, без да е запознат с нарежданията, дадени му от предишния ръководител. Ищецът счита, че законосъобразно е изпълнявал трудовите си задължения и не е извършил описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за незаконно, извършеното от ответника със Заповед № РД-12-04/02.03.2022 г., уволнение, както и да бъде отменено; да бъде възстановен на работата, заемана при ответника преди уволнението “Работник поддръжка, пазач невъоръжена охрана”; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1216,37 лева за периода от 04.03.2022 г. до 03.04.2022 г., включително, както и обезщетение по чл. чл.225, ал.2 от КТ в размер на 174,56 лева за периода от 04.04.2022 г. до 03.05.2022 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

В хода на делото, поради направен частичен отказ от иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.2 от КТ, производството е частично прекратено за сума от 174, 56 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 04.04.2022 г. до 03.05.2022 г.

В хода на делото ищецът поддържа претенциите си.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни, сочейки правни и фактически доводи и възражения. Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията си. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, 2 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Безспорно, при констатирани от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, в компетентността на същия е да налага дисциплинарни наказания според вида и тежестта на нарушенията. КТ предвижда и ред за защита на работника или служителя срещу така наложените му наказания, като за същия съществува възможността да оспори тяхната законност пред съда.

По делото не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните, през периода от 08.11.2016 г. до 02.03.2022 г., включително е съществувало валидно трудово правоотношение, като към датата на уволнението ищецът е изпълнявал длъжността „Работник поддръжка, пазач, невъоръжена охрана“. Безспорно е, че на 02.03.2022 г. работодателят е издал Заповед №РД-12-04/02.03.2022 г. от същата дата, с която, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.2, чл.187, т.1 и чл.188, т.3 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено. В заповедта като причини за прекратяване на договора е посочено, че при попълване на таблица за отчитане явяването и неявяването на работници и служители на работа през месец февруари 2022 г., прекият ръководител на уволненото лице е установил, че ищецът не се е явил на работа на обект яз.

Шумен, съгласно утвърдения график от 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г., от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и на 21.02.2022 г., включително, без да представи официален оправдателен документ. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 04.03.2022 г. Няма спор, че заповедта е връчена на ищеца на 02.03.2022 г.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, указана на страните, изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на наложеното наказание, в случая- уволнение.

На първо място, съдът следва да извърши проверка на процесната заповед досежно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и досежно пълнотата на изложените мотиви /чл.195, ал.1 от КТ/, както и да провери спазени ли са предвидените в чл.194 от КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание.

В атакуваната заповед /Заповед № РД-12-04/02.03.2022 г ./, работодателят подробно, с думи е описал в какво се състоят извършените от 3 служителя нарушения, а именно: неявяване на работа на ищеца съобразно утвърдения график на обект яз. Шумен, за времето от 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г., от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и на 21.02.2022 г., включително, без да представи официален оправдателен документ. Изложеното в заповедта е достатъчно ясно и конкретно, за да може служителят да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание и от тук- да извърши преценка на тези обстоятелства, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Ето защо съдът намира, че така издадената заповед е мотивирана и отговаряща на изискванията на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ.

По отношение на процедурата по чл.193 от КТ, от представените писмени доказателства /официално заверени преписи от покана за писмени обяснения, обяснителна бележка от 01.03.2022 г., обяснение от 02.03.2022 г./, се установява, че работодателят с надлежна писмена покана е изискал от ищеца да даде писмени обяснения за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, а именно- неявяването му на работа през горепосочените периоди. Ищецът, в предоставения от работодателя срок е дал писмени обяснения на работодателя, като е посочил, че работният му график за сочения период е определен от прекия му ръководител, според който график същият се е явявал на работа в обект Мътница 1. Предвид така установеното, съдът стига до извода, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят надлежно е поискал писмени обяснения от ищеца във връзка с констатираните нарушения, като последния му е предоставил такива в писмен вид, т.е. приема, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ.

