Решение № 260102 от 06.11.2020, Районен съд - Лом

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Лом, 06.11.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.

№ 1933 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

Предявен е иск от ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********– гр.

София, представлявано от изп.директор К. П., чрез пълномощника, адв. М. П., МАК, срещу Р.П.А., ЕГН **********,***, за установяване на задължение по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Ищецът е предявил срещу ответника иск за установяване на дължими суми, по запис на заповед, издадена на 15.06.2015 год., с падеж н – на предявяване, предявен на 27.04.2018 год.

Задължението не било изпълнено.

За това, по заявление на ищеца били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 901/2018 год. на ЛРС и било образувано изп.дело.

По заповедното производство ответницата се възползвала от правото си на възражение, поради което и за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Твърди се, че в конкретния случай между ищеца и третото лице ЛОМ ТРАНС-1 ООД, чиито управител е ответната страна има сключен договор за ползване на услугата Евро-шел карта, като основанието за поемането на менителничното задължение от страна на ЛОМ ТРАНС-1 ООД и от солидарния длъжник Р.А. е именно този договор /чл. 11.1.3/. Твърди се, че издадената Запис на заповед представлява обезпечение на поетите от търговеца задължения, съгл. Приложение № 7/15.06.2015 год. Ответникът е управител на дружеството-търговец.

В случая, поради ползване и неплащане от страна на длъжника по основния договор, ищецът е пристъпил към удовлетворяване на вземанията си от обезпеченията.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи по запис на заповед от 15.06.2015 год., като солидарен длъжник:

- главница в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 901/2018 год. на ЛРС, /15.05.2018 год./.

Претендират се и разноските в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответната страна.

В отговора си, отв. Р. А. прави възражение за нередовност на исковата молба, като твърди, че в нея не са посочени обстоятелствата, от които произтича каузалното правоотношение между страните, доколкото в случая не е спорно, че поетото от ответника задължение е с цел именно обезпечаване на договорните задължения на трето лице. Не са посочени конкретни обстоятелства, от които да се обоснове претендираното задължение.

По същество оспорва исковата претенция като необоснована и недоказана. Не оспорва наличието на самото казуално правоотношение. Оспорва размеът на неустойката (каквато не се претендира).

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като счита исковете за основателни и доказани и моли да бъдат уважени в цялост.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не се явява, не се представлява. Не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.

От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 901/2018 год. на ЛРС, е издадена на осн. чл. 417 ГПК Заповед № 525/15.05.2018 год., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, в полза на заявителя – настоящ ищец, против длъжника, по Запис на заповед от 15.06.2015 год., за сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.05.2018 год. /датата на подаване на заявлението/ до погасяването на вземането, както и сумата 1168 лв. разноски по заповедното производство, представляваща 160 лв. държавна такса и 1008 лв. – адвокатски хонорар.

Заповедта е била връчена на длъжника/ответник в настоящото производство на 10.08.2018 г., чрез ЧСИ М. Иванова, рег. № 748 в КЧСИ, р-н ОС Монтана, ведно с покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20187480401118.

От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е било подадено Възражение от 15.08.2018г. и съдът, с Разпореждане от 10.09.2018 год. прогласил спирането на изпълнителното производство и е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 02.10.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок, видно от входящият печат.

С оглед заявената от ответника позиция в отговора по чл.

130, ал. 1 ГПК, съдът е приел с доклада си, че не е спорно между страните, че има сключен договор между ищеца и третото лице ЛОМ ТРАНС-1 ООД, за обезпечаване на който е издаден процесният запис на заповед. Не се спори и, че последният е издаден от ответника и е редовен от външна страна.

От писмените доказателства се установява, че на

15.06.2015 год. в с. Сталийска махала, обл. Монтана ответникът, като физическо лице е издала в полза на ищеца Запис на заповед без протест и разноски, за сумата от 8000 лв., платими при предявяване, в срок до три години от датата на издаването. Записът на заповед е предявен за плащане на 27.04.2018 год.

На 15.06.2015 г. с дружество

ЛОМ ТРАНС- 1 ООД, чийто управители са К.А. и ответника Р.А., бил сключен договор за ползване на услугата Euro Shell Card, чрез който "Шел България" ЕАД предоставяло на дружеството правото да ползва карти EuroShell Card с цел получаване на доставки от доставчици в държави, изрично посочени в Приложение №2, неразделна част към договора.

