Решение № 6864 от 10.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1233/2019
- Вид
- Решение № 6864
- Подписан
- 10.10.2019
- В сила
- 12.02.2021
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за пътищата
- чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
- §1, т.2 · Закон за пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. София, 10.10.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА при участието на секретаря Вероника
Димитрова и в присъствието на прокурора
_________________________, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №1233 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от М.С.Л. *** с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30 000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод увреждане реализирано на 17,12,2018год., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 17,12,2018г., около 08:30часа, в гр. София, ищцата е вървяла по десния тротоар на ул. „Миле Попйорданов“, с посока на движението от ул.
„Миле Попйорданов“ към кръстовището между ул. „Буря“, ул.“Полковник Стойно Бачийски“ и ул.“Княжевска“ като стъпила в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара получена от липсващи плочки.
Паднала и счупила лява тазобедрена става. Вследствие на получените телесни увреждания за ищцата възникнали неимуществени вреди, изразяващи в болки, страдания, стрес и битови неудобства. Поддържа да е налице задължение на общината относно изграждането, ремонтът и поддръжката на общинските пътища като отговорността на ответника е обусловена от противоправното бездействие касаещо задължението за поддръжка на пътя.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
-С.О.в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Навежда доводи, че е в тежест на ищцата да докаже твърдените от нея обстоятелства. Оспорва механизма на увреждането, интензитета на претърпените вреди и причинната им връзка с инцидента. При условията на евентуалност излага доводи исковата претенция да е в завишен размер. Ревелира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е упражнила достатъчно внимание.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Не претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, преценени по реда на въззивното производство, приема от фактическа страна следното:
На 17.12.2018г. около 08,30часа в гр.София, на ул.Миле
Попйорданов, в посока към кръстовището на ул.Буря и ул. Княжевска ищцата е стъпила в необезопасена дупка на тротоара, образувана от липсващи 5-6 плочки, в резултат на което е паднала. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н.М.П.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания: субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, в горната й част, падаща се в анатомичната зона непосредствено под 2-та трохантера. Установения механизъм на инцидента кореспондира с причиненото травматично увреждане, а именно директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане на тялото. Непосредствено след злополуката ищцата е хоспитализирана до ВМА- София, за периода от 17,12,2018год. до 02,01,2019год. По спешност левия крак е бил поставен на директна скелетна екстензия, възпрепятстваща по –голямо разместване на костните фрагменти. След извършено диагностициране на
18,12,2018год. е извършена оперативна интервенция –кръвна репозиция и поставян на метални импланти. Ищцата е изписана вертикализирана с подобрение, с указания да не натоварва крайника в период от 60 дни. Най-интензивни болки е изпитвала непосредствено след инцидента до хоспитализирането. В периода до 10 дни от операцията болките би следвало да са умерени с изостряния към интензивни, а до края на втори месец-умерени. Възстановителния период е около 5 месеца, с благоприятна прогноза за възстановяване предвид навременно и адекватно лечение. При ищцата се констатира оперативен белег с дължина от 15см. по външната страна на бедрото. Не са налице данни за настъпили усложнения. От ангажираните гласни доказателства се установи ищцата да е провела едноседмичен рехабилитационен курс в края на месец януари 2019год.
От показанията на св.П., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна страна следното:
Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора, вкл. ищцата да не е упражнила достатъчно внимание.
Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищцата е претърпяла вреди-неимуществени.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност на тротоар/ наличие на дупка или счупени плочки/, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7881d68-c4c1-4ca1-be80-b5631d41e55f