Решение № 74 от 05.06.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Каварна, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20233240100079 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.

№634/22.02.2023г., подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7, чрез адв.П. С. П. – САК, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.“****“, №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „****“.

В исковата си молба ищцата излага, че между нея и дружеството „К.“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №**** от 19.10.2021г., по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1342,50 лева за срок от 11 месеца. В приложението към договора били уговорени: размера на лихвения процент по кредита, годишния лихвен процент, който бил в размер на 48,21%. В чл.4, ал.1 от Договора било посочено, че заявлението за предоставяне на кредит ще се разгледа приоритетно, в случай на предоставяне на обезпечение на кредита, в срок от 24 часа след предоставянето му. В договора било посочена и санкцията при непредставяне на кредит. При непредставяне на обезпечение по кредита, срокът на предоставяне на кредит бил 14 дни. В деня на сключване на договора, на кредитополучателят се предоставял договор за поръчителство, сключен с ответника „А.“ ЕООД, който носел същия идентификационен номер, както и номерът на договора за кредит. Според този договор кредитополучателят трябвало да заплати възнаграждение за поръчителството в размер на 1102,8 1 лева. Или общо дължимата сума по договора за кредит и поръчителство възлизала на 2737,57 лева.

Ищецът излага още, че тя е физическо лице, което при сключване на договора за предоставяне на поръчителство е действала именно като такова, т.е . страните имали качеството на потребител и търговец. Счита, че така посочения договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, при подробно изброени исковата молба основания.

Ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК ****, че договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен договор за потребителски кредит №**** о 19.10.2021г., е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 и ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради противоречие с нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП.

В о.с.з., ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище от упълномощения адвокат.

Ответникът е депозирал писмен отговор.

Счита иска за недопустим, а по същество и неоснователен.

Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен договор за поръчителство. Оспорва всички други фактически твърдения на ищеца относно ГЛП, ГПР и твърдението, че дължимото възнаграждение възлиза в размер на 5776,08 лева.

В. о.с.з., ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.10.2021г. между ищцата Т. Л. Д. и "К." ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № **** за предоставяне на сумата 1342,50лв., която следвало да бъде върната в срок от 11 месеца. В договора бил уговорен лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите от 48,21%.

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между "А." ЕООД и Т. Л. Д.. В него било посочено, че "К." ЕАД се е задължил да предостави сумата по договор за 2 потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "А." ЕООД поело задължение да сключи с "К." ЕАД договор за поръчителство, като поеме задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1, ал. 1/. Срещу това потребителят Т. Д. се задължила да заплати възнаграждение съобразно приложение № 1 от договора - чл. 8, ал. 1. В приложението е посочен размерът на възнаграждението на месец, като същото се дължи на датата на съответното плащане по кредита сключен с "К." ЕАД, определено в погасителния план /лист 41/. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство "К." ЕАД бил овластен за приема вместо поръчителя "А." ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство, както и в случай, че тази сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, уговорено е с внесената сума да се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Сключването на двата договора ищцата удостоверява с удостоверение за липса на задължения по същите, т.е. задълженията са заплатени в пълен размер. Посочено е, че в резултат на всичко това, за кредит в размер на 1342,50 лева, от кредитополучателя – ищцата се следва да заплати сумата от 2 737,57 лева, от които 1 102,86 лева възнаграждение за поръчителя.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприе като компетентно изготвено се установи, че годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит е завишен на 208,93%, докато без възнаграждението за поръчителство е 44,32%.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство "А." ЕООД и Т. Д., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност кредита да бъде одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, според който в случай, че 3 кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.

Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "А." ЕООД, посочено като лице, с което потребителят може да сключи договор за поръчителство, за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в погасителния план и неговото събиране е възложено на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.

19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република ****. В конкретния случай, видно от представените доказателства е установено възнаграждението по договора за поръчителство, което съгласно удостоверение №54066/08.06.2022г., издадено от „К.“ ЕАД и удостоверение №1015659/08.06.2022г. за липса на задължения, издадено от „А.“ ЕООД са изплатени изцяло от ищцата.

4

Горното обуславя недействителност на договорът за поръчителство, сключен между ищцата и ответника. Той е сключен в нарушение на изискването на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното възнаграждение ищцата е получила уверение на съдоговорителя, че той ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "А." ЕООД е въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение / чл. 19, ал. 4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита.

Предвид това договорът за поръчителство е недействителен и ищцата не дължи възнаграждението уговорено в него.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът "А." ЕООД следва да заплати на адв. П. С. П. - САК разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, сумата от 200 лева депозит за вещо лице и сумата от 410,29 лева адвокатски хонорар, определен на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Освен това ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 100 лева по набирателната сметка на РС Каварна, дължима сума за доплащане на вещото лице по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 143 ЗЗП, по иска предявен от Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7, против "А." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център "****" договор за предоставяне на поръчителство от 19.10.2021г., сключен за обезпечаване на вземанията на "К." ЕАД по договора за потребителски кредит № ****/19.10.2021г.

5

ОСЪЖДА "А." ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** № 146 /сграда "А"/, ет. 2, Бизнес център "****", да заплати на адв. П. С. П. - САК, на осн. чл. 38, ал. 1, Т.2 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50,00 лева /петдесет/ лева държавна такса, сумата от 200 /двеста/ лева – депозит за вещо лице и сумата от 410,29 лева /четиристотин и десет лева и двадесет и девет стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Т. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.Шабла, ул.“****“, №7, да заплати по набирателната сметка на РС Каварна сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща доплащане на вещо лице по изготвената и приета съдебносчетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6