Решение № 2855 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2855 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503604 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от министъра на финансите, представляван от областния управител на област София срещу решение от 18.03.2026 г. по гр.д. № 3604/2026 г. на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата за приемане по опис на наследството, останало от Ц. Р.Ц., починал на 15.12.2021 г. в гр. София.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че изводът на съда, че непосочването на имущество прави невъзможно постановяване на решение по чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Закона за наследството /ЗН/ противоречи както на закона, така и на установеното разбиране на характера на производството по приемане на наследство по опис. Посочва, че производството по чл. 61 ЗН е охранително и не предполага предварително и изчерпателно установяване на наследственото имущество. Твърди, че в подадената молба изрично са изложени твърдения за предприети действия за установяване на наследственото имущество, като са представени доказателства за липса на установени активи. При това положение не е налице непосочване на имущество, а установена липса на данни за наличие на такова.

Посочва, че двете хипотези не са идентични, но са приравнени от първоинстнационния съд, което е довело до неправилен извод. Счита, че липсата на установени активи не обуславя неоснователност на молбата. В противен случай би се стигнало до невъзможност държавата да упражни правото си да приеме наследството по опис в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато липсва информация за наследствено имущество.

1

Твърди, че в съдебната практика се приема, че липсата на данни за имущество не препятства допускането на приемане на наследство по опис от държавата. Предвид изложеното иска да се отмени решението и да се постанови приемане по опис на наследството, останало от Ц. Р.Ц..

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 3604/2026 г. на СРС, 86 състав е образувано по молба подадена от министъра на финансите, представляван от областния управител на област София за предприемане на действия на основание чл. 11 и чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството във връзка с чл. 43в от Закона за държавната собственост по приемане на наследството на Ц. Р.Ц., с ЕГН: **********, починал на 15.12.2021 г., чиито наследници на основание чл. 52 ЗН са се отказали от наследство. Поискано е да бъде извършен опис на оставеното наследство от Ц. Р.Ц. и на основание чл. 49, ал. 1 ЗН действието по приемането по опис да бъде вписано в особената книга на СРС.

Видно е от приложените към молбата доказателства, че с разпореждане от 12.11.2025 г. по изпълнително дело № 20248600403378 по описа на ЧСИ В.М. е конституирана държавата, представлявана от министъра на финансите в качеството на правоприемник по чл. 227 ГПК на длъжника Ц. Р.Ц., с ЕГН: **********.

Установява се, че във връзка с поискана от молителя информация, са събрани данни за имуществото на починалото лице и по-конкретно, че не се установява същото да има активи.

С обжалваното решение, постановено на 18.03.2026 г. по гр.д. № 3604/2026 г. на СРС, 86 състав съдът е оставил без уважение молбата на Областния управител на област София за приемане по опис на наследството останало от Ц. Р.Ц., починал на 15.12.2021 г. на основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 СК /би следвало да е ЗН/ като неоснователна. Приел е в мотивите, че непосочването на имущество, останало от наследодателя прави невъзможно постановяване на съдебно решение по чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за неправилно.

Съгласно чл. 11 ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

В чл. 61, ал. 1 ЗН е предвидено, че приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Следователно упражняване правото на наследяване чрез приемане на наследството по опис се прави пред районния съд по писмено волеизявление на 2 призованото към наследяване лице по мястото на откриване на наследството.

Съобразноприетото в Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС преклузивният срок за приемане на наследството по опис не намира приложение за изброените лица в чл. 61, ал. 2 ЗН.

Приемането на наследството по опис има формален характер и съдът проверява дали заявителят е призован към наследяване като наследник на починалото лице.

Според разпоредбата на чл. 64 ЗН наследникът е длъжен да посочи пред районния съдия всички известни му наследствени имоти, за да се впишат в описа, като в противен случай губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис. Законът не поставя изискване за допустимостта на искането относно приемане на наследството по опис като предпоставка обстоятелството за посочване от наследника на всички имоти от имуществото на наследодателя, чието приемане се иска по опис, както и доказателства дали същите са включени в наследствената маса на наследодателя към момента на откриване на наследството, а посочване на всички тези имоти, които са известни на наследника.

В случая държавата е конституирана като правоприемник по чл. 227 ГПК на длъжника Ц. Р.Ц., с ЕГН: ********** по изпълнително дело, поради отказ на наследниците на починалото лице от наследство. Молителят се е снабдил със справки за имуществото на длъжника, от които е видно, че същият не притежава такова. Това обаче не е основание районният съд да откаже на държавата приемане по опис на наследството, останало от Ц. Р.Ц..

Аргумент за това може да бъде извлечен от мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис. Съставянето на опис на наследственото имущество има само доказателствено значение за обема на наследственото имущество, а негова последица е отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, от имуществото на призованите към наследяване лица. Приемането на наследството по опис е различно по своето естество и правни последици правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя само до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Приемането на наследството по опис изисква два формални акта съставяне на опис на наследството и заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което се вписва в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН.

Следователно, посочването на наследствени имущества за включването им в описа подпомага районния съд и облагодетелства заявителя, но не е предпоставка за редовност на заявлението, нито за допустимост на производството по приемане на наследството по опис. Съответно, непосочването на такива имущества не обуславя оставяне на молбата без уважение, както в случая е направил първоинстанционният съд.

Предвид изложените съображения решението следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи молбата на държавата за приемане по опис на останалото наследство от Ц. Р.Ц., с ЕГН: **********, като действието по приемане се впише на основание чл. 49, ал. 1 ЗН в особената книга при СРС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 18.03.2026 г. по гр.д. № 3604/2026 г. на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата за приемане по опис на наследството, останало от Ц. Р.Ц., починал на 15.12.2021 г. в гр. София, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, заявеното от министъра на финансите, представляван от областния управител на област Софияза приемане по опис на наследството на Ц. Р.Ц., с ЕГН: **********, починал на 15.12.2021 г., чиито наследници на основание чл. 52 ЗН са се отказали от наследство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4