Решение № 23 от 08.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501769 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260493 от 07.02.2022г., постановено по гр.д.№ 9507/2017г., по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав е осъдено дружеството ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на С. М. А. на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 117 000 лева , представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга А. Р. А., настъпила при ПТП на 25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017г. до окончателното плащане на сумата,като искът за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлен като неоснователен, както и претенцията за законна лихва за периода от 25.01.2017 г. до 23.05.2017г.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 260493 от 07.02.2022г., постановено по гр.д.№ 9507/2017г., по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск над размера от 60 000 лв. Твърди се, ч е решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие и нарушение на материалния закон.

1

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е силно завишено по размер, и че при определяне размера на присъденото обезщетение не е съобразен от първоинстанционния съд правилно както принципа на справедливост и задължителната съдебна практика , така и обеществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Твърди, че първоинстанстанционният съд неправилно е приел изключително нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалия, като поддържа че приносът на пострадалия е равен с този на застрахования водач за настъпване на процесното ПТП.

По изложените съображения, моли настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение в осъдителната му част над размера от 60 000лв. и да отхвърли предявения иск над този размер. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна, С. М. А. депозира писмен отговор. Оспорва изцяло въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, преживени от нея, поради смъртта на съпруга ѝ А. Р. А., настъпила на 25.01.2017г. при ПТП.

По делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата е била съпруга и е законен наследник на починалия.

По делото не се спори, а и от представената справка от ИЦ на ГФ се установява, че е имало действителен сключен застрахователен договор по риска „гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Ауди А 4“ с ДК № ******** с ответното дружество към датата на процесното ПТП.

По делото е представена присъда № 48/03.10.2017г., постановена по 2

НОХД № 416/2017г. по описа на ОС-Стара Загора, влязла в сила на 19.10.2017г., видно от която вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил марка „Ауди А 4“ с ДК № ******** , А. А. М..

По делото е допуснат и разпитан един свидетел, воден от ищцовата страна за обстоятелствата, свързани с търпените от ищцата болки и страдания и отношенията й с починалия й съпруг: свид. С. К. М., без родство.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля .

По делото е допуснат и разпитан един свидетел, поискан от ответната страна за обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП: А. А. М., виновния водач на лекия автомобил. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля., съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.

В първоинстанционното производство е допусната и приета без оспорване от страните съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. САТЕ дава категорично заключение относно механизма на ПТП.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. писмо от Община Казанлък, Протокол за оглед на местопроизшествие.

Съдът кредитира изцяло всички представени писмени доказателства, вкл. и тези, относими към механизма на ПТП.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и чл. 263 ал.2 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивна жалба на ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ 3

И ЗДРАВЕ“ АД е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ.

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая съдът намира за сторено. Предвид представената присъда № 48/03.10.2017г., постановена по НОХД № 416/2017г. по описа на ОС-Стара Загора, влязла в сила на 19.10.2017г. и задължителна за гражданския съд,съгл. разп. на чл.300 от ГПК се установява противоправното поведение и вината на А. А. М., водач на лек автомобил марка „Ауди А 4“ с ДК № ******** за причиняване смъртта на съпруга на ищцата, от която тя безспорно търпи неимуществени вреди.

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от представените доказателства, че е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

По оплакванията във въззивната жалба по размера на присъденото обезщетения: Същите са частично основателни.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени 4 вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек за всеки от ищците. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.

Съдът намира, че определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на 130 000 лв. за ищцата е завишена, както предвид критерия на чл.52 ЗЗД, съобразен и със задължителната съдебна практика, така и предвид конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на ПТП (началото на 2017г.).

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните пред първата инстанция свид. показания, и приема за доказан факта, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения със съпругата си, която изцяло е разчитала на него в живота за духовна, морална и материална подкрепа и съпричастност. Ищцата е преживяла изключително трудно и тежко загубата на съпруга си, настъпила на сравнително ранна възраст, което несъмнено е довело до значителни психологични и физиологични негативни емоции за нея.

В същото време, следва да се съобрази и факта, че за посочения период, съгл. трайната съдебна практика, и предвид общественоикономическите условия в страната, неимуществени вреди от подобен характер са обезщетявани със сумата от 120 000 лв., която настоящият състав намира за справедлива и достатъчна за относително пълното обезщетяване на търпените от ищцата болки и страдания.

Тези факти не биха довели до намаляване скръбта на ищцата от загубата на съпруга й, но следва да се вземат предвид с оглед преценката на справедливия размер на обезщетението, съобразени в контекста на обществените норми на добрите нрави.

Не следва да се допуска

5 обезщетението да губи своя компенсаторен характер.

Съдът приема, че сумата от 120 000 лв. представлява справедливо, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика обезщетение за ищцата.

По възражението, наведено от жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство досежно възражението съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Това възражение е уважено от първоинстанционния съд до размера на 10%. Жалбоподателят поддържа и пред въззивната инстанция възражението за съпричиняване, като твърди, че пострадалият е предприел неправилно пресичане на пътното платно на междуградски път, поради което е допринесъл в равна степен за настъпване на процесното ПТП.

Настоящият съдебен състав намира, възражението за основателно до размера на 1/3, до който размер същото следва да бъде уважено.

Предвид заключението на САТЕ, представената присъда, постановена по НОХД, както и предвид свидетелските показания на виновния водач А. М., които съдът кредитира при съобразяване разп. на чл.172 от ГПК, както и предвид представените писма от Община Казанлък, съдът приема за доказана факта, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното платно на междуградски път, на необозначено за пресичане място, зад спрял пътнически автобус, от който е слязъл, без да съобрази конкретните пътно-транспортни условия: частично заледено пътно платно на двулентов междуградски път.

Съгл. разп. на чл. 113 ал.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

Съгл. разп. на чл.113 ал. 2 от ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за 6 движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.