Акт от 25.02.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 48 град Велико Търново, 25.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря Св.Ф.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело №

754/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба подадена от И.С.Б., с адрес ***, лично и чрез *** Р.Д. ***. С молбата, с посочено правно основание чл. 203 и чл. 1, ал. 1 от АПК, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 0000002/02.04.2019 г., издадено от кмета на община Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Излагат се доводи, че така платените суми са пряка и непосредствена вреда, причинена във връзка с обжалването на издаденото срещу ищцата наказателно постановление.

Позовава се на тълкувателната практика на ВКС и ВАС. Претендира присъждането и на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по жалбата, Община

Велико Търново, чрез своя процесуален представител в представен писмен отговор и в съдебно заседание възразява, че ***ската защита не е задължителна по закон и хонорарът е определен и платен по силата на свободно договаряне. Сочи, че наказателното постановление не е административен акт, а платеното ***ско възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на общината. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС, според което е недопустимо присъждането на разноски за воденето на НАХД. Претендират се разноски.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на исковата претенция.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Срещу И.С.Б. е било издадено Наказателно постановление № 0000002/02.04.2019 г. на кмета на община В. Търново, с което на ищцата е била наложена глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищцата и впоследствие отменено от Великотърновския районен съд с решение № 348/17.07.2019 г. по НАХД № 961/2019 г. В производството по НАХД № 961/2019 г. по описа на ВТРС ищцата е била представлявана от *** Р. Д. въз основа на пълномощно, приложено на л. 28 от делото. На гърба на същото е обективиран Договор за правна защита и съдействие № 0212718 от 24.06.2019 г., в който е отразена като договорено и платено в брой ***ско възнаграждение сумата от 300 лв. Решението на районния съд е оставено в сила от Административен съд – Велико Търново с Решение № 172/11.11.2019 г. по КНАХД № 10274/2019 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е адресатът на отмененото НП. Ответникът – Община

Велико Търново е пасивно легитимираното юридическо лице. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Административнонаказателното производство е приключило преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.

С оглед на това искът е допустим.

Разгледан по същество е основателен, предвид следното:

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

От данните по НАХД № 961/2019 г. по описа на ВТРС се доказва първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Съгласно мотивите на т. 1 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателните постановления представляват властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са резултат от санкционираща административна дейност.

С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените ***ски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал ***ска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил ***ското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник.

Заплащането на ***ската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на ***ска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставеното НП. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставено е НП, което впоследствие е отменено от съда.

Предвид горните съображения и тези, изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи договорено и заплатено ***ско възнаграждение по НАХД № 961/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд за доказан по основание и размер. Съгласно изричните отбелязвания в договора за правна защита и съдействие от 24.06.2019 г., имащи значението на разписка за получаване на определена сума, то сумата от 300 лв. е платена от И.Б. на *** Р.Д., изцяло и в брой най-късно на датата на подписване на договора.

Не се спори на следващо място, че упълномощеният

*** е осъществил договореното процесуално представителство и защита на жалбоподателката в производството пред районния съд и административния съд в проведените открити заседания. Въпреки че плащането е доказано извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за ***урата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения в приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая определеното и заплатено ***ско възнаграждение в размер на 300 лв. не надхвърля нормативно установения минимален размер, и в конкретния случай с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че същото не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, при което с него не се накърняват или облагодетелстват интересите на някоя от страните в производството.

С оглед изложеното, следва да бъде уважен искът на И.Б. за репариране на имуществени вреди, представляващи платен ***ски хонорар в размер на 300 лв. за съдебното обжалване на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 0000002/02.04.2019 г., издадено от кмета на община В. Търново с влязло в сила решение от 17.07.2019 г. по НАХД № 961/2019 г. на ВТРС.

Основателен е и искът за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на ВТРС до окончателното заплащане на сумата. Не се споделя възражението на ответника, че в случая се касае за разноски, върху които не се дължат лихви. В конкретния случай претенцията за главница не е за присъждане на разноски, направени в съдебно производство, а за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за ***ска защита, вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4 на ТР №3/2004г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази дата е датата на влизане в сила на решението на Районен съд Велико Търново, а именно - 11.11.2019 г., от която дата се претендира присъждане на лихва – така напр. Решение № 478 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2019 г. , Решение № 5053/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 13820/2018 г., Решение № 15701 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2018 г. и др.

При този изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и ***ско възнаграждение, възлизащо на 300 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното ***ско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл.