Решение № 133 от 14.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Шумен, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. в присъствието на прокурора Л. М. Г. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20263630200580 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.378 от НПК.

На 13.03.2026г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесено в РС - гр.Шумен предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на И. Т. И., ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.313 ал.1 от НК.

Обвиняемият редовно призован, не се явява лично.

Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В хода по същество пледира за налагане на административно наказание около минимално предвидения размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Обвиняемият И. Т. И. е регистриран с постоянен адрес в *** /на този адрес живеели неговите родители/, но самият той, съпругата му и децата му живеели във Федерална република Германия в *****. Връщал се в Република България само през лятото, докато ползвал отпуск на работното си място в чужбина /обвиняемият работел като шофьор на тежкотоварен автомобил/. И. е български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.

През лятото на 2023 г., обвиняемият се върнал в Република България и както обикновено отседнал със семейството си в дома на своите родители си в с. Каспичан, обл.

Шумен, ул. „Девети май“ № 23. Тъй като срокът на валидност на старото му СУМПС изтичал, И. решил да заяви издаване на ново такова. За целта, на 01.08.2023 г. отишъл в град Шумен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен, където пред свидетеля А.И.А. - системен оператор в група АНДОАПТПВ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен, депозирал до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 4046/01.08.2023 г. На осн. чл. 151 ал. 5 от ЗДвП, обвиняемият попълнил лично и приложил към заявлението също и Декларация („Приложение 1“) от 01.08.2023 г. до Началника на сектор „Пътна полиция при ОД на МВР – Шумен, с която удостоверявал истинността на някои обстоятелства, а именно в случая обстоятелството, че обичайното пребиваване на обвиняемия (по смисъла на параграф 6, т. 46 от ДР на ЗДвП) се намира в Република България, а не във Федерална република Германия (или в друга държава, членка на ЕС). В показанията си по делото, свидетелят А.А.

1 посочила категорично, че обвиняемият И. Т. И. лично пред нея попълнил и подписал процесната декларация и заявление към нея (л. 53 от ДП-во) до началника на сектора, след което я депозирал, а тя я приела за обработка. На 14.08.2023 г., пак чрез свидетеля А.А., деецът получил новото си СУМПС. Впоследствие в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен било получено писмо, видно от което било, че обв. И. има обичайно пребиваване във Федерална република Германия, а не в Република България, както бил декларирал на 01.08.2023 г. След установяване на това обстоятелство, РП - Шумен била известена за него и по случая било образувано ДП № 1282/2024 г.

В процеса на разследване, с показанията на разпитаните свидетели Н.М.Е. от с.

Каспичан, У.М.Р. от с. Каспичан, Т.М.М. от с. Каспичан и Т. И. А. от с. Каспичан се потвърдили тези данни, а именно че обвиняемият И. Т. И. е с обичайно пребиваване в Германия, като посещава със семейството си Република България само през лятото в рамките на около месец, отсядайки в дома на родителите си в село Каспичан на адрес *** В хода на досъдебното производство, по делото била назначена и изготвена от вещо лице при ШОС съдебнографическа експертиза (Протокол № 184/18.08.2025 г.). В заключението си по нея, вещото лице инж. Х.Ц.Х. от НТЛ при ОД на МВР - Шумен е категорично, че подписът срещу реквизита „Декларатор“ в оригинала на Декларация „Приложение 1“ по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП от 01.08.2023 г. е положен от обвиняемия И. Т. И..

Пак в същото заключение по експертизата вещото лице е посочило, че ръкописно изписаният текст в оригинала на същата Декларация („Приложение 1“ по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП) е изписан от обвиняемия И. Т. И. с ЕГН **********.

Разпитан в качеството на обвиняем, И. признал обстоятелството, че лично е попълнил и подписал процесната Декларация („Приложение 1“) в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, с която потвърдил неистина, а именно че обичайното му пребиваване е в Република България, а не във Федерална република Германия.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.

В §6 т.46 от ЗДвП се съдържа легалното определение на понятието „обичайно пребиваване в Република България“. Въз основа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че както личните, така и трудовите връзки на обвиняемия не са в Република България. Установи се, че обвиняемият със семейството си живее във ФРГермания от години, където и работи. В България се прибирал веднъж годишно през лятото за период от един месец. Касае се за един кратък период, който е значително по-къс от предвидения в закона период от 185 дни, за да може да се приеме, че той е пребивавал обичайно на територията на България към момента на подаване на декларацията. При тези обстоятелства, към момента на подаване на декларацията, не може да се приеме, че обвиняемият е пребивавал обичайно на територията на Р България, поради което съдът намира за безспорно доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното пребиваване на обвиняемият не е било в Р България, а във ФРГермания, поради което от обективна страна е осъществен състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.

Доказва се и субективна страна. Бланката на декларацията представлява предварително утвърден образец, в който под формата на „забележка“ дословно е изписан §6 т.46 от ЗДвП, съдържащ легалното определение на понятието „обичайно пребиваване в Република България“, поради което обвиняемият е бил наясно с това понятие. От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че декларира неверни факти относно обичайното си местопребиваване.

Наясно е, че от години живее трайно на извън територията на Р България със семейството си, но въпреки това е подписал изрична декларация, че обичайното му пребиваване е в Р България. В тази връзка не се събраха, каквито и да е доказателства.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.

За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.

Обвиняемият, която е пълнолетен, не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието 2 няма нанесени съставомерни имуществени вреди, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност, направил е самопризнания още в досъдебното производство, изразил е критичност към действията си. От друга страна съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер около минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно – 520 евро, който размер е достатъчно висок за да превъзпита обвиняемия. По преценка на съда с така наложеното на обвиняемия административно наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и по отношение на всички граждани, склонни към подобни деяния.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Приложената в оригинал преписка /л.51 – л.55/, съдържаща заявление

№4046/01.08.2023г. , ведно с приложените към него материали, следва да се върнат на сектор ПП при ОДМВР – Шумен като по делото бъдат оставени копия.

На обвиняемия следва да бъдат възложени и направените в досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 91.05 евро /левова равностойност 178.08 лева/.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия И. Т. И., ЕГН **********, роден на ***. в гр.Нови пазар, с постоянен адрес в с.Каспичан, обл.Шумен, с местоживеене ФР Германия, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работещ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 01.08.2023 г., в град Шумен, обл. Шумен, пред Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, чрез системен оператор в група „АНДОАПТПВ“ в сектор „Пътна полиция“ потвърдил неистина в писмена декларация (до Началника на сектор „Пътна полиция“), а именно това, че установил обичайното си пребиваване в Република България (по смисъла на параграф 6, т. 46 от ДР на ЗДвП) на адрес ***, която декларация по силата на закон — чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване на това обстоятелство, а именно че обичайното пребиваване на декларатора не е в друга държава, членка на Европейски съюз - престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ

НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро.

Приложената в оригинал преписка, съдържаща заявление №4046/01.08.2023г. , ведно с приложените към него материали, се връща на сектор ПП при ОДМВР – Шумен като по делото се оставят копия.

ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Шумен направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 91.05 евро, както и 2.56 евро при издаване на изпълнителен лист в полза на Районен съд – гр. Шумен.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава Х XI от НПК пред ШОС в 15 - дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3