Решение № 28 от 27.03.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28 гр. Перник, 27.03.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОМАН НИКОЛОВ

2. А.ИЯ АЛЕКСОВА при участието на секретаря Катя

Станоева и прокурора Анита Джамалова, като разгледа докладваното от председателя ВНОХД № 356 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 51/15.04.2019 г., постановена по НОХД № 74/2019 г. по описа на Радомирския районен съд подсъдимият А.Д.Х., роден на ***г. в ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:********** е бил признат за невиновен в това на 16.02.2019 година, около 04:00 часа, в гр. Радомир, по ул.

„Дупнишка“ с посока на движение от паркинга пред клуб „Табиет“ към ул.“Райко Даскалов“ да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.50 на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за изготвена химическа експертиза № ** от 20.02.2019 г. на НТЛ-ЕКД при ОД на МВР- гр. Перник - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което го е оправдал изцяло по така повдигнатото обвинение.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест към него от прокурор при РП-Радомир, в който се излагат доводи, че присъдата на първата инстанция е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че липсват доказателства подсъдимият да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, че това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите – полицейски служители и че съдът не следва да кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от защитата. Сочи се, че действително в протокола за медицинско изследване са допуснати отклонения от нормативно установения ред, но че те не са съществени и престъплението е доказано и от тази гледна точка. В обобщение се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание на 10.01.2020 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага повторен разпит на полицейските служители Р.С. и Г.Х., както и разпит на свидетелите С.И. и М.Г., съответно, лекар и медицинска сестра във ФСМП – ***.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за постановяване на осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Ч. е изразил становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивният протест е подаден в срока по чл.339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:

Настоящият състав на въззивния съд прие за установено следното от фактическа страна:

Служителите на РУ на МВР – Радомир - свидетели по настоящото дело Р.С., на длъжност *** и Г.Х., на длъжност ***, били дежурни за времето от 20,30 ч. на 15.02.2019 г. до 09,30 ч. на 16.02.2019 г. При извършване на обход със служебен автомобил около 04.00 ч. на 16.02.2019 г. движейки се по ул.„Дупнишка“ в гр.

Радомир двамата забелязали лек автомобил

„Сеат Леон“, който потеглил леко на заден ход от паркинга пред клуб „Табиет“, находящ се на ул.“Дупнишка“ в гр. Радомир. Автомобилът изминал съвсем кратко разстояние, след което спрял. Свидетелите Р. С. и Г. Х. се приближили до автомобила и видели, че в него няма водач, а на седалката до водача и на задната седалка се намирали трима младежи – свидетелите В.Е.Г., Л.С.В. и подсъдимия А.Х., които, на въпрос на полицаите кой е управлявал автомобила, отговорили, че никой от тях не го е управлявал. Двамата полицаи осветили мястото на водача, при което видели, че при педалите имало маратонка, която се оказало, че е на подсъдимия Х..

Били поискани документите на лицата в автомобила, като при проверката полицаите установили, че лекият автомобил „Сеат Леон” е собственост на подсъдимия А.Д.Х.. Свидетелите

Г.Х. и Р.С. установили, че А.Х. има силен мирис на алкохол, след което свидетелят Р.С. изпробвал Х. на място с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ***, който отчел положителен резултат, а именно 1.66 промила. Свидетелят Р.С. издал талон за изследване с бланков № *** на А. Х. за даване на кръвна проба във ФСМП гр. ***.

При оформянето на протокола за медицинско изследване и вземане за биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е отбелязано, че същият е съставен от д-р С.И.. В заключителната част на протокола също е отбелязано в графата „провел изследването“ - д-р С.И., като след него е отбелязано нечетливо: м.с. М.Г.. Върху протокола липсва подпис на съставителя му.

Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност по делото - показанията на свидетелите В.Е.Г., Л.С.В., З.П.Р., Р.Н.С., Г.А.Х., С. А. И., М.

А. Г., от заключението на химическата експертиза, както и от събраните по делото писмени доказателства.

