Определение № 23 от 06.08.2026, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. София, 06.08.2026 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ при участието на секретаря Ина Ж. Младенова като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20266000600020 по описа за 2026 година при участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ, образувано по жалба на обвиняемия редник М. Н. И. от в.ф. *** – София с ЕГН **********, чрез защитника адвокат С. А. от АК – П. срещу определение Рег. № 26/31.07.2026. по чнд № 20266100200084 на Военен съд – София.

Производството е по чл. 64 ал. 8 от НПК.

С протестираното определение състав на Военен съд – София е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 22-Сл/2026 година по описа на Военно-окръжна прокуратура – София спрямо обвиняемия редник М. Н. И. от в.ф. *** – София с ЕГН **********.

Недоволен от определението обвиняемият редник И. чрез защитника му адвокат С. А. е подал жалба против определението. Сочи,че редник М. И. не е възпрепятствал разследването чрез оказване на съпротива или по друг начин.

Същият има постоянен адрес. Прави извод, че не съществува опасност същият да се укрие. Сочи се нататък, че редник И. е военнослужещ, изпълнявал е служебните си задължения безупречно, няма наложени дисциплинарни наказания и е награждаван. Същият е с чисто съдебно минало. В жалбата се сочи по-нататък, че формулирането на обвинението чрез бланкетни времеви интервали (на неустановени дати през лятото на 2024 г., в края на 2024 г. и 1 през месец юни 2025 г.) води до извод за липса на обосновано предположение.

Липсата на посочен точен момент на извършване на твърдяното престъпно деяние препятства възможността да се установи обективната истина и поставя в невъзможност защитата да ангажира доказателства за оборване на авторството на деянията. Оспорва се и фактическата обоснованост на продължаваното престъпление. Не били обосновани конкретните факти и хронологичната последователност на сочените деяния и било невъзможно да се направи извод, че отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време. Разширяването на периодите в рамките на цяла календарна година изключвали възможността за категоричен извод, че последващите прояви се явяват обективно и субективно продължение на предшестващите.

Изтъква се, че за престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 5а, вр. с чл. 130 ал. 2 от НК законодателят е предвидил алтернативно наказание „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“. Вземането на най-тежката мярка за процесуална принуда при това положение превръщало задържането под стража в предварително изтърпяване на наказанието, което съставлява грубо нарушение на презумпцията за невиновност. Жалбоподателят прави извод, че не са налице условията да бъде взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Иска мярката за неотклонение на обвиняемия да бъде изменена от „Задържане под стража“ в по-лека.

За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:

Обвиняемият редник М. Н. И. от в.ф. *** – София с ЕГН ********** е привлечен като обвиняем за деяния по чл. 131 ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130 ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 144 ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 от НК.

Основният съд е стигнал до извод, че на този етап от досъдебното производство може да се направи извод за съпричастност на обвиняемия редник И. в деянията, в които е обвинен. Макар разследването по досъдебното производство да е в изключителен ранен етап, събраните до момента доказателства, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, очертават фактическата обстановка, водеща до наличието на обосновано предположение в тази насока.

Неправилен обаче е изводът на първостепенния съд, че са налице 2 доказателства за опасност обвиняемият И. да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази насока са безспорните обстоятелства, че деянията, за които редник И. е обвинен са за периода от лятото на 2024 г. до месец юни 2025 година за деянието по чл. 131 ал. 1 т. 5а във връзка с чл. 130 ал. 2, вр. ал.

1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и на 10.08.2025 г. за деянието по чл. 144 ал. 3 т. 3, вр. ал. 1 от НК. След месец юни 2025 г. обвиняемият и свидетелката А. са разделени и не живеят на съпружески начала. Това означава, че от последното деяние е изминал период поне от една година, през който няма данни обвиняемият редник И. да е извършвал други противоправни деяния по отношение на С. А.. В разпита си от 23.03.2026 г. (на л.л. 2 – 4 от том 5 на ДП ) А. заявява дословно: „Не е имало момент, в който да се страхувам за живота си. Не съм се страхувала и за здравето си. Не желая срещу М. да се води наказателно производство. В момента сме в нормални отношения“.

Обвиняемият има постоянно местожителство и продължава да служи в Българската армия. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че няма опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Изложеното дотук налага обжалваното определение да бъде отменено.

На обвиняемия редник М. Н. И. от в.ф. *** – София с ЕГН ********** следва да бъде определена мярка за неотклонение „Подписка“.

По тези съображения и на основание чл. 64 ал. 8 НПК Военноапелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение Рег.№ 26/31.07.2026. по чнд № 20266100200084 на Военен съд – София.

ВЗЕМА на обвиняемия редник М. Н. И. от в.ф. *** – София с ЕГН ********** мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4