Определение № 916 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002902126 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ХОУМ КЕЪР ХОТЕЛС“ ООД ЕИК 203980775 срещу решение №300 от 14.05.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №18/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 784 от 16.06.2023 г., постановено по т. д .№ 1 430/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което са били отхвърлни предявените от „Хоум кеър хотелс“ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 първо предложение ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 25 173.70 лв., с ДДС, като платена при начална липса на правно основание, начислена по фактура № 1154957549/30.06.2016 г., както и сумата в размер на 12 677.59 лв. - мораторната лихва върху главницата от 25 173.70 лв., начислена за периода от датата на плащане – 27.07.2016 г. до 13.07.2021 г.; както и предявените от „Хом кеър хотелс“ ООД против „Мост енерджи“АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 първо предложение ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 23 289.71 лв., с ДДС платена без правно основание и начислена по фактура № 0000008051/30.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на плащане до завеждане на исковата молба и е осъдил на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Хом кеър хотелс“ ООД да заплати на „Мост енерджи“АД сумата от 1 550 лв. - разноски в производството пред СГС. Обжалва се и в частта, с която САС е осъдил „Хом кеър хотелс“ ООД, ЕИК: 203980775, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христо Ботев“ № 31, ет. 1 да заплати на „Мост енерджи“АД, ЕИК: 201325372, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“България“ № 118 сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин) лв., както и да заплати на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:

1

123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.

Данов“ № 37 сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., на основание чл. 78 от ГПК.

В касационната жалба се навеждат опла квания за неправилност на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в допуснат пропуск от страна на съда да даде указания за непълнота на изготвения доклад по делото и по този начин е нарушил задължението си да обезпечи правилното приложение на чл.236 ал.2 ЗЗД в отношенията между страните по спора.

От страна на ответника по касационната е депозиран писмен отговор на КЖ, изготвен от юрисконсулт, със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.

От страна на ответника по касационната жалба „Мост енерджи“ АД не е депозиран писмен отговор .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че спорът е търговски, решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

С определението на състава на първоинстанционния съд по реда на чл. 140 ГПК са били признати за безспорни между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК фактите , че ищецът на 01.06.2016 г. е подал заявлениедекларация за започване на продажба на електрическа енергия с вх. № 17603382/01.06.2016 г. до „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, с което заявление-декларация е приел процесиите обекти да бъдат снабдявани с електрическа енергия. Прието е за безспорно, и че „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е доставило до обектите на ищеца електрическа енергия, а „ЕР ЮГ“ ЕАД мрежови услуги на обща стойност в размер на 25 173.70 лв., представляваща стойността на реално консумираната от потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 09.06.2016 г. – 30.06.2016 г. за обекти, находящи се в гр. Приморско, ул.

„Иглика“ № 38 за обект „Гранд хотел „Приморско“ с ИТН 4025357, ИТН 4025345 и ИТН 4025327.

От представената фактура № 1154957549 от 30.06.2016 г. за клиентски № 1010300281, става ясно че първият ответник е фактурирал доставена и консумирана енергия на стойност от 25 173.70 лв., с ДДС, за отчетен период м. 06.2016 г. Видно от фактурата за получател на доставката е посочен „Хоум кеър хотелс“ ООД.

От представената по делото фактура № 0000008051/30.06.2016 г. е видно, че на задълженото лице „Айви партнер“ ООД, от страна на доставчика 2

„Мост енерджи“ АД е фактурирана „продажба на електроенергия за периода 01.06-30.06.2016 г.“ на обща стойност от 23 289.71 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с преводно нареждане от 27.07.2016 г. ищецът е извършил в полза на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД плащане на сумата от 25 173.70 лв., по фактура 11549557549, за клиентски № 1010300281.

С писмо изх. № МЕ-0816/17.06.2016 г., „Мост енерджи“ АД е уведомил „Гранд хотел „Приморско“, че същият има незаплатени суми, поканил е същото да ги заплати в 7 дневен срок и е уведоми същият, че при неизпълнение временно ще преустанови електроснабдяването на обектите на адресата. Видно от същото, сумите са дължими по договор за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група № ДКУ-0071/22.08.2014 г.

Със заявление вх. № 17603382 от 01.06.2016 г. „Хом кеър хотелс“ ООД е отправил искане до „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД за прехвърляне партидата на името на заявителя за обекти ИТН 4025327, 4025345, 4025327.

О т представеното по делото писмо изх. № 4 630/08.06.2016 г., че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му оператор на разпределителната мрежа е уведомил „Мост енерджи“ АД, че процесиите обекти ще бъдат снабдявани от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, считано от 08.06.2016 г.

Видно от съдържанието на договор за наем от 10.05.2016 г., сключен между „Управление на активи за продажба - 2“ ЕООД, в качеството му н наемодател и „Хом кеър хотелс“ ООД, като наемател, наемодателят е предоставил под наем на наемателя поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Приморско, находящ се на адрес - гр. Приморско, *** , със застроена площ от 10 970 кв. м., ведно с Обществен център и хотелски комплекс, представляващ Сграда с идентификатор № ***, разположена в поземления имот, за срок до 30.09.2016 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че във фактура № 0000008051/30.06.2016 г., издадена от „Мост енерджи“ АД са начислени суми за потребена ел. енергия за м. юни /01.06 – 30.06.2016 г. за обект на потребление с ИТН 4025357, 4025345 и 4025327, а фактура № 1154957549 от 26.07.2016 г., издадена от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД се отнася до начислена ел. енергия за част от м. юни (09.06 - 30.06.2016 г.) за същите обекти с ИТН 4025357, 4025345 и 4025327.