По делото са налице противоречиви свидетелски показания, поради което съдът е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях приема, а други – не.

От показанията на свидетеля Р.С. се установява, че двамата със свидетеля Г. Х. при обход със служебния автомобил в гр. Радомир, са спрели със светлинен и звуков сигнал автомобила „Сеат Леон“, който потеглял от ул.“Дупнишка“, като полицейският автомобил идвал от улица „Райко Даскалов“. Според Р.С. същият забелязал, че водачът на автомобила се прехвърлил от мястото на водача на задната седалка, като след като автомобилът спрял, Р.С. се приближил до колата заедно с колегата си Г.Х. и видели, че в колата има трима младежи – свидетелите В.Г. и Л.В., както и подсъдимия А.Х.. На въпрос кой е управлявал автомобила всеки от тримата отрекъл да е управлявал. Свидетелят Р.С. забелязал при осветяването на мястото на водача, че в при педалите има маратонка, която се оказала на подсъдимия А.Х..

След това изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол, с техническо средство, като резултатът отчел над 1,2 на хиляда. След това подсъдимият бил придружен до ФСМП – ***, където му била взета кръвна проба за изследване.

От показанията на свидетеля Г.Х. се установява, че двамата със свидетеля Р. С. при обход със служебния автомобил в гр. Радомир, са възприели автомобил „Сеат Леон“, който излязъл на улицата и спрял на платното за движение. След като възприели автомобила, водачът на полицейския автомобил Р. С. спрял служебния автомобил и двамата със свидетеля Г.Х. се приближили към „Сеат“-а за да видят какво става и видели, че в колата има трима младежи – свидетелите В.Г. и Л.В., както и подсъдимия А.Х.. На въпрос кой е управлявал автомобила и тримата отрекли да са управлявали. Свидетелят Р.С. забелязал при осветяването на мястото на водача, че в при педалите има маратонка, която се оказала на подсъдимия А.Х.. След това изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол, с техническо средство, като резултатът отчел над 1,2 на хиляда.

Следва да се посочи, че свидетелят Р.С. твърди, че автомобилът се е движел бавно на заден ход и че е изминал съвсем кратко разстояние. При това положение, не е ясно как полицейските служители са спрели автомобила със светлинен и звуков сигнал, след като този автомобил тъкмо е потеглял и се е движел бавно на заден ход, изминавайки съвсем късо разстояние /следва да се има предвид, че свидетелят Г.Х. никъде в показанията си пред съда не твърди, че са спрели автомобила с подаване на светлинен и звуков сигнал/. По отношение на обстоятелството какво разстояние е изминал автомобилът са налице известни противоречия в показанията на свидетелите, но повечето от тях заявяват, че автомобилът е изминал съвсем късо разстояние – между един и два метра. Свидетелят Г.Х. твърди, че автомобилът е изминал един или два метра, като не е сигурен точно какво е изминатото разстояние. Според показанията на свидетеля В. Г. автомобилът е изминал разстояние не повече от 50 см и това е станало поради опита на подсъдимия да включи парното на автомобила, при което се е пресегнал с единия крак и маратонката му е останала при педалите. Това обстоятелство кореспондира с показанията и на свидетеля Г.Х., който в показанията си пред първоинстанционния съд /стр.5 от протокол 04.04.2019 г. по НОХД №742019 г. по описа на Районен съд – Радомир/ е заявил, че колата си е тръгнала сама и е изминала не повече от 1-2 метра разстояние.

От показанията на свидетеля В. Г. се установява, че на въпросната дата заедно с подсъдимия и със свидетеля Л.В. решили да отидат на заведение в „Калената пивница“ в с. Калище, като за целта ангажирали свидетеля З.Р. да ги закара дотам. Четиримата отишли до посоченото заведение, след което се върнали в дискотека „Табиет“ в гр.

Радомир, където престояли 3-4 часа и решили да се ходят за цигари с автомобила.

