Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2887 от 27.06.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 18308/2018
Вид
Решение № 2887
Подписан
27.06.2019
В сила
27.06.2019
Състав
ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 3 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Варна, __.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 18308 по описа за 2018 г.:

Производството по делото е образувано по предявени от „Б.- П.П.“ ЕООД, П.П.П.–

Г.О., ЕИК ***, гр. Г.О. срещу Б.К. обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 232, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 773, 50 лв., претендирана като обезщетение съответно на неизпълнението в размер на разходите за обучение по договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност от 20.06.2016г., съобразно чл. 10, поради неизпълнение на задължението служителят да работи при работодателя за срок от 3 години, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 484, 78 лв., претендирана като неустойка по чл. 17 от договора в размер, определен пропорционално на частта от срока от 3 години, през който служителят не е полагал труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените по делото съдебно

– деловодни разноски.

Ищецът твърди, че между страните по делото е бил сключен договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност от 20.06.2016г., по силата на който „Б.- П.П.“ ЕООД, е поел задължение да включи обучаемия в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“ и професионална квалификация и правоспособност „маневрен стрелочник“, организиран от ЦПО „БДЖ“ по одобрен учебен план и график на учебните занятия, а Б.К. да работи в системата на „Б. – ПП“ ЕООД на длъжността на която е обучаван за срок от три години.

Твърди се, че обучаемият е завършил успешно обучението, полагайки успешно съответните изпити. Работодателят е приел ответника на работа съобразно придобитата квалификация, а Б.К. постъпил на работа.

Твърди се, че за времето от 14.10.2016г. до

01.08.2018г. по силата на сключен трудов договор № 769/14.10.2016г. ответникът Б.К., е заемал длъжността „кондуктор“ в ТЦПП – Г.О. при Б. – ПП ЕООД.

Преди изтичане на уговорения в чл. 10 срок, по молба на ответника трудовото правоотношение между страните по делото, е прекратено с предизвестие, от който момент за Б.К. е възникнало задължение да заплати на работодателя си неустойка по чл. 17 от договора и да възстанови всички разходи по неговото обучение, включващи учебна такса, изплатена издръжка и разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице съобразно степента на неизпълнение, т.е. на дните оставащи до изтичане на тригодишния срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б.К. не е депозирал писмен отговор.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Ангажираните писмени доказателства установяват по безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност от 20.06.2016г., по силата на който „Б.- П.П.“ ЕООД, е поел задължение да включи обучаемия в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“ и професионална квалификация и правоспособност „маневрен стрелочник“, организиран от ЦПО „БДЖ“ по одобрен учебен план и график на учебните занятия, а Б.К. да работи в системата на „Б. – ПП“ ЕООД на длъжността на която е обучаван за срок от три години.

Обучаемият е завършил успешно обучението, полагайки успешно съответните изпити. Работодателят е приел ответника на работа, съобразно придобитата квалификация, а Б.К. постъпил на работа въз основа на трудов договор № 769/14.10.2016г., изпълнявайки трудовите си функции за времето от 14.10.2016г. до 01.08.2018г. на длъжността „кондуктор“ в ТЦПП – Г.О. при Б. – ПП ЕООД.

Преди изтичане на уговорения в чл. 10 срок, по молба на ответника трудовото правоотношение между страните по делото, е прекратено с предизвестие, от който момент за Б.К. е възникнало задължение да заплати на работодателя си неустойка по чл. 17 от договора и да възстанови всички разходи по неговото обучение, включващи учебна такса, изплатена издръжка и разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице съобразно степента на неизпълнение, т.е. на дните оставащи до изтичане на тригодишния срок, което не е сторил.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.

238 ГПК.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 417, 20 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.- П.П.“ ЕООД, П.П.П.– Г.О., ЕИК ***, гр. Г.О. сумата от 773, 50 лв.

/седемстотин седемдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща обезщетение съответно на неизпълнението в размер на разходите за обучение по договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност от 20.06.2016г., съобразно чл. 10, поради неизпълнение на задължението служителят да работи при работодателя за срок от 3 години, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 484,

78 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и осем ст./, представляваща неустойка по чл. 17 от договора в размер, определен пропорционално на частта от срока от 3 години, през който служителят не е полагал труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 232, ал. 3 КТ.

ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.- П.П.“ ЕООД, П.П.П.– Г.О., ЕИК ***, гр. Г.О. сумата от 417, 20 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК

НЕПРИСЪСТВЕНОТО

РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: