Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 19.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 45/2026
Вид
Решение № 61
Подписан
19.01.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 93, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 166, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16 · Наказателен кодекс
  • чл. 311 · Наказателен кодекс
  • чл. 184 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330200045 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0002329/ 19.11.2025г., издадено от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация"Пловдив, с което на Г. Н. А. е наложена глоба с еврова равностойност 1533, 88 евро /3000 лева/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна със съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от отбелязването върху НП, същото е връчено на 05.12.2025г. От представената по преписката товарителница се установява, че жалбата е подадена чрез 1 пощенски оператор, с дата на приемане на пратката в курирската станция -19.12.2025г.

Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

АУАН и НП са издадени за това, че: на 30.10.2025г. в с. Войводиново, на ул. „Христо Ботев“, на автобусната спирка, водачът Г. Н. А. управлява МПС **** с рег. № ****** от категория №3G, собственост на "*****" Е О О Д , като извършва обществен превоз на товари (филц) на територията на Република България с МПС с 4 (четири) оси с 2 (две) управляеми оси с обща маса 39780 кг., видно от кантарна бележка № С01486/30.10.2025г., като масата надвишава нормите на максимално допустима маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 32000 кг, като превишението на допустимата маса е 7780 кг. Водачът не представя при поискване, бележка за платена такса към АПИ за претоварване или за извънгабаритен товар.

Обстоятелствата, че:

-действителният водач на *****с рег. № ***** от категория №3G, собственост на "**** 15" ЕООД е била именно жалбоподателката Г. Н. А.;

- на 30.10.2025г. в с. Войводиново, на ул. „Христо Ботев“, на автобусната спирка, жалбоподателката управлявала МПС ***** с рег. № ***** и превозвала филц;

- при извършване на проверката не било извършено непосредствено измерване на МПС, масата му била установена въз основа на кантарна бележка № С01-486/30.10.2025г., като това обстоятелство е изрично отразено в АУАН;

- при поискване жалбоподателката не представила бележка за платена такса към АПИ за претоварване или за извънгабаритен товар, като това обстоятелство е изрично отразено в АУАН;

2

-фактическите изводи на актосъставителя били базирани на база представените по делото писмени документи- кантарна бележка № С01486/30.10.2025г., пътен лист № 136835, товарителница № ****** не са спорни по делото, а и се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Противно на възраженията на жалбоподателя, принципно процедирането на контролните органи:

- неизвършване на непосредствено измерване на МПС с кантар и ролетка;

- отчитане като меродавни показанията на кантарната бележка не противоречи на процесуалните правила. Това е така, доколкото според трайната съдебна практика, кантарната бележка представлява годно писмено доказателство, въз основа на което, дори без непосредствено измерване, да се установи масата на превозното средство.

Така Решение по КАНД № 20247180701343/2024 и Решение по КАНД № 20247180700052/2024 г. на Административен съд-Пловдив.

Това принципно положение е неприложимо, обаче в конкретния случай. Не подлежи на съмнение, че за да представлява кантарната бележка годно писмено доказателство, същата следва да отговаря на изискванията за документ.

Според теорията и трайната съдебна практика документът представлява конкретно изявление на определено лице с правни последици, като:

- в зависимост от естеството на последиците, документът може по характера си да е свидетелстващ или диспозитивен;

- в зависимост от притежаваното качество на издателя му, документът може да е официален или частен.

Във всички случаи, за да представлява конкретно изявление на определено лице, документът следва да бъде подписан от своя автор , като именно с полагане на подписа се завършва фактическият състав по издаването му и се обективира авторството на документа, а по този начин авторът носи отговорност (включително и наказателна такава по чл. 311 НК) за верността на отразеното в документа, ако той е официален свидетелстващ.

В процесния случай, по представената по преписката кантарна бележка липсва полагането на какъвто и да било подпис.

3

Дали е положен подпис от водача е относимо към преценката за субективната страна и наличието или липсата на вина.

Липсата на подпис на издателя на кантарната бележка и което е пов а ж н о , липсата изобщо на посочване на каквито и да било индивидуализиращи данни за това лице-издател означава, че тази кантарна бележка не представлява свидетелстващо изявление на конкретно лице, респективно не може да се счете за валиден документ и за годно писмено доказателство по делото.

Допълнителен аргумент за дискредитиране на посочената кантарна бележка (вън и независимо от липсата на подпис и неустановимостта на автора й) се явяват и неверните фактически отразявания в нея.

Така като маса на МПС в кантарната бележка /в графа тара/ е посочено 17 240 кг., докато от приложеното по преписката СУМПС, част I, клетка G се установява, че собствената маса на МПС е 15 980 кг. Посоченото разминаване в масата МПС, така както е според кантарната бележка и официалните документи по делото, сериозно компрометира достоверността на отразеното от нея.

По изложените съображения съдът изключва кантарна бележка № С01-486/30.10.2025г. от доказателствената съвкупност по делото.

При изключване на кантарната бележка и при липса на извършено от контролните органи непосредствено измерване, изцяло недоказани остават фактическите твърдения на контролните органи за фактическите параметри на твърдяното нарушение:

-величина на масата на процесното МПС, ведно с товара;

-величина на превишението над пределно допустимото- 32 000 кг.

Фактическата недоказаност на нарушението се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С КОМПЕТЕНТНОСТТА НА

КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че органите на ИААА принципно и дефинитивно не разполагали с компетентност да издават АУАН и НП за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 139, ал.1, т.2 ЗДвП.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП: „ Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.“ Според чл. 189, ал.12 от ЗДВП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението: „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.“ По делото е приложена оправомощителна заповед № РД-08107/29.02.2024, според т.6 от която началниците на ОО на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. д. ТР - 4/2002 г. на ВАС „Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения:

-никой не може да делегира правомощия, които не притежава;

-не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган;

-органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.“

От гореизложеното следва, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да делегира само правомощия, с които сам той разполага, тоест може да делегира издаването на НП не общо по ЗДвП, а само за тези нарушения, санкционирането на които е от неговата компетентност .

Съгласно чл. 167, ал.3 от ЗДвП: „Размерите, масата и натоварването на ос на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.“

От посочената норма е видно, че органите на ИААА не разполагат с обща компетентност да контролират масата и натоварването на ос на МПС при движение по републиканската пътна мрежа.

В този смисъл Решение № 2383/ 19.12.2023 г. на Административен съд – 5

Пловдив по КНАХД № 2611/ 2023 г.

Не е отчетено от жалбоподателя обаче, че освен обща компетентност е напълно възможно да е уредена и специална компетентност, относима към определени частни случаи. Точно такъв частен случай е общественият превоз на пътници и товари.

Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДВП: „ Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.“ Противно на изложеното в жалбата, липсва ограничение този контрол на спазване на правилата за обществен превод да не обхваща и правилата по 139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Аргумент в тази насока са и правомощията на контролните органи на ИААА по чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП: „да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари.“ Щом контролните органи от ИААА могат да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на МПС за обществен превоз или за превоз за собствена сметка, значи те всъщност разполагат с правомощия да извършват такива проверки.

В този смисъл съдът намира, че с новелата на чл. 166, ал.1, т.8 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която:

„Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка“ не се въвежда ново правомощие на органите на ИААА, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота с оглед наличната противоречива съдебна практика по въпроса.

От гореизложеното следва, че и според редакцията на ЗДвП към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща 6 компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от ИААА разполагат със специалната компетентност да следят включително и спазването на правилата на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.