Съгласно чл.2.3. от договора, основният картодържател правел поръчка на карти по стандартен образец, в която посочвал избраните от него категории на доставките и тип на картите - карта на автомобил или поименна карта.

Със заявка основният картодържател поръчал и получил 2 броя Еврошел карти тип 7077 за автомобили с peг.№ М 0238 ВК и рег.№ М 5111 ВА на името на фирмата: ЛОМ ТРАНС-1 ООД с лимит 12000 лв.

Съгласно чл.3.5 от договора, за да бъдат регистрирани продажбите на закупените стоки и услуги чрез еврошел карта на името и за сметка на основния картодържател, приносителят на картата се легитимира пред участника в системата еврошел карта на бензиностанцията като представя картата и въвежда ПИН-кода и в съответния апарат. За всяка покупко-продажба се издава ваучер за продажба в 2 екземпляра, единият от които се подписва от приносителя на картата, а другия му се предава. Информацията, материализирана върху ваучера се съдържа в електронната система за отчитане на продажбите на горива, тъй като е дублирана върху контролната лента на електронен носител.

Следователно при покупката на стоки чрез еврошел карта с въвеждането на ПИН-кода на картата приносителят сам регистрира транзакцията, за което се създавала електронна информация в електронната система за отчитане на продажбата на горива, като въз основа на тази въведена чрез картата електронна информация електронната система генерирала и издавала съответните фактури.

Съгласно чл.7.1 от договора и

Приложение №6, неразделна част от същия, плащането на ползваната стока и/или услуга с цитираната карта следва да се извърши в 14 - дневен срок от издаването на фактурата. Съгласно чл.6.3. фактурата съдържа подробна информация за осъществените чрез картата транзакции за периода на фактурирането, както и друга идентифицираща клиента информация, като вида на превозното средство, датата и вида на ползваната стока и услуга, обекта, в който е ползвана услугата или закупена стоката.

Съгласно чл.6.4. сумата, която начислява Шел е равна на сумата за съответната транзакция, отбелязана във ваучера за продажба и съответно в дублираната контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. Всяка продажба, включително и тези с карти Еврошел автоматично се идентифицират и отчитат и от система за отчитане на продажбите на течни горива, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистрацията и отчитането на продажбите на течни горива в търговските обекти чрез фискални устройства.

В случай, че картодържателят не плати своевременно дължимите суми Шел съгласно чл.8.2.1. блокира картата без да отправя допълнително уведомление, а съгласно чл.11.4. при забавено плащане ищецът има право да използва цялостно или частично гаранцията за прихващане на изискуемото от ответника задължение /при определен размер на същата, съгласно Приложение №7, неразделна част от договора/. Съгласно Приложение №7 страните договорили като гаранция запис на заповед в размер на 8000 лв., издадена от Управителя като физическо лице и представляващ дружеството.

Съгласно чл.7.3. от договора в случай, че не изплати дължимите суми в срока по чл.7.1. ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 0,06% на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.И.П. по доказателствата по делото се установява, че към 17.04.2018 год. задължението на ЛОМ ТРАНС – 1 ООД към ищеца за периода 16.05.2017 – 17.04.2018 год. е в размер на 8 043,45 лв., за които са издадени 29 фактури, подробно описани в заключението на вещото лице.

По фактурите не са извършвани плащания от страна на ЛОМ ТРАН – 1 ЕООД. .

При така установеите факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок.

Искът с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В това производство, ищецът-кредитор следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответника-длъжник – възраженията си срещу вземането.

В случая ответника не оспорва нито редовността на Записът на заповед, нито качеството си на длъжник.

Записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити.

Следователно се касае до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав и това е достатъчно да се приеме, че е налице годно менителнично задължение, което ангажира отговорността на длъжника по него.

В производството по реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане издателят/респективно авалиста, разполага с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения с кредитора му, като и в двата случая тежестта за доказване е върху него. Такива възражения не се направиха.

Погасяването на задължението по запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане - чл. 492 ТЗ приложим, на основание чл. 537 ТЗ.

Върху процесния запис на заповед няма такова отбелязване за плащане.