Решение № 3953 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110153081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против П. Х. С. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2123,69 лева представляваща незаплатена за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 238,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 21.02.2024 г., сумата в размер на 13,71 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.02.2024 г., които вземания представляват 1/3 част от начислените за имота и периода задължения, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 10558/08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 150102/2024 г. по описа на СРС, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК особен представител адвокат Чюбатарова-Н., оспорва предявените искове. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Особеният представител поддържа, че липсват доказателства ответника П. Х. С. да е приел оставеното му от собствениците на недвижимия имот наследство, респ. липсват доказателства за наличие на валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по спора. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в производството е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.03.1991 г., по силата на който ***, *** и *** са придобили право на собственост върху процесния недижим имот. От прието по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична община, Район „Искър“, се установява, че приобретателят *** е починала на 17.01.1999 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници ***а ( дъщеря), чийто син е ответника, *** ( син) и *** ( син). Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Столична община, Район „Искър“, приобретателят *** е починал на 07.02.2014 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници *** ( син) и *** ( син). Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Столична община, Район „Искър“, приобретателят *** е починала на 22.05.2015 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници *** ( син) и *** ( син). Видно от удостоверение за наследници с изх. № РСД24-УГ52-20/08.01.2024 г. след смъртта си ***а е оставила за законен наследник ответника П. С. ( син). Като доказателство по делото е прието удостоверение с изх. № РД-30-2325/18.06.2025г., издадено от Софийски районен съд, съгласно което след направена справка в особената книга по чл.

2

49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, не се установява наличие на вписан отказ от наследството на ***, *** и *** от страна на наследника П. Х. С..

Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава автоматично към наследниците, а се придобива чрез неговото приемане – изрично или мълчаливо, с обратно действие от датата на откриване. Разпоредбата на чл. 48 ЗН установява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемане по опис или отказ. В този смисъл е Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г. о. на ВКС. При оспорване на приемането тежестта за доказване пада върху кредитора, респ. той може да иска прилагане на чл. 51 ЗН.

В случая наследството е открито на 02.09.2021 г. със смъртта на наследодателя ***а, която от своя страна е наследник на приобретателката ***. Ответникът не е оспорил лично факта на приемане на наследството, поради което ищецът не носи доказателствена тежест за установяването му. В отговора на исковата молба особеният представител е заявил единствено, че липсват доказателства за приемане, без да релевира правоизключващо възражение за отказ по реда на чл. 50 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН и без да ангажира доказателства в тази насока. По аргумент от чл. 49 и чл. 51 ЗН съдът приема, че възражението за неприемане н а наследството е от категорията на личните възражения и може да бъде направено единствено от наследника или от негов изрично упълномощен представител, но не и от назначен особен представител. Ето защо в тази хипотеза не следва да се прилагат указания п о чл. 51 ЗН, тъй като последиците от определяне на срок по тази норма не могат да настъпят, когато страната е представлявана от особен представител, който не разполага с правомощието да изрази воля относно приемането или отказа от наследство. След като ответникът не е навел твърдения и не е доказал отказ от наследство по предвидения в чл. 50 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред, нито приемане по опис, възражението, че наследството не е прието, се явява неоснователно. В този смисъл са Определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о., както и Определение № 138/02.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., ГК. По изложените съображения съдът намира, че не е въведено надлежно оспорване с конкретни фактически твърдения, а само общо възражение, поради което доводът, че приемането не е доказано, е неоснователен. Така изрично Решение № 6525/30.10.2025 г. по в. гр. д. № 1649/2025 г. на СГС, II-Д въззивен състав.

Предвид изложеното от представения по делото титул за собственост и удостоверения за наследници следва, че ответникът притежава право на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответниците е да установят, че са се разпоредили с правото на собственост върху имота преди процесния период. В случая ответникът не е навел твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. съдът приема, че за исковия период ответникът притежава право на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, респ. с оглед притежавания от него обем права в съсобствеността дължи заплащане на 1/3 част от задълженията за имота.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.