Решение № 4546 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4546 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100514161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 15.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 25639/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД- гр. София /ЕИК 831094393/ срещу З. В.

М. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ „вр. чл.9 ЗПК“ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи сумите: 3 000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-В-8258/ 07.01.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 685.37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2019 г. до 31.07.2022 г., сумата 8.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 10.08.2022 г., и сумата 60 лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 23.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43719/ 2022 г. на СРС, 27 състав.

С определение от 1.11.2023 г. /съдържащо отбелязване за влизането му в сила на 30.11.2023 г./, постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменено цитираното първоинстанционно решение в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е осъден да заплати на ответницата З. В. М. сумата 2 520 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД- гр.

София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна З. В. М. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 7.01.2008 г. между страните е бил сключен Договор „за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка“ № 51РКО- В- 8258/ 7.01.2008 г., по силата на който ищецът "Първа инвестиционна банка" АД се задължил да открие и води на името на кредитополучателя З. В. М. картова разплащателна сметка и да издаде към нея на името на титуляра револвираща международна кредитна карта VISA- Classic, като й предостави банков кредит- овърдрафт по сметката в размер на 3 000 лв., чието усвояване може да бъде извършвано с използване на картата. Уговорен е между страните срок за ползване на овърдрафта до 7.01.2010 г. /2 години след датата на сключване на договора/, какъвто е и срокът на валидност на издадената на ответницата- кредитополучател кредитна карта. Последната се задължила да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA. В т.10 от договора е предвидено, че за ползването на кредитната карта и предоставения овърдрафт кредито-получателят дължи на банката заплащането на такси и комисиони- според действащата Тарифа за такси и комисиони на банката /неразделна част от договора/.

Не е спорно по делото, че предоставеният банков кредит- овърдрафт е усвоен изцяло от ответницата, като последната дата на усвояване е 19.10.2009 г. Не е спорно между страните и че изцяло усвоеният банков кредит- овърдрафт е частично погасяван от страна на ответницата, като според експертното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, последното погашение е извършено от М. на 30.11.2016 г.

С покана, връчена на ответницата на 17.08.2021 г., ищецът я уведомил, че е в неизпълнение на процесния договор, като я поканил в 7- дневен срок от получаване на поканата да погаси всички свои изискуеми задължения, произтичащи от договора за кредит, като изрично я предупредил, че при бездействие ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

2

Спорни във въззивното производство, предвид наведените във въззивната жалба на ищеца доводи, са въпросите за началния момент на изискуемост на процесните вземания и дали същите са погасени по давност- с оглед своевременно релевираното от ответницата в подаденото в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбите на чл.430 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия- в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита /откогато започва да тече давностният срок/, то след настъпване падежа на всяка една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо- чл.114, ал.1 ЗЗД, и започва да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД- поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо /в този смисъл: Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. дело № 795/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 523/ 2011 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. дело № 1200/ 2011 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. дело № 6629/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. дело № 1153/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІI ТО; Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. дело № 237/ 2019 г. на ВКС, ТК, II ТО;

Решение № 50076 от 14.11.2022 г. по т. дело № 1730/ 2019 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Правната уредба на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, без обаче това да го превръща в такъв за периодични плащания /арг. от Тълкувателно решение № 3/ 2011 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК/. Кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, за която може да е уговорена неустойка или лихва за забава, кредиторът може да цедира вземането си за конкретна вноска, поради което и отделните вноски се ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж.

В настоящия случай процесните вземания са възникнали по договор за издаване на кредитна карта /сключен при действието на Закона за потребителскя кредит /ЗПК/в сила от 1.10.2006 г., отм. ДВ- бр.18/ 5.03.2010 г./, по който кредитният лимит е усвоен и връщането му не се подчинява на погасителен план. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 7.01.2010 г., като е предвидено той да се подновява автоматично /след изтичане на посочените в договора 2 години/- Раздел ХVІІ от приложимите Общи условия, в които е предвидено- чл.36, т.1, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период /в процесния договор периодът е двугодишен, а не едногодишен/ при условие, че в посочените в ОУ срокове никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора, и чл.36, т.4, че банката подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта.

В разпоредбата на чл.9 ЗПК /отм./ е посочено, че овърдрафт е договор, по който кредитът се предоставя под формата на превишаване наличността по разплащателна сметка, като е изключена хипотезата на издаване на кредитна карта.

Независимо, че Законът за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ не представлява действащо към датата на сключване на процесния кредитен договор на 7.01.2008 г. материално право, дадената в него легална дефиниция на понятието „овърдрафт“ /§ 1, т.26 от ДР на ЗПУПС/, според която „овърдрафт е изрично уговорен кредит, с който доставчик на платежни услуги предоставя на потребителя възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по платежната му сметка“, може в случая да бъде съобразена при извършването на преценка за 3 особеностите на обвързващата страните облигационна връзка. Специфична за този кредит е възможността за многократно усвояване на отпуснатия кредит, упражнявана чрез връщане на използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора, като картодържателят може да извършва транзакции /безналични плащания или теглене в брой/ съобразно размера на покритието по сметката, т.е. може да ползва повторно стойността на вече усвоената сума, щом преди това е възстановил същата по разплащателната сметка. По правило погасяването се извършва еднократно при прекратяване на договора с изтичане на срока или по друг начин. В клаузата на чл.3 от процесния договор е предвидено срокът за ползване на овърдрафта да е до 7.01.2010 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в съответните ОУ на банката. Наред с това в договора е въведено и понятието "отчетен период" /месечен/, като е предвидено „при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано по сметката по сметката до края на последния отчетен период, титулярът да заплаща на банката след изтичане на първите 3 отчетни периода годишна лихва в размер съгласно действащите ОУ и Тарифа за таксите и комисионите на банката /чл.7 от договора/.

Анализът на съдържащите се в индивидуалния кредитен договор и в приложимите Общи условия клаузи налага извод, че усвоената от кредито-получателя главница падежира по два начина: месечно- относно стойността на минималната погасителна вноска, и при прекратяване на договора /с изтичане на срока или предсрочно/- относно разликата между сбора на падежиралите месечни погасителни вноски и цялата стойност на усвоения кредит, ако има такава.

Относно минималните погасителни вноски, дължими от кредито-получателя, погасителната давност за главицата е започнала да тече от съответния им падеж, който при всички случаи датира от периода до 7.01.2010 г., а за вземането за остатъчната главница /ако има такова/- от прекратяване на договора, за който не са представени безспорни доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е бил продължен /не се установява да е издадена последваща кредитна карта на М., която да й е била предадена от кредитодателя/.

Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени доказателства обосновава извод на въззивния съд, че процесният кредитен договор не е обвързвал страните към датата на отправянето на волеизявление от банката- ищец за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено на ответницата на 17.08.2021 г., и изтичане на дадения й 7- дневен срок за доброволно изпълнение /24.08.2021 г./. Съществуващата между страните облигационна връзка е била прекратена не по- късно от 8.01.2010 г., тъй като по делото липсват данни и доказателства за издаването на последваща /нова/ кредитна карта на името на ответницата с валидност след посочената в договора крайна дата7.01.2010 г., която да е била в нейно държане, и тъй като подновяването на срока на валидност на картата /издаването на нова карта/ е обусловено от продължаване срока на овърдрафта. Издаването на нова карта има техническо значение спрямо вече настъпилия юридически факт на продължаване на срока на договора, какъвто в случая не се установява от доказателствата по делото.