Решение № 4044 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4044 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100504676 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1227 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 51729 по описа на СРС за 2021 г. е отхвърлен предявеният от ЗАД „А.Б.“ против ЗК „Л.И.“ АД частичен иск с правно основание чл.411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. от общо дължима сума в размер на 1345,68 лв. – остатък от регресно вземане по щета № 0300/20/777/500980, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното изплащане, като на основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 270 лв. за сторените в производството разноски.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ЗАД „А.Б.“, чрез адв.А. Б. против решението в неговата цялост.

Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на решението.

Сочи, че изготвената в първоинстанционното производство експертиза е неясна, тъй като вещото лице посочило различни варианти на стойности за възстановяване на автомобила. Експертът не включил в изчисленията стойността на детайла „колона предна лява“, фигуриращ във фактурата под наименование „предна лява рамка врата комплект“, тъй като неправилно приел, че се касае за отделни детайли. Сочи, че вещото лице неправилно определило и средната пазарна стойност за човекочас труд за различните технологични операции без обаче да съобрази обстоятелството, че се касае за МПС – автобус, а не за лек автомобил. Твърди, че своевременно оспорил заключението, но съдът в нарушение на процесуалните правила не назначил повторна експертиза, като е поискал назначаването на такава във въззивното производство, която да изясни окончателно въпросите за причинно-следствената връзка между 1 изброените в описа на уврежданията щети с механизма на ПТП, дали е била необходима подмяната на детайлите, посочени във фактурата, както и да определи каква е стойността, необходима за възстановяване на вредите, като се съобрази обстоятелството, че МПС е автобус.

Въззиваемият в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Сочи, че неоснователно е и искането на въззивника за допускане на повторна автотехническа експертиза, тъй като допуснатата в първоинстанционното производство отговорила изчерпателно на всички поставени от страните въпроси.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По отношение на правилността съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като основателен, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и неговия механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.

В настоящия случай наличието на застрахователни отношения и механизмът на ПТП са безспорни обстоятелства между страните. Страните не оспорват и че имуществените щети са били оценени от ответника на сума в размер на 5 483,76 лв., която сума е заплатена на ищеца извънсъдебно. Единственият спорен въпрос, пренесен за разглеждане и във въззивното производство, е какъв е размерът на дължимото обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата на увреденото при ПТП лице, вследствие извършено по имуществена застраховка "Каско" плащане на застрахователно обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди., т.е. какъв е обемът на вредите, или по-конкретно дали детайл „колона предна лява“, фигуриращ във фактурата под наименование „предна лява рамка врата комплект“ е самостоятелен и отделно следва да бъде изчислена стойността за подмяната му, или в отчетената стойност за подмяна на предна лява врата се включва като комплект и рамката, както и други съпътстващи материали, както и каква е среднопазарната стойност за човекочас труд за извършените в сервиза технологични операции за МПС-автобус.

Във въззивното производство е допусната повторна съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени във въззивната жалба.

Вещото лице изцяло е посочило, че щетите, нанесени на процесното МПС в предната лява част и зоната, отбелязана в ДКП, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като е приел, че всички щети, посочени в описа, е било необходимо да се отстранят чрез подмяна на съответните детайли, а именно – „калник 2 ляв преден, врата лява предна, лайсна декоратирна врата лява предна ч.мат, лайсна калник преден ляв ч.мат, колона лява предна, обшивка, доп.операции, тониране“.

Експертът е изчислил стойността, необходима за възстановяване на вредите на МПС, като е съобразил обстоятелството, че се касае за автобус, както следва:

Нови части – 3045,28 лв.

Труд – демонтаж и монтаж –брой технологични часа труд – 17,70 по 30,00 лв. средна пазарна стойност или общо в размер на 531 лв., както и брой технологични часа труд – 14,50 по 30,00 лв. средна пазарна стойност или общо 435 лв.;

Боя, вкл.материали, консумативи – 425,25 лв.;

Камера – 30,00 лв.

Всичко на обща стойност с ДДС – 5359,84 лв., а с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. – 5 374,84 лв.

