Решение № 3806 от 17.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3806 гр. Пловдив, 17.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330105801 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по молба на Л. Т. В. срещу С. Д. Р.. В молбата се твърди, че молителката и ответникът имали интимна връзка и кратко съжителство в периода 22.10.2022г. – 31.12.2022г., които прекратили в края на декември, 2022г. Твърди, че преди раздялата, по време на посетен от тях рожден ден в *********, както и след прекратяването на връзката им, на 09.01.2023г., ответникът осъществил физическо насилие над нея, като й нанесъл побой, а след това започнал да я преследва и да я тормози психически, вкл. да я заплашва по телефон, като на 1.04.2023г. ответникът се появил да я търси в *********, където била на тийм-билдинг, на 4.04.2023г. сутринта обикалял около работното й място и я наблюдавал продължително време, започнал да се появява пред детската градина на сина на молителката в часовете за оставяне и взимане на детето, да я преследва с колата и да й засича пътя, вкл. когато е с детето и ответникът е употребил алкохол, на 30.03.2023 г. ответникът засякъл пътя й с неговата кола, докато молителката пътувала с детето си. Започнал постоянно да й звъни и пише по телефона, вкл. след 5.04.2023г., да заплашва нея, както и бившия й мъж. Наложило се молителката да напусне работното си място и това се отразило на психиката й, като изпитвала страх. Иска се от съда защита с прилагане на мерки да се въздържа от насилие и да му бъде забранено да приближава нея, жилището й, местата й за социални контакти и отдих, както и градината на детето и постоянния й адрес.

Ответникът е подал становище, с което се оспорват твърденията на молителката, отрича се да е извършена каквато и да е форма на насилие.

Ответникът счита, че делото следва да се прекрати, тъй като молителката не влиза в кръга от лицата, посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Отрича да са се намирали 1 във фактическо съпружеско съжителство, доколкото молителката била все още омъ**** и фактически е живеела със **** си. Цитира се т.18 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Коментира се и Закона за чужденците в РБ. Отрича да са извършени твърдените актове на домашно насилие. Сочи се, че молителката знаела, че той е женен, още преди да започнат интимните отношения, които са започнали по нейна инициатива.

Сочи, че около месец юли 2022 г. започнали да имат сексуални отношения.

Не оспорва, че на 27.09.2022 г. били с молителката в *********, *********, но сочи друга фактическа обстановка, като сочи, че молителката била изморена, качила се в стаята си, а по-късно му се обадила и казала, че *********ът й е в нетрезво състояние, поради което трябва да се прибере при детето си, по тази причина тръгнали веднага за *********. Отрича да се е случил описаният в молбата побой, сочи, че не са забелязани следи от твърдения побой от служители и общи познати, а в тази връзка си противоречат и самите обяснения на молителката. Сочи, че за напускането на стаята не е нужен ключ, а следва същата да отвори вратата отвътре. Отрича, че е извършил насилие и в началото на 2023г., оспорва представените снимки.

Сочи, че са налице доказателства, че на 30.03.2023 г. двамата били в прекрасни отношения и са се виждали непосредствено преди заминаването на молителката за хотела в *********. Не отрича да е посетил новия работодател на молителката, тъй като последната поискала той да й донесе шапката, която си забравила в колата. Оспорва обстоятелствата, въведени с допълнителната уточняваща молба. Сочи, че имал чувства към молителката, но не смятал да се развежда с **** си, като молителката искала той да се разведе и да заживее с нея, а след отказа му, му казала, че иска да й купи къща, настоявала за кола, консултирала се с юрист относно регистриране на обща фирма. Сочи, че му искала пари. В един момент категорично отказал да й купи къща и да дава големи суми, като бил готов да прекратят интимните отношения. След този момент молителката съобщила на ответника, че ще го разведе с **** му, ще го вкара в затвора, ще го злепостави пред бизнес партньорите му. Сочи, че молбата за защита първоначално му е изпратена от молителката с искане на крупна сума пари, за да бъде оттеглена. С оглед изложеното молят делото бъде прекратено.

Като взе предвид становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.

Подадената молба за защита е допустима. Същата е подадена на 27.04.2023г., като се твърдят четири случая на насилие, попадащи в едномесечния законов срок, считан от извършване на насилието, в който пострадалият от домашно насилие има право да търси защита от съда.

Твърдят се действия от 30.03.2023г., от 1.04.2023г., от 4.04.2023г., както и телефонен тормоз след 05.04.2023г. Относно другата предпоставка за допустимост на молбата – страните да са били във фактическо съпружеско съжителство съгласно чл.3, т.2 от ЗЗДН, по делото е налице спор. Въпреки това от съвкупната преценка на събраните доказателства, се установява, че между страните е съществувала такава особена връзка. В тази посока са показанията на св. И. В., който посочва, че страните били заедно, спали 2 заедно, ходили на разходки, на почивки, колите на ответника били пред дома на молителката постоянно. Съгласно показанията на св. Д.М. страните живели заедно за кратко, около 2 месеца, като ответникът настоявал да наеме апартамент на молителката под неговия, но молителката се притеснявала от по-високия наем, ако не потръгнат нещата. Същата виждала ответника да излиза от бариерата до апартамента на молителката, когато в края на 2023г. се случило два пъти Св. да посети молителката. Св. дава сведения, че самият ответник й споделил, че не обича **** си и иска да живее с молителката.

