Решение № 4446 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4446 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100500467 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20102485/11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 54196/2020 г. на Софийски районен съд, 75 състав, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, предявени от „Обединена българска банка“ АД срещу Т. Н. К., че Т. Н. К. дължи на „Обединена българска банка“ АД сумата от 1190,51 лева, представляващи неизплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта GloBul ОББ MasterCard от 02.05.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2009 г. до окончателното изплащане, сумата от 413,43 лева, представляващи договорна лихва за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г., както и сумата от 57,74 лева, представляващи наказателна лихва за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42634/2009 г. на СРС.

Със същото решение СРС е отхвърлил иска за наказателна лихва за горницата над 57,74 лева до пълния предявен размер от 170,32 лева.

С горепосоченото решение СРС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. К. да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 359,87 лева, представляващи сторени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 298,52 лева, представляващи разноски по ч.гр.д. № 42634/2009 г. на СРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Обединена българска банка“ АД да заплати на Т. Н. К. сумата от 33,12 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ответника Т. Н. К..

Релевирани са оплаквания, че решението в тази част е недопустимо, а евентуално – 1 неправилно. Поддържа се, че произнасянето на съда по нередовна искова молба води до недопустимост на съдебното решение. Сочи се, че на банката ищец са давани указания да уточни правния си интерес от производството, но същите са останали неизпълнени. Твърди се, че е нарушен принципът на състезателността и равнопоставеността на страните в процеса, доколкото съдът сам и служебно е аргументирал правния интерес на ищеца от производството. Излагат се подробни съображения, че в случая производството е преждевременно, тъй като няма редовно връчване от страна на съдебен изпълнител на покана за изпълнение и подлежащ на изпълнение акт, във връзка с което не е налице правен интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Поддържа се, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна предпоставка за допустимостта на производството. Твърди се, че към момента на връчване на поканата за изпълнение изп.д. № 1126/2014 г. на ЧСИ А.П. е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че по изпълнителното дело изобщо не е приложена заповед за изпълнение. Сочи се, че изпълнително дело № 1126/2014 г. на ЧСИ А.П. не е образувано и водено по редовен начин. Излагат се съображения, че едва след надлежно образуване на изпълнително дело, в което се връчи заповедта за изпълнение, ще възникне възможност за съда да приеме депозираното възражение с вх. № 3044043/25.06.2019 г. и да се укаже на заявителя възможността да предяви искове по реда на чл. 422 ГПК. Твърди се, че представеното от банката към заявлението по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводните книги не отговаря на изискванията по чл. 60 ЗКИ. Твърди се, че СРС неправилно е приложил Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г., като не е съобразил, че в посоченото извлечение дължимите суми са „окрупнени“, „без разбивки“. Сочи се, че в случая извлечението не съдържа данни за усвоената сума, датите на усвояване, предсрочните вноски и/или други дължими суми, дата на предсрочна изискуемост или падеж. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение при такъв порок на приложеното извлечение подлежи на обезсилване. Твърди се, че в представения по делото договор не се съдържат ясен срок на договора и падеж на задължението.

Поддържа се, че потребителят не е обвързан от общите условия на договора, когато не се е съгласил с тях писмено. В тази връзка се поддържа, че нито едни от представените общи условия не обвързват длъжника. Излагат се съображения, че страните спорят за това дали и откога са станали изискуеми вземанията по настоящото дело. Твърди се, че е останало недоказано твърдението за наличие на валидно облигационно отношение между страните по делото. Поддържа се, че договорът е изготвен с прекомерно дребен шрифт и не отговаря на изискванията на ЗПК. Поддържа се, че исковете в настоящото производство са останали недоказани. Твърди се, че от счетоводната експертиза е видно, че няма реални данни за състоянието на дълга. Сочи се, че вещото лице само е извършило изчисления, защото данни към момента на изследването не са били налични. Излагат се съображения, че вземането не е правилно осчетоводявано през годините, но съдът въпреки това не е отхвърлил исковете. Твърди се, че при липса на валидно уговорен падеж приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като давността започва да тече от момента на възникване на вземането. Твърди се, че неправилно е прието от СРС, че в периода 2009 г. – 2023 г. в нито един момент давностният срок не е текъл. Твърди се, че в изп.д. № 4494/2009 т. на ЧСИ М.Б. не са извършвани годни изпълнителни действия, които да прекъснат петгодишната давност.

