Определение № 5571 от 12.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5571 гр. София, 12.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20231100102307 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Л. М. Т. срещу чуждестранно юридическо лице „Е.-И.Л.г. М.Б.Х.“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Виена, Австрия, кумулативно обективно съединени искове: 1/частичен иск за заплащане на цена за възмездно учредено вещно право на ползване върху четири недвижими имота, находящи се в гр.София, в размер на 250 000 лева, представляващо част от сума в общ размер от 507 500 лв., дължима по договор от 25.07.2012 г. за учредяване на вещно право на ползване върху недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 113/25.07.2012 г., том първи, рег.№ 1504, нот. дело 105/2012 г. на нотариус А.Г. с район на действие – районът на СРС и 2/ иск за сумата от 14 930 лв.- обезщетение за забава за периода 25.07.2022 г. - 23.02.2023 г.

В срока за отговор на исковата молба е постъпило възражение за международна некомпетентност на българския съд, тъй като седалището и адреса на ответното дружество са в гр.Виена, Австрия, като дружеството няма регистриран клон или поделение в България.

Ответникът, на основание чл.26, ал.1, изр. 2 от регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. изрично оспорва международната компетентност на българския съд; заявява, че компетентен е съдът в гр. Виена, Австрия. На следващо място ответникът твърди, че искът е недопустим, на основание чл.29, ал.3 от регламент /ЕС/ № 1215/2012г., тъй като между същите страни и на същото основание вече е разгледано дело от Търговския съд в гр.Виена, Австрия – дело № 39Cg 69/22y – по което има постановено решение. Ответникът се позовава и на чл.621 от ГПК, както и на чл.36 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., съгласно който това решение намира пряко приложение и се признава в друга държава членка без изискване за специално производство. По изложените съображения, счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 29, ал.3 от регламент /ЕС/ № 1215/2012 г, чл.130 от ГПК, вр чл.126 от ГПК, чл.621 от ГПК и чл.36 от регламент /ЕС/ № 1215/2012 г.

Ответникът е приложил към възражението за международна некомпетентност на българския съд препис от решение от 27.02.2023 г. по дело № 39Cg 69/22y на Търговския съд във Виена, Австрия, от което се установява, че то е между същите страни и има същия предмет, какъвто е и предметът на настоящото дело, като исковете са отхвърлени.

Ищецът с молба от 08.12.2023г. по своя инциатива, без да са изисквани от него 1 доказателства, е представил документи, от които се установява, че е обжалвал решението на Търговския съд във Виена пред Върховния областен съд във Виена, като по неговата жалба е било обраувано дело 4R 58/23 р. Представено е постановеното от Върховния областен съд Виена решение от 21.11.2023 г., от което се установява, че е отхвърлена жалбата на Л. Т.. В решението на Върховния областен съд Виена е посочено, че то не подлежи на обжалване. Следователно, решението на първоинстанция съд, с което исковете на Л. Т. са отхвърлени, е влязло в сила.

С молба от 11.01.2024 г. ищецът Л. Т. информира съда, че е подал искане за „извънредна ревизия“ на влязлото в сила решение.

Спорът между страните е възникнал от договор от 25.07.2012 г., обективиран в нотариален акт № 113/25.07.2012 г., том първи, рег.№ 1504, нот. дело 105/2012 г. на нотариус А.Г. с район на действие – районът на СРС, за заплащане на цена за възмездно учредено вещно право на ползване върху четири недвижими имота, находящи се в гр.София.

Ищецът първоначално е избрал да предяви исковете си/за главницата и за лихва/ пред Търговски съд във Виена, Австрия, като австрийският съд е приел, че е компетентен да разгледа делото.

В параграф 21 от преамбюла на регламент (ЕС) №1215/2012 г. е посочено, че е необходимо да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства, както и да се гарантира, че в различни държави-членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения.

Съгласно чл.29, ал.3 от регламент (ЕС) №1215/2012 г., когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от регламент 1215/20212 г. съдът намира, че следва да зачете приетата компетентност на Търговския съд - Виена да разгледа спора, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде прекратено.

На следващо място, по делото се установи, че производството пред австрийския съд е приключило с влязло в сила решение по дело № 39Cg 69/22y на Търговския съд във Виена, Австрия, преминало инстанционен контрол по дело 4R 58/23 р на Върховния областен съд във Виена, поради което е недопустимо повторното разглеждане на същите искове пред българския съд.

Съгласно чл. 36 от регламента, решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство.

В този смисъл, образуваното повторно производство пред български съд, след като спорът между страните вече е решен от съд в Австрия, е недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.

Мотивиран така, на основание чл.29, ал.3 от регламент (ЕС) №1215/2012 г. и чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130, вр. чл. 29 ал. 3 от регламент 1215/2012 г., 2 производството по делото като недопустимо, поради липса на международна компетентност на българския съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3