Решение № 3170 от 30.09.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 30.09.2019г. Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На деветнадесети септември Година

2019

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Наташа Динева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 02158 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Юрий Гагарин“, бл.8, вх.А, ап.12, представлявано от Марио Григоров Жлябинков, със съдебен адрес:***, к.223, срещу “Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 976,18лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Кракра“, бл.66, вх. А, за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,41лв. за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., сумата в размер на 101,10лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.12.2010г. по ч.г.д.№9382/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№14/2011г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация - Перник” АД не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание, твърди, че по изпълнителното производство многократно са предприемани изпълнителни действия, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№9382/2010г. на ПРС е издаден изпълнителен лист от 29.12.2010г., с който ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 976,18лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 60,41лв. за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., сумата в размер на 101,10лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата

От приложеното по делото копие на изп. дело №14/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 12.01.2011г. от взискателя „Топлофикация Перник“ АД, на основание така издадения изпълнителен лист, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

След получаване на призовката за доброволно изпълнение ищецът е депозирал молба от 31.01.2011г., с която е поскал изплащане на процесните задължения на разсрочено плащане. Молбата е уважена, като ищецът е извършил плащане на сума в общ размер на 400,00лв., с плащания от 31.01.2011г., 01.02.2011г., 08.03.2011г. и 10.10.2011г.

От внесените суми в полза на взискателя е преведена сума в общ размер на 164,00лв., за което има надлежно отбелязване на гърба на изпълнителния лист.

Останалата част от внесените суми в общ размер на 236,00лв. са удържани за дължимите такси на ЧСИ. Тази сума съответства на сумите посочени в сметката, находяща се на стр. 7 от изпълнителното дело.

След тези четири плащания не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.

С молба от ответното дружество от молба от 12.01.2011г. е образувано изп. дело №14/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, като в молбата са посочени и способи за извършване на изпълнителни действия. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/2013 г. ОСГТК редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с нали-чие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно действащото към този момент Постановление

№ 3/18.11.1980год. на Пленума на

ВС, с образуването на изпълнителното производство на 21.06.2010год. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство. От гореизложените факти е видно, че по изп. дело №14/2011г. по описа на ЧСИ Ст.

Бадев са извършвани изпълнителни действия, като последното е извършено на 10.10.2011г. Съдът намира, че действието на това спиране на изпълнителното производство е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действие, което е станало по силата на закона на 10.10.2013г.

Отмяната на тълкуването на Постановление

№ 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е от 26.06.2015 г. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС/.

По изложени по горе съображения съдът намира, че от внесените от ищеца суми в полза на ответника е преведена само сумата от 164,00лв., за което има надлежно отбелязване на гърба на изпълнителния лист. На основание чл. 121 и сл. от Правилник за администрацията на съдилищата, съдът приема отбелязванията върху изпълнителните листове за надлежно направени и отразяващи вярно реално извършени плащания от съдебния изпълнител в полза на взискателя по реда на чл.455, ал.2 ГПК.

Доколкото по процесното изпълнително дело са платени общо 164,00лв., то и при съобразяване правилото на чл.76, ал.2 ГПК, то съдът намира, че с тях са платени сумата от 101,10лв. за разноски по изпълнителния лист, сумата от 60,41лв. за законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009г.- 07.10.2010г., както и сумата от 2,49лв., представляваща част от дължимата главница. Същите суми са погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасена по процесния изпълнителен лист е сумата от 973,69лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент за периода 01.10.2009г.- 31.08.2010г. За тази сума установителният иск е основателен доколкото същата сума е погасена по давност.

Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни установителните искове относно сумите, които са погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение, поради което и не са погасени по давност.

Съдът не споделя възраженията на ищеца, че събраните в изпълнителното производство от него суми не могат да покрият само разноските по изпълнението. Съгласно чл.

121 Правилник за администрацията на съдилищата съдебния изпълнител е длъжен да отрази всички плащания в полза на взискателя по реда на чл.455, ал.2 ГПК на обратната страна на изпълнителния лист. Правната логика е върху изпълнителното основание да бъдат отбелязани само реално изплатените суми в полза на взискателя, а не всички събрани от длъжника суми. В процесния случай разликата от 236,00лв., която е удържана за дължимите такси на ЧСИ, напълно съответства на сумите посочени в сметката, находяща се на стр. 7 от изпълнителното дело. В тази сума се включва и пропорционалната такса на ЧСИ.