Решение № 115 от 24.06.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 501/2024
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а, ал.10 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18а ал.1-9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Разлог, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200501 по описа за 2024 г.
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Х.А.Ц., ЕГН*, с адрес: с.Г.Д., о.Р., у.,,Д.в.”1, против НП №*/23.07.2024 г. на Н-к на РУ-Р., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея НП, тъй като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил никакво нарушение на ЗДвП, нито описаното в обжалваното НП. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни доводи и съображения.
В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. И.П., ч/з която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на НП.
АНО - редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.
РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
На 12.06.2024 г. в 11:15 часа в г.Р., у.,,Е.Й.” полицейските служители – М.Ф.К. и К.И.Д., спрели за проверка л. а. Б.. с рег. №*, с посока на движение от х-л Р. към път II-19, изхода от града за г.Б. и в района на ПГМСС-Р., управляван от Х.А.Ц., ЕГН* – лична собственост. В хода на извършената проверка, полицейските служители са установили, че процесното МПС е със служ. прекратена регистрация на 02.04.2024 г. от ОД на МВР, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което съставил против жалбоподателя Х.А.Ц., АУАН серия GА с бланков №*/12.06.2024 г., като приел, че същият е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Препис от акта е връчен на жалбоподателят и подписан от него без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения 3-дневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани по АНП док-ва, АНО е издал обжалваното НП, в което като нарушение е посочено, че нарушителят 1
"управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни док-ва. Съдът кредитира събраните писмени и гласни док-ва, които също оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. №, поставени на определените за това места.
По делото се доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било със служ. прекратена на 02.04.2024 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. С това деяние от обективна страна е нарушено правилото на чл.140, ал.1 ЗДВП, но въпреки това същото не съставлява нарушение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), служ. се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Служ. прекратена регистрация на ППС се възстановява служ. при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите.
Следователно, след като регистрацията на процесното МПС е била служ. прекратена на 02.04.2024 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, то органът - "ПП" е бил длъжен да уведоми за това обстоятелство собственика на автомобила - А.Ц..
По делото не се представиха док-ва за уведомяването на собственика на автомобила за служ. прекратяване на регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 ЗДвП. В представеното от АНО писмо с изх. №*, екз. №2 от 01.07.2024 г. на ОД на МВР-Б., с-р ,,ПП”-Б. /л.12 от делото/ е посочено, че на 16.05.2024 г., съгласно чл.18а, ал.7, 9 и 10 от АПК, е поставено съобщение с рег. №*/16.05.2024 г. на инф. табло, намиращо се в сградата на с-р ,,ПП”-Б. при ОДМВР-Б., поради невъзможност за доставяне на уведомителното писмо на адрес до Х.А.Ц.. По делото е представено като док-во посоченото по-горе съобщение с рег. №*/16.05.2024 г. /л.17 от делото/, в което е посочено като основание чл.18а, ал.7, 9, 10 от АПК.
Съдът намира, че същото е нередовно, поради следното:
На първо място в същото не е посочен адресатът на това съобщение, не е конкретизиран и редът, по който е връчено същото. Не са посочени имена и подпис на длъжн. лица изготвили това съобщение. На следващо място в същото не е посочен срокът с изтичането на който съобщението се смята за връчено, съгласно изискванията на чл.18а, ал.10 от АПК. Няма информация за датата на която е поставено и свалено това съобщение.
На следващо място с проток. определение от 05.11.2024 г. и 16.12.2024 г. е изискано от РУ-Р. да представи информация, от която да е видно ден и час, в който е посетен адреса на жалбоподателя Х.Ц., с ЕГН*, с.Г.Д., о.Р., о.Б., у.„Д.в.“№1 и дали има залепено уведомление за получаване на пратка на входната врата на адреса на жалбоподателя, както и дали същият е уведомен по телефон, факс, имейл или по друг начин за служ. прекратената регистрация на МПС с №*, във вр. с получено уведомление от ГФ от 01.04.2024 г. С писмо с вх.
№*/05.12.2024 г. е постъпил отговор от н-ка на РУ-Р., като е посочил, че лицето Х.А.Ц. от с.Д., е уведомен лично от служител/ка на БП с/у подпис на 14.10.2023 г. В тази вр. с проток.
2 определение от 06.02.2025 г. е изискана справка от БП, клон Р., относно установяване на обстоятелството, дали пощенска пратка с баркод *, изпратена на 29.04.2024 г. с получател Х.А.Ц., е получена от същия. В случай, че не е получена, върната ли е обратно пратката на подателя и кога е върната същата? В отговор е постъпило писмо с вх. №* от 04.03.2025 г. от офис мениджър ПС-Р., с което уведомява, че е извършена проверка, от която се установило, че кореспондентска пратка с баркод * е върната на подателя като непотърсена на 23.05.2024 г. Към същото е приложена справка за движението на кореспондентската пратка от приемането до връщането на подателя.
Гореизложеното води до извода, че АНО не е направил необходимото собственика да бъде уведомен по надлежния ред, още повече че за да се приложи процедурата на чл.18а ал.10 от АПК, е необходимо преди това да е приключила процедура по чл.18а ал.1-9 от АПК. В хода на делото такава информация не беше предоставена от АНО.
За разлика от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контр. точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контр. органи, прекратяването на регистрация на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контр. органи отбелязване в АИС. В тази вр. е и изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, собственикът на МПС да бъде уведомен. В конкретния случай при служ. прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, собственикът няма как да узнае за служ. прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това от компетентните органи.
От горното следва единственият верен логически извод, че липсата на уведомяване от компетентните органи на собственика и наличието на поставени рег. табели на автомобила са попречили на същия да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Извършеното от жалбоподателя не покрива субективната страна на адм. нарушение, поради това, че липсват каквито и да било док-ва за това той да е знаел или да е могъл да узнае, че МПС е със служ. прекратена регистрация, или да е могъл да предвиди, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, прави деянието извършено от жалбоподателят Х.А.Ц. несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служ. на основание чл.143, ал.10 ЗДвП и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При това положение в конкретния случай не е налице съставомерния елемент – умисъл.
Гореизложеното намира своето отражение и в Тълк. постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.
№3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което изрично се прие, че ,,Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП, адм. наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служ. прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС" и което се явява задължително за органите на съд. и изп. власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Видно е от текста на тълк. постановление и че не е достатъчно само изпращането на уведомление до собственика, но и получаването му от него (или уведомяването му по друг начин), за да може същият да се счита за надлежно уведомен, а оттам и да са спазени законовите изисквания на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ.
Така мотивиран, съдът приема че обжалваното НП е издадено в противоречие с материалния закон, поради което и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от 3 адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение от 500.00 лв.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар.
Съдът като съобрази: - действителната фактическа и правна сложност на делото, която изисква познаване на актуална тълкувателна практика на ВАС; - вида на осъществената адв. защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и депозиране на подробно писмено изложение, като съобрази и обстоятелството, че освен парична санкция на дееца е наложено и наказание лишаване от права, което засяга правната му сфера в чувствително поголяма степен, както и че по делото са проведени 5 ОСЗ, намира че заплатения размер на адв. хонорар се явява справедлив и обоснован и следва да бъде присъден изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от адм. орган" означава поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е адм. орган. В случая ЮЛ, в структурата на което е адм. орган, се явява ОДМВР-Б., поради което и разноските следва да се възложат именно в/у нея.
На следващо място, предвид изхода на делото и доколкото в хода на съд. производство са сторени разноски от 10.00 лв. заплатени пътни разходи на свидетел, структурата към която принадлежи НО, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Рг посочената сума.