Двамата св. дават конкретни примери за действия и ситуации, на които са станали св. – като разговорите за наем на друго жилище, наличието на колите на ответника непрекъснато пред дома на молителката, поради което и съдът им дава вяра. Същите не се опровергават от показанията на св. на ответника, които са общи и имат характер на извод. Така св. С.Д. първоначално посочва, че страните не са живели заедно, но това знае от С. и тъй като той е женен човек, но в крайна сметка посочва, че не може да каже дали са живели заедно.

Св. Н.С. сочи, че не са живели заедно, доколкото знае, но показанията му са твърде общи. Същият дава сведения, че между страните имало някакви проблеми, но не дава конкретни сведения, освен за спор относно закупуване на къща. Св. сочи, че бил приятел на С. и се виждали често, но в същото време ответникът не му споделил конкретното естество на проблемите с Л., поради което не може да се приеме, че същите са били в толкова близки отношения, които неминуемо да водят до знание с кого живее ответникът. От представената от самия ответник кореспонденция между страните в периода 09.09.2022г. – 25.11.2022г., на л. от 123-165 от делото, която не се оспорва в тази част от молителката, се установява, че страните са водили разговори за закупуване на къща, вкл. с активно участие на ответника – л.149 от делото, избирали са пръстени, като самият ответник е изпращал снимки на халки и е предложил двамата заедно да ги изберат. Тези разговори между тях, макар и преди началото на твърдяното съжителство и заявеното от св. С. за спор за къща, говорят за сериозното намерение на ответника да се обвърже с молителката и подкрепят показанията на първата група св. за последвалото съжителство между тях. Показанията на св. Е.Г. за факта, че ответникът не е живял при молителката, нито тя при него, не се приемат за достоверни.

Същият твърди, че е приятел с ответника от 6-7 месеца, което с оглед датата на съдебното заседание – 15.6.2023г., води до извод, че св.т има впечатления от връзката между страните най-рано от средата на месец декември – към края на твърдяното съжителство. Св. твърди, че С. си живее в собствения апартамент, но впечатленията му се градят върху това, че за целия период на познанството им, който преимуществено е след твърдяното съжителство, го е взимал 3-4 пъти от неговия апартамент. В същото време твърди, че е виждал С. да ходи до апартамента на Л. и да носи неща и пари за наеми, за погасяване на борчове. Тези показания потвърждават тезата за съвместно съпружеско съжителство, за което не е необичайно, а характерно, партньорите да споделят финанси. Като цяло показанията на св. Г. в останалата им част не се приемат за достоверни, доколкото съставляват изводи, не основани на ясни и конкретни впечатления, особено имайки предвид, че св.т няколко пъти се опита да заблуди съда, че е виждал молителката на живо, както и относно разговора си със св. И. В. в съда, за който след очната ставка се изясни, че Св.

В. не е посочвал, че се е върнал при молителката, за да я издържа или защото 3 спонсора го нямало. Обсъждането на брачни халки и покупка на къща, финансовата подкрепа може да сочат и само на интимна връзка, но ценени съвкупно с показанията на св. В. и М. за действително съпружеско съжителство, макар и за кратко, подкрепят тези показания и водят до извода именно за наличието на такова съжителство и не се опровергават от твърде общите и лишени от конкретни впечатления в тази посока,(а дори в обратната) показания на св. на ответника, че страните не са живели заедно.

Според показанията на св. А., самият ответник му споделил януари месец, че е казал на **** си, че ще се развеждат и всички знаели, че иска да живее с молителката. Наличието на сключен граждански брак с други лица и за двете страни не е пречка за фактическо съпружеското съжителство, доколкото то е фактическо състояние. Въз основа на установените факти за наличие на интимна връзка между страните, за която същите не спорят, както и допълнителните обстоятелства за общо съжителство в апартамента на молителката съгласно показанията на св. М. и В., ходенето по общи мероприятия и почивки и финансова подкрепа от ответника, съгласно показанията на ответниковите св., съдът приема, че се установява наличието на фактическо съпружеско съжителство между тях в периода преди подаване на молбата за защита.

След доказателствен анализ, който ще се развие по-долу, съдът прие следната фактическа обстановка:

Молителката Л. Т. В. започнала работа в дружеството „У.И.“ ООД, представлявано от ответника С. Д. Р. на 11.7.2022г. на длъжност „*********“.

Постепенно между тях възникнали чувства и те започнали интимна връзка помежду си, която била факт към август месец, 2022г. По това време молителката била във фактическа раздяла с тогавашния си ********* - св.т И.

В., от когото имала дете – роденият през 2018г. М. В.. Със **** си молителката останала в добри приятелски отношения, като разводът бил финализиран в началото на 2023г. Молителката и ответникът започнали да обсъждат закупуването на обща къща и халки и скоро интимната им връзка прераснала във фактическо съпружеско съжителство за период от около 2 месеца до края на месец декември, 2022г. Ответникът бил женен и имал две деца в *********, но твърдял, че не обича ****та си и иска да живее с молителката Л.. Двамата съжителствали в посочения период в жилището на Л. В. в кв. *********, гр. *********, като преспивали заедно, ответникът оставял колите си паркирани пред дома на молителката, същият участвал финансово в част от разходите й. Интимните си отношения страните прекратили в края на 2022г., а на 3.01.2023г. било прекратено трудовото правоотношение на молителката. Въпреки това страните продължили да контактуват помежду си. На 09.01.2023г. страните провели разговор в дома на молителката, в който ответникът поставил ултиматум, че ако сега си тръгне, молителката няма да го види повече. Тя му казала да си тръгне, което ядосало ответника и същият започнал да й нанася удари, от които останали следи по лицето й. След като ответникът си тръгнал, молителката се обадила на св.