Решение № 4141 от 23.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330103317 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за експресно разглеждане по сключения между страните договор за кредит от 27.07.2019г., както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Г. А. Д. против „Сити кеш“ ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит на 27.07.2019г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.63 %. Съгласно договора заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи в размер на 70.32 лв., която следвало да престира заедно с погасителната вноска. Счита тази уговорка в договора за нищожна, като неравноправна. При необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок от 7 дни, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена услуга.

Представлявала и скрит разход по кредита. Тя била в разрез с добросъвестността. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 70.32 лв., като противоречаща на добрите нрави, неравноправна по ЗЗП, както и за осъждане на ответника да върне сумата от 50 лв. – платена без основание по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД със становище за неоснователност на предявения иск.

Счита, че производството е заведено при условията на злоупотреба с права, като в РС Пловдив били образувани още гр.дело №№ 3317/24, 2199/24, 16829/23, 16830/23, 16832/23, 16833/23, 16834/23, 16835/23, 16837/23, 529/2024г. срещу финансови институции, чиято собственост било и ответното дружество. Направено е искане на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. Оспорената клауза давала възможност на потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит до два часа, считано от момента на неговото отправяне, която допълнителна услуга не била задължителна. Ищецът се бил запознал с цената на услугата, която избрал по собствено желание. Не били налице твърдяната нищожност поради заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Таксата не следвало да се включва в ГПР. Потребителят не бил направил отказ от договора.С оспорената клауза по никакъв начин не били нарушени повелителни норми и принципи на правото. Всички платени суми по договора били платени на валидно правно основание. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

С определение от 27.09.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 50.32 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за паричен заем № *** от 27.07.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г. А. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 400 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР:

49.63 %.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, искания за сключване на договор за кредит от дата 27.07.2019г., 06.12.2018г., 17.01.2019г., 26.03.2019г., 13.06.2019г., 18.08.2019г., 22.10.2019г., 19.12.2019г., 15.06.2020г.

Представена е справка за платените по договора суми.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 27.07.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на Г. А. Д. в качеството му на заемополучател сумата в размер на 400 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 11.08.2019г. с плащането на 1 погасителна вноска. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради 2 което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.3.10. от договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 70.32 лв. Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл същата се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране, разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това обосновава извод за повторно заплащане от потребителя на предоставената му услуга, обуславя неоснователно обогатяване на кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга, което от своя страна води до нарушаване принципа на добрите нрави. Клаузата противоречи и на разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, която дава възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита, какъвто е настоящият случай.

Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед нищожността на клаузата за експресно разглеждане по договора, платеното по нея е платено при начална липса на основание, поради което и подлежи на връщане. Според становището на ответното дружество ищецът е платил общо сумата от 457 лв., или над заемната сума е заплатена сумата от 57 лв. Макар от представената от ответника справка да не се установява, че търсената от ищеца сума в размер на 50.32 лв. е платена по клаузата за такса за експресно разглеждане, доколкото това не се оспорва от него, съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен в претендирания размер и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2024г. до окончателното й плащане.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. В случая делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което пълномощник на ищеца не се 3 е явил, в производството са събрани само писмени доказателства, поради което съдът приема, че справедливият размер на дължимия адвокатски хонорар, който следва да се определи за адв. И. за оказана правна защита и съдействие на ищеца възлиза на сумата от 240 лв. с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане, обективирана в чл. 3.10. в договор за паричен заем № *** от 27.07.2019г., сключен между Г. А. Д., ЕГН ********** от *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител ***, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 50.32 лв. /петдесет лева и 32 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за такса за експресно разглеждане по чл. 3.10. в договор за паричен заем № *** от 27.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 100 лв. /сто лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4