Решение № 287 от 27.05.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1930/2024
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Ели Димитрова Анастасова Мицевска
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 5, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за наследството
- чл.60, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 139 · Семеен кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 287 гр. Дупница, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Деа Д. И. като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20241510101930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Н. Н. Л., с ЕГН ********** срещу Н. Г. Н., с ЕГН ********** и Е. Г. Н., с ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане /по ½ част от всеки един от ответниците поотделно/ на сума в общ размер на 7 354.46 лв., а не както първоначално е предявена за сумата от 7 600,22 лв., включваща следните вземания: 1107.71 лв., от които за храна – 500 лв., за лекарства – 450 лв., за хигиенни консумативи – 57.71 лв. и домашни потреби – 100 лева; 743,38 лв. –изразходваната електроенергия за периода 03.08.2023г.-04.06.2024г.; 300 лв. – наем за медицинско легло от 01.02.2024г. до 31.07.2024г.; 166,45 лв. – заплащане на такса за кабелна телевизия за периода от 29.08.2023г. до 26.05.2024г.; 583.50 лв. – държавна такса по гр. дело № 2549/2019г. по описа на РС-Дупница; 659.42 лв. – стойността на заплатения данък сгради и битови отпадъци за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г.; 2540 лв. – заплатени възнаграждение на наети лица за гледане и оказване на помощ на майката на ищцата; 1254 лв. – стойността на разходите за погребението на майката на ищцата /съобразно приетия за окончателен доклад на л. 181/ починала на 13.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба / до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че лицето Е. К. Х. /трето лице за настоящия спор/ е общ на страните наследодател на страните, починала на 13.06.2024г. Приживе – на 22.08.2023 г., постъпила на лечение в изключително тежко здравословно състояние. На 29.08.2023 1 била изписана и до смъртта си цялостна грижа за нея полагала ищцата. Финансовите разходи за това надвишавали личните доходи на болната жена, които били в размер на 7309.70 лв. От 2023 г. до смъртта й разходите й, вкл. разходи за храна, лекарства и консумативи и домашни потреби, ел. енергия, наем за медицинско легло, такса за кабелна телевизия, държавна такса по гр.д. № 2549/2019г., топлоснабдяване, студена вода, данъци и такси, разходи за наети лица, които да полагат грижи за нея, както и разходи за погребението й, възлизали на общата сума от 15498.42 лв. Ищцата живеела извън страната, като след заболяването на нейната майка се прибрала и останала до месец ноември 2023 г., за да организира грижите за нея. В този период била лишена от доходи, но продължавала да заплаща наем за жилището си в размер на 733 британски лири на месец, или 5507.70 лв. Наред с това, прибирайки се обратно във Великобритания, загубила част от работата си, като впоследствие се налагало да пътува до България многократно, за което сторила разходи в размер на 1953.95 лв.
С оглед изложените съображения счита, че разходите за издръжка, гледане и погребение на майка й, възлизали на сумата от 22510.07 лв. За периода септември 2023 г. - юни 2024 г. доходите на Е. Х. били в размер на 7309.70 лв., респ. недостигът от 15200.37 лв., бил поет от ищцата. Ищцата счита, че половината от тази сума следва да се поеме от ответниците, които получили половината от сумата, която притежавала майка им. С оглед изложеното ищецът счита претенциите му за основателни.
В указания по реда на чл.131 от ГПК срок е постъпил отговор от ответниците по делото, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани като в тази връзка са релевирани следните съображения: всички разходи направени от ищцата, изброени подробно в исковата молба, свързани с издръжката на наследодателката Е. К. Х., включително и за погребението й, са направени от ищцата в изпълнение на осъзнат неин морален дълг и не подлежат на обезщетяване от останалите наследници на наследодателката; разходите, сторени от ищцата за наем на помещение във Великобритания, и за нейни транспортни разходи не са причинени от ответниците и липсва каквото и да е правно основание да се претендира тяхното заплащане от ответниците; дори и да се приеме, че действително разходите за издръжка на Е. К. Х. за процесния период, включително и за погребението й възлизат на сума в общ размер от 15 498.42 лв.е видно, че самата Е. К. Х. освен сумата от 7 309.70 лв. от пенсия е получила и сумата от 12 417.60 лв. чрез пълномощника си Д.
