Решение № 98 от 14.02.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1380/2021
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 14.02.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Мила Гочева Димова, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 ал.1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Бургас, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Г.ева Върбанова
Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501380 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Б. Б. С. ,Т. И. С.-двамата от гр. *** и Г. П. Я. от гр. *** –ответници по гр.д. № 988 /2019 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 260131/09.06.2021 год.
,с което е прието за установено ,че договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2014 г. ,обективиран в нот. акт № *** ,д.№ ****/20** г. на нотариус С.Ангелов,по силата на който Т. и Б. С.и са продали на Г. Я. ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Кошарица,с площ от 717 кв.м. за сумата 3000 лв.,е нищожен поради абсолютна симулация ,като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по делото .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за недопустимо и молят за неговото обезсилване и прекратяване на делото , а при условията на евентуалност-за неговата отмяна.
Сочи се на първо място ,че искът на ищеца за абсолютна симулация на сделката по чл. 26 ал. 2 ЗЗД е предявен при липса на правен 1 интерес ,поради което същият се явява недопустим .Ищецът не е страна по оспорваната сделка и с прогласяване на нейната нищожност не би придобил каквито и да е права по отношение на имота .Затова няма правен интерес от този иск .Цитирана е и съдебна практика ,че когато искането за прогласяване нищожност на осн.чл. 26 е от страна по делото ,която обаче не е страна по сделката ,след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката ,без да облагодетелства страната по делото ,заявила нищожността ,постановеното решение е недопустимо поради липса на правен интерес .
Като за трето за сделката лице-кредитор ищецът също няма правен интерес от предявяване на двата иска ,с които оспорва нейната действителност ,тъй като се е установило по делото в полза на неговия частен праводател –„Мегатек“АД по изп.д. № 1690/2010 г. е наложена възбрана върху имота на 10.02.2014 г.,като впоследствие след извършената цесия ,по искане на ищеца ,същият е конституиран по изп.дело като взискател ,като правата на праводателя му са преминали върху него .След като сделката ,която се претендира да е увреждаща след вписване на възбраната ,то спрямо „Мегатек“ЕООД като частен правоприемник на „Мегатек“АД тази сделка е недействителна на оснчл. 452 ал. 2 ГПК .Целените с иска по чл. 26 ал. 2 и чл.
135 ал. 1 ЗЗД гражданскоправни последици са настъпили още с вписване на възбраната по цитираното изп.дело ,поради което предявеният иск е недопустим .По силата на закона разпоридителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето ,в чиято полза е наложен запорът или възбраната и това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка ,без да е необходимо да води съдебен процес за обявяване на недействителността /ако е имал качеството на взискател или присъединен взискател в изпълнителния процес/.Затова за това лице липсва правен интерес от иск за обявяване на недействителността на извършеното от длъжника разпореждане .
Освен това ,поддържа се възражението на ответниците още в отговора на исковата молба ,че така предявените искове по чл. 135 и чл. 26 от ЗЗД са недопустими по отношение на ½ ид.част от имота,с която се е разпоредилла втората ответница Т. С. –поради липса на правен интерес за ищеца и като се е произнесъл и за нейната ½ ид.част съдът е постановил недопустимо решение/дори и да се обяви сделката за нищожна и в 2 патримониума на С. се върне ½ ид.част от имота ,то ищецът няма да се облагодетелства от това ,тъй като няма да може да удовлетвори вземанията си от нейната ½ ид.чат ,тъй като тази ответница не е негов длъжник/.
Подробно се излагат аргументи и в подкрепа на тезата ,че недопустим е и искът по чл. 135 от ЗЗД по отношение на ответницата Т. С. за нейната ½ ид.част от имота –пак поради липса на правен интерес /абсолютна процесиялна предпоставка за упражняване правото на иск /от предявяване на този иск против съпруга-недлъжник .
Подчертава се също ,че още с отговора на исковата молба ответниците са направили възражение ,че ищецът няма качеството на кредитор по отношение на Б. С. ,тъй като вземанията му са погасени по давност и е погасено правото му на принудително изпълнение .Видно от представените доказателства /препис от искова молба и съдебно удостоверение / ответникът Б. С. е предявил по реда на чл. 439 ал. 2 ГПК вр.чл. 124 ГПК отрицателен установителен иск ,с който иска да се приеме за установено по отношение на ищеца в настоящото производство ,че Б. С. не му дължи сумите по изп. лист по гр.д. № 8630/2008 г. на СРС и по изп.лист по гр.д. № 8631/2008 г. на СРС ,въз основа на които е образувано изп.д.Въз основа на предявения отрицателен установителен иск е образувано гр.д. № 10127/2020 г. по описа на СГС.При това положение ,доколкото с обжалваното решение съдът е обявил за абсолютно недействителна процесната сделка ,като правният интерес на ищеца е обоснован с качеството му на взискател по изпълнителното дело ,образувано против ответника и доколкото производството по гр.д. № 10127/2020 г. на СГС е обуславящо по отношение на предмета на спора по гр.д. № 988/2019 г.,с определение № 1230/27.09.2021 г. постановено по настоящото дело /потвърдено от БАС с определение по ч.гр.д. №21/2022 г. по описа му / производството е спряно на осн.чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК .Делото е възобновено след влизане в сила на решението по гр.д. № 10127/2020 г. на СРС,като с решение № 438/03.07.2024 г. постановено по гр.д. № 1639/2023 г. на ВКС ,трето г.о. ,е прието за установено пореда на чл. 439 ал. 1 от ГПК ,че ищецът Б. С. не дължи на „Мегатек“ЕООД сумите ,за които е бил снабден с изпълнителни листи и въз основа на които е образувано изп.д. № 1690/2010 г. на ЧСИ Стоян Якимов .
