Определение № 6790 от 11.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13258/2025
- Вид
- Определение № 6790
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6790 гр. Варна, 11.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110113258 по описа за 2025 година намира следното:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове, предявени от К. Ш. И., действаща със съгласието на своята майка Е. М. Т., против „T. A.“, ч р е з търговско представителство „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларъ“, БУЛСТАТ **********, както следва: предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за признаване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1073 по описа за 2025 г. на РСКубрат; предявен в условията на евентуалност осъдителен иск за същата сума.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Със Заповед № 711/13.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1073 по описа за 2025 г. на РС-Кубрат е разпоредено длъжникът T. A., чрез Търговско представителство „ТП Турски авиолинии-Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК **********, да заплати на кредитора К. Ш. И. сумата от 2318 лева, представляваща обезщетение за повреда на регистриран багаж на основание чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, обезщетение за забавяне на багаж на основание чл. 19 във връзка с чл. 22, пар.
2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, както и обезщетение за нанесени неимуществени вреди по чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД във връзка с Монреалската конвенция, ведно със законната лихва за период от 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и държавна такса в размер на 39.41 лева.
Както по-горе бе изложено, заповедта за изпълнение е издадена срещу „T. A.“ чрез регистрираното на територията на Република България Търговско представителство „Турски авиолинии-Тюрк Хава Йолларъ“.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни 1 лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Изрично ал. 2 предвижда, че така регистрираните представителства не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. От друга страна, „T. A.“ е търговско наименование, но не и официално фирмено такова на правен субект. Всъщност посоченото търговско представителство е открито от „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларъ“, акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата – Истанбул, с рег. № 75184/014968, със седалище в Турция, гр. Истанбул. Именно последното разполага с правосубектност и би могло да бъде страна по материални и процесуални правоотношения.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение е издадена срещу неправосубектен длъжник.
Същевременно, искът по чл. 422 ГПК не може да бъде предявен срещу лице, различно от посочения в заповедта длъжник, т.е. не е допустимо по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът да уточни, че искът се предявява срещу правосубектното чуждестранно юридическо лице. В този смисъл предявеният установителен иск се явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13258 по описа за 2025 г. на Варненски районен съд, 18 състав, В ЧАСТТА по предявения по реда на чл.
422 ГПК от К. Ш. И., действаща със съгласието на своята майка Е. М. Т., против „T. A.“, чрез търговско представителство „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларъ“, БУЛСТАТ **********, установителен иск за признаване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1073 по описа за 2025 г. на РС-Кубрат.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Да се докладва делото след влизане в сила на настоящото определение за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6790 гр. Варна, 11.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110113258 по описа за 2025 година намира следното:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове, предявени от К. Ш. И., действаща със съгласието на своята майка Е. М. Т., против „T. A.“, ч р е з търговско представителство „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларъ“, БУЛСТАТ **********, както следва: предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за признаване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1073 по описа за 2025 г. на РСКубрат; предявен в условията на евентуалност осъдителен иск за същата сума.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Със Заповед № 711/13.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1073 по описа за 2025 г. на РС-Кубрат е разпоредено длъжникът T. A., чрез Търговско представителство „ТП Турски авиолинии-Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК **********, да заплати на кредитора К. Ш. И. сумата от 2318 лева, представляваща обезщетение за повреда на регистриран багаж на основание чл. 17, пар. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, обезщетение за забавяне на багаж на основание чл. 19 във връзка с чл. 22, пар.
2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, както и обезщетение за нанесени неимуществени вреди по чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД във връзка с Монреалската конвенция, ведно със законната лихва за период от 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и държавна такса в размер на 39.41 лева.
Както по-горе бе изложено, заповедта за изпълнение е издадена срещу „T. A.“ чрез регистрираното на територията на Република България Търговско представителство „Турски авиолинии-Тюрк Хава Йолларъ“.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите чуждестранни 1 лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. Изрично ал. 2 предвижда, че така регистрираните представителства не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. От друга страна, „T. A.“ е търговско наименование, но не и официално фирмено такова на правен субект. Всъщност посоченото търговско представителство е открито от „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларъ“, акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата – Истанбул, с рег. № 75184/014968, със седалище в Турция, гр. Истанбул. Именно последното разполага с правосубектност и би могло да бъде страна по материални и процесуални правоотношения.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение е издадена срещу неправосубектен длъжник.
Същевременно, искът по чл. 422 ГПК не може да бъде предявен срещу лице, различно от посочения в заповедта длъжник, т.е. не е допустимо по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът да уточни, че искът се предявява срещу правосубектното чуждестранно юридическо лице. В този смисъл предявеният установителен иск се явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13258 по описа за 2025 г. на Варненски районен съд, 18 състав, В ЧАСТТА по предявения по реда на чл.
422 ГПК от К. Ш. И., действаща със съгласието на своята майка Е. М. Т., против „T. A.“, чрез търговско представителство „Турски авиолинии/Тюрк Хава Йолларъ“, БУЛСТАТ **********, установителен иск за признаване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1073 по описа за 2025 г. на РС-Кубрат.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Да се докладва делото след влизане в сила на настоящото определение за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2