И. Л.; тези средства напълно покриват твърдените от ищцата нужди от издръжка, включително и разходите за погребението й; на ищцата са разпределени и 8 903.20 лв. по изп. дело 53/2024г. на ДСИ при РС - Дупница, представляващи наследствения й дял от вземането на нейната майка. С оглед и извършеното на 23.12.2022г. и на 30.01.2023г. разпореждане с имущество, е очевидно че Е. К. Х. е можела да се издържа от имуществото си и след смъртта си, е останало имущество за разпределяне между наследниците й. Предвид изложените съображения намират предявените искове за 2 неоснователни и недоказани.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I V състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. съединени осъдителни иско в е с правно
За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищцата носи доказателствената тежест да установи своето обедняване и обогатяването на ответника както и причинната връзка между тях (доколко обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт). При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат основанието на своето обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил - до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. Най-после, правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити ( чл.
59, ал. 2 от ЗЗД). Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, 3 които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/. увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/. извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид Тълкувателно решение № 12 от 22.03.1971 г. по гр. дело № 112/1970 г., ОСГК, съгласно което лицето, което е давало издръжка /съзадължено лице или трето лице/, вместо задълженото /съзадълженото/ да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл.
59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, както и разясненията по т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979г., Пленум на ВС.
В конкретния случай ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че единствено тя е полагала грижи за своята майка, при условие, че самите ответници също е трябвало да полагат грижи, доколкото същите също се явяват наследници на нейната майка. Ето защо ищцата претендира единствено сумата, равняваща се на наследствената част на ответниците, а именно сума в общ размер на 7 354.46 лв., включваща следните вземания: 1107.71 лв., от които за храна – 500 лв., за лекарства – 450 лв., за хигиенни консумативи – 57.71 лв. и домашни потреби – 100 лева; 743,38 лв. –изразходваната електроенергия за периода 03.08.2023г.-04.06.2024г.;
300 лв. – наем за медицинско легло от 01.02.2024г. до 31.07.2024г.; 166,45 лв. – заплащане на такса за кабелна телевизия за периода от 29.08.2023г. до 26.05.2024г.;
583.50 лв. – държавна такса по гр. дело № 2549/2019г. по описа на РС-Дупница; 659.42 лв. – стойността на заплатения данък сгради и битови отпадъци за периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г.; 2540 лв. – заплатени възнаграждение на наети лица за гледане и оказване на помощ на майката на ищцата; 1254 лв. – стойността на разходите за погребението на майката на ищцата. Ето защо съдът приема, че твърденията на ищцата са във връзка за наличието на задължения на ответниците към нейната майка, които тя /вместо внуците/ е изпълнявала и по този начин е обедняла за сметка на ответниците, които пък, спестявайки разходи, са се обогатили.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявените искове се 4 установява следното: по делото е безспорно установено, че ищцата Н. Н. Л. е дъщеря на починалата Е. К. Х., а ответниците Н. Г. Н. и Е. Г. Н. са внуци на починалата Е. Х..
В тази връзка от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 104-л. 105/ се установява, че починалата на 13.06.2024г. Е. К. Х. е имала дъщеря – ищцата по делото и син Г. Н. Г. /починал на 07.07.2022г./ като ответниците са синове на починалия Г. Г. и съответно внуци на починалата Е. Х..
От приетата по делото ССчЕ /л. 187-л. 191/, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена, както и от приетите по делото удостоверение за получен доход от пенсия и добавка, издадено от НОИ /л. 7/ се установява, че през процесния период от 01.09.2023г. до 13.06.2024г. починалата Е. Х. е получила сума в общ размер от 7309.70 лева, представляваща общата на стойност на пенсия и добавки /по 730.97 лева месечно/. Същевременно от представените по делото Решение № 260008/18.03.2022г. по гр. дело № 2549/2019г. по описа на РС – Дупница, III с-в /л.
106/, потвърдено с Решение с № 245/14.12.2022г. по възз. гр. д. № 270/2022г. по описа на ОС – Кюстендил, I I I с-в /л. 107-л. 110/ се установява, че на ответниците, в качеството на наследници на починалия Г. Н. Г. е възложен допуснатия до делба имот, представляващ втори жилищен етаж от сграда с идент. № 2, построена в ПИ *** в кв. 201 по плана на гр. Дупница като ответниците са осъдени да заплатят на Е. Х. сумата от 29000 лева и на ищцата сумата от 14500 лева за уравнение на дяловете им като същевременно Е. Х. е осъдена да им заплати сумата от 4646 лева, представляваща припадащите й се съобразно правата в съсобствеността от стойността на направените от Г. подобрения. С решението Е. Х. и ищцата са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на 1200.00 лева.
Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a785d15d-d78e-4f56-8c15-fb5dc62f0329