Правят се възражения и за допуснати процесуални нарушения при 3 постановяване на атакуванато решение –сочи се ,че е нарушена разпоредбата на чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК ,съдът без да разпредели доказателствената тежест относно факта заплатена ли е продажната цена по сделката или не ,е приел в мотивите си ,чме плащане на продажната цена не е осъществявано ,което според въззивната страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила.Оспорват се и мотивите на съда относно предявения иск по чл. 26 ал2 ЗЗД ,като се подчертава ,че наличието на възбрана върху имота ,както и обстоятелството ,че купувачът не бил купил друг имот – чистата от тежести сграда ,а възбранения ,по никакъв начин не установява симулативност на процесната сделка ,нито пък тя се установява от това ,че собствениците били наясно ,че сделката не би могла да породи последици ,поради вписаната възбрана .Ищецът не е доказал налицие на съгласие между страните по деговора да не настъпят правните последици от него – прехвърлянето на собствеността срещу плащане на посочената в него цена.А за да е налице абсолютна симулация ,е необходимо по безспорен начин да се установи ,че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с него,а да са го сключили само да създават привидни последици ,настъпването на каквито не са желали .
Моли се за обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото , а при евентуалност –за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло .Представя се съдебно удостоверение по гр.д. № 10127/2020 г. по описа на СГС относно висящото преюдициално дело.,издадено на 23.01.2021 г.Моли се за допускане до разпит на един свидетел относно факта на заплащане на продажната цена по атакуваната сделка
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
В отговор на въззивната жалба на ответниците по реда на чл.
263 ГПК ищецът счита ,че посочените в нея доводи са неоснователни ,а наведените доводи са ирелевантни .Обосновава се тезата за наличие на правен интерес имотът да се върне в патримониума на ответника С. ,за да може да се насочи изпълнението върху него .Т. С. е страна по спорното мятериално правоотношение,защото като страна по атакуваната сделка се е 4 разпоредила с имот ,притежаван в СИО.Като съпрузи и доколкото се оспорва разпоредителна сделка с имот в СИО те са необходими другари/като се цитира и съдебна практика в този смисъл/.Счита се ,че до приключване на съдебното дирене по гр.д. № 988/2019 г. на НРС е настъпила преклузия по отношение на фактите ,които установяват валидността и съществуването на вземането на „Мегатек“ЕООД,който въпрос бил включен в предмета на делото и докалкото решаващият съд е дал положителен отговор на въпроса ,то предявяването на отделен иск за съществуване на вземането било недопустимо.
Оспорват се и останалите възражения на въззивниците относно допуснати процесуални нарушения. Счита се ,че по делото е настъпила преклузия на фактите и е преклудирана възможността за представяне на доказателства .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.Прилагат се писмени доказателства и практика на ВКС.С допълнителна молба се представят 22 бр. платежни нареждания ,с които лично ответникът С. е направил плащане на задължения по изп.д.
№1012/2019 г. по описа на ЧСИ Стефан Петров и е погасил лично задълженията на своята съпруга С. по посоченото изп.дело,както и удостоверение от 05.01.2021 г. ,издадено по изп.д. № 465/2020 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са обективно съединени главен иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Установено е било по делото ,че н а 31.10.1984г. ответникът С. е закупил следния недвижим имот, представляващ незастроено дворно място от 688 кв.м., находящо се в село Кошарица, Бургаски окръг, съставляващо парцел ІV-3, квартал първи по плана на селото, урегулиран от 690 кв.м., с придаваеми по регулация към парцела площи в квадратни метри, сметките за които не са уредени и ще се уреждат от купувача.
На 02.09.2004г. между “Мегатекс” АД град София, от една страна в качеството му на заемодател, и Б. С. от друга страна, в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписа рег.№ 13331/02.09.2004г. на нотариус Валентина Благоева с рег.№ 302 на НК и район на 5 действие Районен съд – София, по силата на който договор заемателят е предал в деня на подписване на договора на заемателя заемната сума в размер на 16 370 лева, който от своя страна се е задължил да върне сумата на три вноски през периода от 30.12.2004г. до 30.05.2005г., като за всеки просрочен ден е предвидено да се начислява неустойка в размер на 0,1% от заемната сума. В договора е предвидено също като гаранция за връщане на заетата сума заемателят да подписва запис на заповед, авалиран от двама поръчители.
На 04.04.2007г. между “Мегатекс” АД град София, от една страна в качеството му на заемодател, и Б. С., от друга страна в качеството му на заемател, е сключен друг договор за паричен заем, според който в деня на подписване на договора заемодаелят е предал в брой на заемателя уговорената заемна сума в размер на 9 000 щатски долара, а последният се е задължил да я върне в срок до 28.09.2007г., като за всеки просрочен ден е предвидено да се начислява неустойка в размер на 0,1% от заемната сума. В договора е предвидено също като гаранция за връщане на заетата сума заемателят да подписва запис на заповед, авалиран от двама поръчители.
По делото са представени два броя записи на заповед издадени на 19.10.2007г. в град София, с които ответникът С. неотменимо се е задължил да плати на “М.” АД, град София, сумите, съответно 16 370 лева и 9 000 щатски долара, плюс 1% неустойка на ден върху размера на посочената сума, считано от деня на издаване на записите на заповед до окончателното плащане на всички задължения, като сумите са платими на предявяване.