Съдът намира, че следва да кредитира заключението, тъй като същото е подробно, обосновано, логично и безпротиворечиво.

В съдебно заседание експертът е посочил, че разликата между дадената от него средна пазарна стойност за труд и фактурираната такава се дължи на това, че в официалния сервиз цената на труда е много по-висока в сравнение с пазарната, а именно - 72 лв. с ДДС. Посочил е обаче, че частите, вложени в автобуса, могат да бъдат поръчани единствено и само от официалния вносител, поради тяхната специфика, като технологично трябва да се мине през официалния сервиз.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Идеята на тази разпоредба е да се определят границите на отговорността, като застрахователят по имуществената застраховка не може да получи повече от това, което е платил на увреденото лице, в случай, че действителната стойност на вредите е по-голяма, а в случай, че е заплатил по-голямо обезщетение по силата на сключения между него и увреденото лице договор, не може да претендира от застрахователя по гражданска отговорност по-голямо обезщетение от това, което увреденото лице принципно би имало правото да получи, в случай че бе предявил директен иск срещу застрахователя на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, като по аргумент от чл. 400 от КЗ за действителна застрахователна стойност по принцип се счита пазарната стойност за възстановяване на имуществото.

В настоящия случай обаче за действителна стойност следва да се приеме платения от ищеца по-голям размер на ставка за труд в официалния сервиз, където е ремонтирано МПС, в сравнение с пазарната такава в други сервизи. Това е така, тъй като по-висока цена за труд не е заплатена вследствие на упражнено право на избор на сервиз от застрахования, където да бъде извършен ремонтът, а поради техническата и икономическа невъзможност щетите да бъдат възстановени с алтернативни детайли от друг доставчик и при избор на сервиз, предлагащ извършването на технологичните операции на по-ниски цени.

3

Ето защо към определената от вещото лице стойност от 5359,84 лв., следва да бъде прибавена и цената за труд, изчислена спрямо посочените от вещото лице 32,20 броя необходими технологични часа труд, с разликата в калкулираната ставка от 30 лв. на час /36 лв. с ДДС/ до 60 лв. на час /72 лв. с ДДС/ - или за сума в размер на 1159, 20 лв., като общата действителна стойност на вредите възлиза на 6519,04 лв. с ДДС, а с ликвидационните разноски в размер на 15 лв. – 6534,04 лв. Между страните е безспорно по делото, че преди предявяване на иска ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 5468,76 лв., поради което дължимият незаплатен остатък възлиза на сума в размер на 1065,28 лв.

Предвид обстоятелството, че исковата претенция е предявена като частична, то обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като предявеният иск за сума в размер на 100 лв. бъде изцяло уважен.

По отношение на разноските:

С оглед промяната в изхода на спора, право на разноски има ищецът. В първоинстанционното производство ищецът е поискал присъждане на разноски за държавна такса в размер на 50 лв., депозит за експертиза в размер на 130 лв., за призоваване на свидетел – 40 лв., които следва да му бъдат присъдени, тъй като по делото са приложени доказателства за извършването им. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено, тъй като е представено доказателство за заплащането му – фактура от 31.08.2021 г.

Във въззивното производство ищецът е поискал присъждането на държавна такса в размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, както и депозит за повторна експертиза в размер на 300 лв., които също следва да му бъдат присъдени, предвид установяване на извършването им по делото.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1227 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 51729 по описа на СРС за 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от ЗАД „А.Б.“ против ЗК „Л.И.“ АД частичен иск с правно основание чл.411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. от общо претендирана за дължима сума в размер на 1345,68 лв. – остатък от регресно вземане по щета № 0300/20/777/500980, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която на основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 270 лв. за сторените в производството разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА "ЗК Л.И." АД, с ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК:

******* сумата от 100 лв. - част от общо претендирана за дължима сума в размер на 1345,68 лв. – остатък от регресно вземане по щета № 0300/20/777/500980, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "ЗК Л.И." АД, с ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК:

******* на основание чл.78,ал.1 от ГПК сума в размер на 580 лв. – разноски в исковото производство, както и сума в размер на 685 лв. – разноски във въззивното 4 производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________