Четиримата слезли долу в колата, която била паркирана пред заведението, като водачът З.Р. запалил колата, след което се сетил, че си е забравил якето, а било студено, поради което се върнал за да си го вземе. През това време подсъдимият, който бил седнал на задната дясна седалка, се протегнал с крак за да включи парното на автомобила. В същото време към тях се приближил патрулен автомобил, при което подсъдимият се изплашил, дръпнал се назад и без да иска освободил ръчната спирачка на автомобила, при което същият бавно се отместил, тръгвайки по инерция на заден ход.

От показанията на свидетеля З.Р. е видно, че на въпросната дата заедно със свидетеля В.Г. и с подсъдимия отишли първо до „Калената пивница“ в с. Калище, а след това около полунощ – в дискотека „Табиет“ в гр. Радомир. По някое време решили да отидат за цигари и слезли на паркинга, където се качили в автомобила, като на мястото на водача отново седнал свидетелят З.Р., запалил двигателя на автомобила и се сетил, че си е забравил якето, в което му било и портмонето с документите, поради което се върнал в заведението да си го вземе. Там се заговорил с познат, но не повече от 5 минути, след което като се върнал на мястото, видял, че има полицаи и извършват някаква проверка, но не разбрал каква точно. Свидетелят е категоричен, че колата не се е преместила на повече от един метър разстояние от положението, в което я е оставил той при запалването.

От показанията на свидетеля Л. В. се установява, че наистина на въпросната дата водач на автомобила е бил свидетелят З.Р., а подсъдимият е седял на задната седалка зад мястото до водача. Същият потвърждава факта, че свидетелят Р. е запалил автомобила и след това се е върнал да си вземе якето, след което свидетелят твърди, че е заспал и се е събудил когато са дошли полицаите.

Обстоятелството, че свидетелите В.Г., З.Р. и Л.В. са в близки отношения с подсъдимия не би могло само на това основание да изключи достоверността на показанията им. В настоящия случай тезата на защитата се подкрепя от тези показания, а самите те не са нелогични и не се оборват от показанията на свидетелите – полицейски служители.

Напротив, и показанията на самите полицаи са противоречиви – както вътрешно, така и помежду си.

Следва да се посочи, че спорният момент, заради който не може да се приеме, че са налице категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза по делото е този дали подсъдимият А.Х. е стартирал двигателя на процесния автомобил и го е привел в движение и по този начин е осъществил изпълнителното деяние на чл.343б, ал.1 от НК, а именно – дали е управлявал автомобила. Това обстоятелство остана недоказано по делото, тъй като нито един свидетел не е възприел стартирането на автомобила от подсъдимия и привеждането му в движение чрез включване на задната му предавка и потеглянето му от мястото, където е бил паркиран. Настоящият състав на въззивния съд приема тезата, установена от показанията на свидетеля В.Г., че подсъдимият не е управлявал автомобила, а, седейки на задната седалка, се е опитал да включи парното на колата, протягайки крака си напред и в момента, в който намиращите се в колата пътници са били осветени от фаровете на полицейската кола, подсъдимият се е дръпнал назад, освобождавайки ръчната спирачка и по този начин автомобилът се е придвижил около метър, метър и малко на платното за движение, след което е спрял. Това обстоятелство кореспондира с твърдяното от всички свидетели, че движението на автомобила е било съвсем бавно и леко, поради което е напълно логично това движение да се е извършило докато автомобилът е бил изключен от скорост и отговаря на твърдяното от свидетеля В.Г., че същият е изминал разстояние не повече от 50 см. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля З.Р., който е категоричен, че преместването на автомобила от бордюра на улицата не е било повече от 1 метър, което съвпада с възприетото и от свидетеля Г.Х.. /последният е казал – 1-2 метра/. Ето защо, съдът намира, че движението на човек в автомобила, което свидетелят Р.С. твърди, че е възприел е било осъществено от подсъдимия при дръпването на същия, при което неволно е освободил ръчната спирачка на автомобила и последният е изминал по инерция късо разстояние.

Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a788b803-f6b2-468c-9bff-e7589eaba25c