Поддържа се, че само на 21.01.2010 г. и 23.01.2010 г. е наложен запор служебно от ЧСИ, но тези действия не прекъсват давността, а дори и да се приеме друго, то последното извършено действие ще е от 23.01.2010 г., като след това не е са извършвани действия, прекъсващи давността. Твърди се, че вземанията са били прехвърлени на „Еос Файнънс“ ООД, а молба за конституиране по изпълнителното дело е подадена от „Еос Сървисис“ ЕООД, като „Еос Сървисис“ ЕООД не притежава 2 представителна власт по отношение на „Еос Файнънс“ ООД. Твърди се, че нито „Еос Сървисис“ ЕООД, нито „Еос Матрикс“ ЕООД са адвокатски дружества и затова депозираните от тях молби от името на „Еос Файнънс“ ЕООД не могат да породят правни последици и да прекъснат давността. Сочи се, че и делото при ЧСИ Н.М. е образувано от „Еос Матрикс“ ЕООД, без да има пълномощно в полза на последното от „Еос Файнънс“ ООД. Твърди се, че „Еос Матрикс“ ЕООД депозира молба от 03.01.2013 г., с която не са поискани никакви действия и отново не е прекъсната давността. Твърди се, че след това е образувано дело при ЧСИ А.П., но молбата за образуване е подадена от „Еос Сървисис“ ЕООД като пълномощник на „Еос Файнънс“ ООД, без да са налице изискванията на чл. 32 ГПК. Твърди се, че по това изпълнително дело изобщо липсва заповедта за изпълнение. Сочи се, че молбата от 20.07.2016 г., която СРС е приел, че е прекъснала давността, е подаден от нелегитимен представител – от „Еос Сървисис“ ЕООД. Излагат се подробни съображения за ненадлежно водене на изпълнителните дела. Поддържа се, че считано от 23.08.2019 г. давността за процесните вземания е изтекла. Поддържа се, че давността може да се прекъсне само ако изпълнителното дело не е перемирано. Предвид изложеното се моли да се обезсили, а евентуално да се отмени първоинстанционното решение.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържа се, че в хода на производството пред СРС са събрани доказателства, с които е установена правната връзка между банката и Т. Н. К., както и е установено неизпълнението на задълженията на длъжника.

Поддържа се, че в исковата молба са изложени аргументи, от които е видно наличието на правен интерес от производството. Сочи се, че длъжникът е депозирал възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес да предяви иск. Сочи се, че изискването за минимален шрифт в договора за потребителски кредит е влязло в сила от 23.07.2014 г. и е неприложимо в настоящия случай. Сочи се, че правата и задълженията по процесния договор за кредит са определени по ясен и разбираем начин. Поддържа се, че според тълкувателната практика на ВКС давност не е текла по изпълнителни дела до 26.06.2015 г., като в случая на 20.08.2014 г. е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ А.П., по което давността е прекъсната на 20.07.2016 г., когато е посочен изпълнителен способ от взискателя и към датата на предявяване на исковата молба тази давност не е била прекъсната. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, за да се произнесе по наведените в жалбата пороци на първоинстанционното решение, установи от фактическа страна следното:

На 04.09.2009 г. от „Обединена българска банка” АД е подадено заявление въз основана на документ по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. Н. К.. Заявлението е подадено за следните суми: главница в размер на 1990,51 лева, ведно със законната лихва от 04.09.2006 г. до окончателното 3 изплащане, договорна лихва в размер на 413,43 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г., наказателна лихва в размер на 170,32 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за издаване на кредитна карта „GloBul ОББ MasterCard”, сключен на 02.05.2006 г.

Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на „Обединена българска банка” АД към 03.09.2009 г. В същото е посочено, че задълженията на Т. Н.

К. произтичат от Договор за издаване на кредитна карта „GloBul ОББ MasterCard”, сключен на 02.05.2006 г. В извлечението е посочено, че след увеличение кредитният лимит по картата възлиза на 2000 лева, като е бил усвоен от длъжника.

По данни от счетоводството на банката заявител към 03.09.2009 г. задълженията на Т. Н. К. включват: главница в размер на 1990,51 лева, договорна лихва в размер на 413,43 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г., наказателна лихва в размер на 170,32 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г.

В полза на „Обединена българска банка” АД по ч.гр.д. № 42634/2009 г. на СРС, 75 състав, са издадени Заповед за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.09.2009 г. срещу Т. Н. К. за следните суми: главница в размер на 1990,51 лева, ведно със законната лихва от 04.09.2006 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 413,43 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г., наказателна лихва в размер на 170,32 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г.

По ч.гр.д. № 42634/2009 г. е постъпило на 25.06.2019 г. възражение по чл. 414 ГПК от Т. Н. К., като е заявено, че сумите по заповедта за изпълнение са погасени по давност.

От ЧСИ А.П. е представена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1126/2014 г. Същата е съобщена на Т. Н. К. на 20.06.2019 г. С поканата са връчени препис от изпълнителен лист от 08.09.2009 г., издаден от СРС въз основа на решение по гр.д. № 42634/2009 г., както и доказателства за извършена цесия.

С Разпореждане от 12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 42634/2009 г. на СРС е указано на „Обединена българска банка” АД да предяви иск за установяване на оспорените вземания по заповедта за изпълнение. Препис от разпореждането е връчено на банката на 07.10.2020 г. В законоустановения едномесечен срок, на 04.11.2020, от „Обединена българска банка” АД е депозирана искова молба, по която е образувано гр.д. № 54196/2020 г. на СРС, 75 състав. Исковата молба е депозирана за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 42634/2009 г. на СРС, а именно: главница в размер на 1990,51 лева, ведно със законната лихва от 04.09.2006 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 413,43 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г., наказателна лихва в размер на 170,32 лева за периода 14.03.2008 г. – 03.09.2009 г.