Разпореждане № 6510 от 13.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6510 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102445 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК: 208597211, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника О. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. П***, за сумите от 936,10 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 02.09.2026г. до окончателното й погасяване; 59,13 евро – договорна лихва за периода от 25.09.2023г. до 25.06.2024г.; 347,18 евро мораторна лихва за периода от 25.08.2024г. до 02.09.2026г., дължими по Договор за потребителски кредит № 4053570709 от 17.06.2022г., сключен от длъжника с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия и впоследствие на заявителя с договор за цесия от 29.10.2025г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Претендират се и разноски за държавна такса /22,82 евро/ и адвокатско възнаграждение /120 евро/.

Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит № 4053570709 от 17.06.2022г., размерът на отпуснатия кредит е 1549,99 лв. за закупуване на 2 бр. мобилни телефона. Към него е отпусната допълнителна сума от 9,30 лв. за застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 1 Уред“ и допълнителна сума от 271,56 лв. за застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 1 Кредит“, включени в главницата, възлизаща в общ размер на 1830,85 лв. Общата стойност за връщане по кредита заедно с възнаградителната лихва е 2402,15 лв.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника О. Д. Д. следва да бъде отхвърлено частично по следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 4053570709 от 17.06.2022г., сключен с кредитополучателя О. Д. Д.. С оглед основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в 1 заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК в настоящото производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит /какъвто е настоящият/, както и като цяло за неговата действителност.

В този смисъл е и Решение по дело С-170/2021 на СЕС, в което се прие, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - предвид обстоятелството, че длъжникът - потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава предявеното вземане.

Процесният договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК /липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 30,49 %; ГПР не съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване е предвидено сумата по уговорена застраховка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посоченият в договора не е действителният, т.к. при определянето му, застраховката като разход по кредита, съгл. §1, т.1 ДР ЗПК, не е била взета предвид, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП.

Върху застраховката, която явно е част от „главницата“, е начислявана и договорна лихва, което е и изцяло в ущърб на потребителя. Това е и в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, съответно чл. 3, буква л/ и чл. 10, § 2, буква г/ от Директива 2008/48, които, съгласно Решение по дело С-377/2014 на СЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Застрахователната премия никога не е била на разположение на длъжника, поради което не следва да се включва в размера на главницата.

Всички тези обстоятелства водят до извод, че застрахователната премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, а не да се третира като част от общата стойност на кредита.

Действително, в чл. 19 от договора и в декларацията към него е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които 2 не са условие за сключване на договора. Клаузата е обща и в нея не се съдържат никакви конкретни данни нито за вида на застраховката, нито за дължимите застрахователни премии. Тя, заедно с декларацията, са част от предварително подготвени от банката документи, върху които кредитополучателят няма действителна възможност да влияе и не държат сметка за конкретното договаряне между страните и параметрите, при които реално се предоставя сума.

С Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС се даде задължително тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР. Според него - член 10, § 2, буква ж/ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В мотивите на решението е посочено, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на непогасената чиста стойност на кредита ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, но не дължи договорна лихва и мораторна лихва. Предоставеният кредит по договора е 1549,99 лв. с еврова равностойност от 792,50 евро. Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница е основателна до размера на чистата стойност на кредита от 792,50 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 13,47 евро - държавна такса и за 70,84 евро – адвокатско възнаграждение.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 143,60 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 792,50 евро до пълния претендиран размер от 936,10 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 59,13 евро – договорна лихва за периода от 25.09.2023г. до 25.06.2024г.; 347,18 евро - мораторна лихва за периода от 25.08.2024г. до 02.09.2026г. и за разноски НАД уважения размер от общо 84,31 евро ДО претендирания размер от 142,82 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

3 съдът

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника О. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр.

П***, за следните суми:

- сумата от 792,50 евро /седемстотин деветдесет и две евро и 50 евроцента/ - главница по Договор за потребителски кредит № 4053570709 от 17.06.2022г., сключен от длъжника с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия и впоследствие на заявителя с договор за цесия от 29.10.2025г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда 02.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 84,31 евро /осемдесет и четири евро и 31 евроцента/ направени по делото разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението), от които 13,47 евро - държавна такса и 70,84 евро – адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- 143,60 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 792,50 евро до пълния претендиран размер от 936,10 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда 02.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- 59,13 евро – договорна лихва за периода от 25.09.2023г. до 25.06.2024г.;

- 347,18 евро - мораторна лихва за периода от 25.08.2024г. до 02.09.2026г.

- разноски НАД уважения размер от общо 84,31 евро ДО претендирания размер от 142,82 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4