На следващо място, не се спори, а се установява и от приложените по делото документи, че наказанието е наложено при спазване на предвидените в закона срокове.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

В настоящия спор изцяло в тежест на работодателя е да извърши пълно доказване на сочения от него факт – законосъобразността на уволнението, като в този смисъл следва да докаже осъществяването на дисциплинарното нарушение от работника, а в настоящия случай- неявяване на работа за времето от 07.02.2022 г. до 11.02.2022 г., от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и на 21.02.2022 г., без да се представи официален оправдателен документ, т.е. да установи нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, чл.190, ал.1, т.2 4 от КТ. При преценка законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, т.е. извърши преценка на формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. Както стана ясно изнесената по- горе фактическа обстановка, на ищеца му е наложено най- тежкото наказание, заради нарушение на посочените по- горе задължения. От представения по делото частно заверен препис от Длъжностна характеристика на длъжността „Работник поддръжка, пазач невъоръжена охрана“, длъжността, изпълнявана от ищеца към датата на уволнението, се установи, че ищецът е имал задължения както като работник поддръжка на язовира /без да е уточнено за кой точно обект на работодателя се отнася/, така задължения по охрана обекти на работодателя. Няма спор, а се установява и от документите по делото, че всеки месец работодателят е утвърждавал график за работното време на работниците и служителите. Видно от представения от ответника частно заверен препис от Докладна от инж. В. В.- ръководител звено „Автотранспорт и охрана“ при ответното дружество, се установи, че същият през месец февруари 2022 г. установил, че ищецът съобразно съставения от предишния ръководител на звеното М.Б. график не се явил на работа на обект язовир Шумен. От същата докладна става ясно, че инж. В. В. е ръководител звено „Автотранспорт и охрана“, считано от 07.02.2022 г. Няма спор, че до 07.02.2022 г. тази длъжност е била заемана от друго лице- М.Б.. По делото са разпитани като свидетели както М.Б., така и В. В.. От показанията на М.Б. става ясно, че до уволнението й от ответното дружество /до 07.02.2022 г./, същата съобразно длъжността, която заемала и правомощията, с които разполагала, изготвяла график, според който разпределяла задачите на работниците поддръжка, респ. пазачите невъоръжена охрана. Същата категорично заяви, че за месец февруари 2022 г. устно възложила на ищеца да извърши дейност по почистване на обекти на работодателя Мътница 1 и ПС „Макак 3“, като за периода от 01.02. до 07.02.2022 г. е извършвала проверки по изпълнение на възложените му задачи. Проверките били извършвани както чрез предоставена й от охранителната фирма, имаща задължение да охранява обекта, възможност за проверка на обекта от разстояние, така и чрез посещения на обекта на място- „Така, че до 07.02.2022 г. аз съм го проверявала, човекът /ищеца/ си беше там на место и си вършеше работата“.

Свидетелката Б. категорично заяви, че тя е наредила на ищеца същият да 5 работи на обект Мътница 1 през определени дни на месец февруари 2022 г., като му е предоставила и код за достъп до обекта- „В графика е отразено, че е 8 часова смяна, но аз уточнявам конкретния пост, че не е на яз. Шумен, а е на „Мътница 1“. А се налага да бъде там точно, защото е със СОТ система, а районът е огромен, незастроената площ е близо декар и се налага почистванехрасти, треви…“. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са ясни, конкретни, а от друга страна кореспондират както с представените по делото писмени доказателства /документи, представени от трето лице „Саламандър Асо“ ООД/, така и с останалите гласни доказателства /показанията на разпитания по искане на ответника свидетел М./. Свидетелят М. потвърди изложеното от св. Б., че същата като бивш техен пряк ръководител устно е възлагала на работниците по поддръжка и охрана да работят на различни обекти на дружеството, включително и на обект „Мътница 1“- „Да, имаше такава практика. Ние ги изпълнявахме тези нареждания… Тя работата е такава, че се създава работна група и се ходи по нареждане на ръководителя на базата“. По отношение на показанията на другия, разпитан по искане на ответника свидетел- В. В., съдът преценява същите съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Установи се по делото, че по негов сигнал до работодателя се е развило разглежданото в настоящия процес дисциплинарно производство.