Решение № 33 от 25.04.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200149 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от М. Н. Г., ЕГН **********, адрес ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 341 от 17.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание.

Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална дирекция по горите София (АНО), в съпроводителното писмо, както и в писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани 1 двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от приложените по делото Трудов договор № 3 от 28.06.2019 г., допълнително споразумение и длъжностна характеристика (утвърдена считано от 01.10.2021 г. и връчена служителя на същата дата), жалбоподателят работи като *** в **. По силата на Заповед № 6 от 29.10.2019 г., издадена от директора на ТП ДГС С., на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, са определени охранителните участъци и отдели, включително на жалбоподателя, сред които попада отдел 372, потодел „а“.

На 28.04.2023 г. служители на РДГ София – Я. Н. Н. и В. Т. М. извършили проверка на отдел 372, потодел „а“, държавна горска територия, в землището на с. Бов, общ. Своге. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя. Проверяващите констатирали, че за подотдела има издадено позволително за сеч № 0715315/07.03.2023 г. за извеждане на принудителна сеч с интензивност 50%, очакван добив 84 м3 от бук, върху площ 11,2 ха, като М. Н. Г. е извършила маркирането в подотдела. В последствие в сечището са възникнали допълнителни повреди от абиотични фактори, които обхващат 100 % на площ от 3 ха. Допълнително маркираните дървета за извеждане на принудителна сеч с интензивност 100 %, на площ от 3 ха са отбелязани от М.

Н. Г., в качеството й на длъжностно лице при ТП ДГС С., със същия цвят боя, като цвета на боята, с която е извършено основното маркиране, а именно „електриково оранжева“, като на 13.03.2023 г. е изготвен и подписан от нея карнет-опис, удостоверяващ извършеното от нея маркиране на подлежащите за сеч дървета, прикачен в информационната система „system.iag.bg“ към позволителното за сеч. В деня на проверката проверяващите съставили констативен протокол за горните обстоятелства, подписан от жалбоподателя.

Въз основа на тази фактология е прието, че Г., в качеството си на длъжностно лице при ТП ДГС С., на 13.03.2023 г., виновно е нарушила чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за което и въз основа на констативния протокол от 28.04.2023 г., на същата дата е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на нарушителя Г., който бил връчен на 2 последната и същата го подписала без възражения.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите - служители на РДГ София. Показанията им са безпротиворечиви, логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство, поради което съдът ги кредитира изцяло.

АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

Издаденото на 17.07.2023 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл.

57 от ЗАНН. Неоснователно е оплакването от пълномощника на жалбоподателя, че в АУАН и в НП е допуснато неточно посочване на датата на извършване на нарушението – 28.04.2023 г., вместо 13.03.2023 г. В АУАН и в НП изрично се посочва, че датата на извършване на нарушението е 13.03.2023 г., а същото е установено при проверката, извършена на 28.04.2023 г.

Въпреки дадените от съда с Разпореждане № 68 от 23.02.2024 г. указания за представяне на доказателства за връчването на процесното НП, такива не са представени и доколкото доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за АНО, съдът приема, че жалбата, постъпила в РС Своге на 09.08.2023 г., е подадена в срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), оправомощен на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, доколкото на заемащия длъжността заместник-директор на РДГ София е възложено да изпълнява функциите на Директор на РДГ София със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по 3 чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Както вече се посочи, АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл.

42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон, обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл.

57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

Безспорно от събраните писмените доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели – служители на РД София, се установи, че на 13.03.2023 г. Г., в качеството си на длъжностно лице при ТП ДГС С., е извършила допълнително маркиране в отдел 372, подотдел „а“, землище на с.

Бов, община Своге – държавна горска територия, за извеждане на принудителна сеч с интензивност 100 %, на площ от 3 ха, като не е използвала друг цвят боя, различен от основното маркиране, а е използвала същия цвят боя като основното маркиране – „електриково оранжева“, с което е нарушила разпоредбите на чл. 257, ал. 1, пр.1, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, в действалата към датата на деянието редакция на последната разпоредба, обн. в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., предвиждала, че когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за изграждане или промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране. Независимо от това, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. е отменена с Решение № 4795 от 18.05.2022 г. на ВАС по а.д. № 8328/2021 г., обн. в ДВ, бр. 50 от 2023 г. Отпаднало е изискването допълнително маркираните дървета да се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране, доколкото сечите следва да се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗГ. Следователно, отпаднало е задължението, за неизпълнение на което е наказан въззивникът.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение на разпоредбата чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г., изразяващо се в отмяната на същата, като последвалата редакция, непредвиждаща задължение допълнително маркираните дървета да се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране, е по-благоприятния за нарушителя материален закон. Ето защо, несъмнено следва да се приеме, че са последвали по-благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното приложение и отмяна на обжалваното НП.

По разноските:

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 800 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до размер от 150 лева. За да определи този размер съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна 5 нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, възнаграждението следва да бъде в размер от 150 лева, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.