Решение № 1570 от 06.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1570 гр. Плевен, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430101814 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,“Източна индустриална зона” 128, представлявано от и.д.и.Й.В.В., чрез юрк. С.Ц. против С.П., в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Л. П. с ЕГН **********, адрес: *** С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 20224430105919/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същият, като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявява се иск за установяване на съществуването на вземане от С. Л.

П. с ЕГН **********, адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес:

***, аб. № ***.

Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на 1 топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Задължението е формирано, както следва : Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 120,66 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от 2 сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 481,35 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 9,98 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 630 лв.

Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 0 бр. водомери; 0 бр. уреди; Сума за отопление без ИРУв баня с лира.

Ответникът, като титуляр на абонатен № ***, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Л. П. с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, *** в размер от : Главница - 617,46 лв. за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., Мораторна лихва - 63,64 лв. - за периода 02.02.2021 г. до 02.11.2022 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20224430105919/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител - адвокат Н. Д. от АК Плевен, който оспорва изцяло предявените и скове по основание и размер. Оспорва по основание и по размер предявения иск за сумата от 617,46лв. - претендирала главница, представляваща стойност за топлинна енергия и сума за услуга дялово разпределение, търсена за периода 01.12.2020г. до 30.04.2022г. Оспорва по основание и размер исковата претенция за сумата от 63,64 лв. лихва за забава, претендирала за периода 02.02.2021г. до 02.11.2022г. Тази лихва е неправилно начислена, без да е съобразен действителният размер на претендираната главница, крайният срок за плащане (падежа) на всяко отделно месечно задължение и момента на изпадане в забава. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е доставил и респективно, че ответникът е потребил топлинна енергия за посочения в ИМ период 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност общо 617,46 лв.Твърди, че 3 ответникът не е бил клиент и не е потребявал топлинна енергия, доставена от ищеца и ползвана в негов имот. В ИМ няма твърдения и не става ясно за каква топлинна енергия е начислената стойност, претендираната от ищеца за заплащане, дали такава, която е потребена и отчетена в имота на ответника или такава отдадена от сградна инсталация. Между ищеца „Топлофикация Плевен“ АД и ответника С. Л. П. не е налице валидно и действащо правоотношение с предмет доставка и продажба на топлинна енергия, както необосновано се твърди в ИМ. Между тези страни не е налице валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно чл.149 (1) от ЗЕ: „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основание на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите в сграда - етажна собственост.“ Договор за доставка и продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и ответника, като клиент, няма. Оспорва твърдението на ищеца в ИМ за това, че общите условия за продажба на топлинна енергия, установени с чл.150 от ЗЕ, „имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите“.В Закона за енергетиката и в частност в чл.149 и чл.150 от същия няма такава законова регулация. В чл.150 ал.2 от ЗЕ е посочено, че общите условия по ал.1, „влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите“. Оспорва извършеното от фирма за дялово разпределение (ФДР) разпределение на топлинна енергия по партидата на ответника, с абонатен номер на потребител №***, за посочения в ИМ период 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че стойността на претендираната от ищцовото дружество топлоенергия не е определена на базата на реален отчет на уредите, монтирани в абонатната станция на жилищната сграда с административен адрес гр. Плевен, ж.к.Сторгозия, бл.20, вх.А.

Оспорва начина на изчисление на потребената топлинна енергия в жилището на ответника. Монтираният в АС на процесната сграда топломер е с изтекъл сертификат и с технически показатели несъвместими с изискванията на международните и европейските стандарти маркирани с маркировката за съответствие. Същият не отговаря на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване.

4

За процесният период „Топлофикация Плевен“ ЕАД не е редуцирала показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, в която е имота на ответника, с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия за абонатната станция, който следва да се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, което е довело до неправилно завишаване на начислените суми за топлинна енергия.

Извършеното от обслужващата фирма за топлинно счетоводство дялово разпределение за процесната абонатна станция и сграда с адрес гр.Плевен, ж.к.Сторгозия, бл.20, вх.А, не отговаря на действащата законова уредба.

Дяловото разпределение се извършва без да са спазени изискванията на Стандарт БДС ЕИ 834, без да се използват видовете и стойностите характеризиращи типа на сградата и техните топлофизични показатели при изчисляването на количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, и без да е издаден сертификат на инсталацията за отопление с поставени разпределители съгласно Стандарт БДС ЕИ 834. Калкулирането на задълженията на ответника е в несъответствие с изискването на чл. 13 от Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия.

Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Стойчева, която заявява, че в хода на делото е извършено частично плащане и уточнява сумите, които претендира – главница и разноски.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Н.Д. от ПлАК - назначен за особен представител, който прави изявление за постановяване на съдебно решение съобразно събраните в хода на делото доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.

Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №5919/2022год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по 5 реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.

Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово разпределение- посочени подробно в исковата молба и отразени погоре в настоящия съдебен акт.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се установява, че размерът на дължимата, главница и лихва е именно претендираният от ищеца – л.81 и сл. от делото. Към момента на извършване на проверката от страна на ВЛ плащане не е било извършено все още от страна на ответника. От заключението се установява, че в „Топлофикация Плевен“ АД има открита клиентска партида с абонатен № *** и потребител С. Л. П., ЕГН/Идент.№ ********** за имот с адрес *** В аналитичния регистър на счетоводството на „Топлофикация Плевен“ АД в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ няма партида на С. Л. П., който е клиент за ползване на топлинна енергия за битови нужди. В счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица. За процесния период от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. са издадени Данъчни фактури за всеки месец на абонатен № *** и потребител С.