Вещото лице твърди, че е налице уведомление за предоставен достъп от страна на разпределителното дружество, както и че по отправено запитване е постъпил отговор на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в който е посочено, че клиентът „Хом кеър хотелс“ ООД няма задължения към „Мост енерджи“ ООД за обекти с ИТН 4025357, 4025345 и 4025327, тъй като преди 01.06.2016 г. не е бил титуляр на партида за процесиите обекти. В допълнителното заключение вещото лице е отразило че към „Мост енерджи“ АД са подавани данни от „ЕВН България“ от измервания на средствата за търговско измерване. Твърди, 3 че съобразно представените документи разликата е, че от 09.06.2016 г. до края на месеца количеството ел. енергия в разпечатката на „ЕВН България“ е 0.00000, както и че фактурата на „Мост енерджи“ АД е за целия м. юни 2016 г., а фактурата на „ЕВН България“ е от 09.06 до 30.06.2016 г.

От съдържанието на представената и приета в настоящата ъв въззивната инстанция фактура № 0000000035 от 08.07.2016 г. се установява, че „Управление на активи за продажба 2“ ЕООД е префактурирало ел. енергия за м. юни 2016 г. на ищеца по делото общо за сумата от 23 289.71 лв. с ДДС.

Видно от представената фактура с № 0000008051 от 30.06.2016 г. „Мост енерджи“ АД е фактурирало на „Айви партнер“ ООД сумата от 23 289.71 лв. за доставена енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. С платежно нареждане от 13.07.2016 г. „Управление на активи за продажба 2“ ЕООД е заплатило на „Мост енерджи“ АД сумата по издадената фактура за доставена електро енергия.

От представеното платежно изх. № Ид-10382 от 04.04.2024 г. се установява, че с получените от ищеца суми по фактура № 0000000035 са погасени задължения по фактура с № 0000008051 от 30.06.2016 г. издадена от „Мост енерджи“ АД.

Въз основа на гореизложените факти съдът е извел следните правни изводи:

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС №1 от 28.05.1979 г. в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава на неоснователното обогатяване.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е приел, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД , доколкото в ИМ твърди, че е заплатил претендираната сума при липса на договорни отношения с ответника( начална липса на основание).

По отношение на твърдението за липса на договорни отношения между страните въззивният съд е изложил своите съображения, защо намира същото за неоснователно.: С подаването на заявление-де кларация от 01.06.2016 г. ищецът е направил избор на доставчик на електроенергия за процесните обекти, като е приел изрично ОУ на договорите за продажба на електроенергия на ответника. Със заявление от същата дата ищецът е поискал прехвърляне на партидите на процесните обекти на негово име, като към същото е приложил необходимите съобразно ОУ документи. С оглед на това ответникът е предприел действия за смяна на доставчик на либерализирания пазар с краен потребител, регламентирани в чл. 99, ал. 1, т.6 от ПТЕЕ, действащи към момента. Съгласно т. 41 б от § 1 на ДР на ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Ищецът, според съда, попада в тази дефиниция от момента, в който е подал заявление-декларация за започване на продажба на електроенергия и декларация за достъп до мрежата. Позовава се на това, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. В същата 4 хипотеза се намират страните и при смяната на доставчик и координатор на балансираща група. Възникналите облигационни правоотношения се уреждат при ОУ на доставчика. С разпоредбата на чл. 13 от приложимите ОУ първия ответник е предвидил реда и условията за снабдяване на нови клиенти, а с разпоредбата на ал. 2 от цитираната разпоредба е определен началния момент, от който започва снабдяването на клиента - в срок от 7 дни от датата на подаване на писмено заявление от клиента. Видно от приетото като доказателство писмо изх. № 4 630/08.06.2016 г., ответникът, в качеството му оператор на разпределителната мрежа, е уведомил координатора на балансираща група и досегашен доставчик на електро енергия за обекта, че процесиите обекти ще бъдат снабдявани от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, считано от 08.06.2016 г. В тази връзка, според съдебния състав, е неоснователно възражението изложено в жалбата, че е налице нарушение на чл. 102 от ПТЕЕ. Действително, съгласно цитираната разпоредба при смяната на доставчик и координатор на балансираща група, регистрирането на смяна се извършва само след представянето на удостоверение за липса на задължения към стария доставчик. В конкретния случай с подаването на декларация за достъп до преносната мрежа, която по същество представлява смяна на клиентски данни, се вписва нов клиент за процесните обекти, който към момента на възникване на облигационните отношения няма стари задължения. Дори да се приеме, че липсата на уведомление за заплатени суми към предишния доставчик е условие за редовната смята на доставчика и координатора на балансираща група, то същата, според съда, не можело да обоснове липса на възни кване на облигационно провоотношение с новия доставчик. Същото би могло да обоснове съществуването на облигационно задължение към стария доставчик на стария клиент до момента на извършената смяна.