Решение № 508 от 13.10.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Ямбол, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330101549 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от И. И. З. от гр. Я. срещу Главна дирекция "ПБЗН" при МВРгр. С., в която ищецът твърди, че работи в РС „ПБЗН”- гр. Я. на смени от по 24- часови дежурства, като работното му време се изчислява сумирано на тримесечен период. За периода от периода 1.10.2019г. – 09.07.2020 г. е положил нощен труд-от 22,00 ч. до 6,00 ч., който следва да бъде преизчислен в дневен съобразно утвърдената в Наредба за структурата и организацията на работната заплата методика- с коефициент 1,143. В резултат на това преизчисляване ищецът счита, че е налице положен извънреден труд от 50 часа, за който му се дължи възнаграждение в увеличен размер. Твърди се, че ответникът му дължи сумата от 300 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода периода 1.10.2019г. – 09.07.2020 г. и сумата от 50 лв. – лихва за забава от 1-во число на месеца след изтичане на тримесечния период до 07.06.2022 г. (датата на завеждане на иска). Въз основа на горното се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба и направените по делото разноски.

В хода на делото искът се поддържа. Подадена е молба от ищеца чрез пълномощника му адв. В. М. от АК-С., с която е предприето изменение на размера на предявените искове, като главният е увеличен в размер на 568.34 лв., а акцесорният - 125.04 лв.

В отговора си ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва съществуването на служебното правоотношение и полагането на 24-часови дежурства на смени, както и тримесечното сумирано отчитане на работното време. Твърди, че по отношение на държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. Не е налице празнота в 1 нормативната уредба спрямо служителите на ответника, за които са приложими специалните правила на ЗМВР. Съгласно чл. 187 ал.3 от последния нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Положеният от ищеца нощен труд е в рамките на тази продължителност, не се преизчислява в дневен, а се заплаща с уреденото в Заповед № 8121з791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи увеличение. На ищеца е изчислено правилно допълнително възнаграждение за нощен труд и е заплатено, поради което не му се дължи претендираната сума. Приложима е и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която не предвижда претендираното преизчисляване на нощния труд, както и Наредба №8121з36/07.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г., възпроизвеждаща правилото на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Ответникът счита, че това нормативно разрешение е възприето и в решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. За израз на последователността на законодателя по този въпрос намира и последното изменение в ЗМВР от 11.07.2020 г., според което нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Направено е възражение, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е прекомерно, съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение през процесния период, за длъжността „****“ в РС „ПБЗН”- гр. Я. /съгласно Кадрова справка от 28.06.2022 г./, както и че ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства, вкл. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), при сумарно тримесечно отчитане на работното време.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база представените от ответника Протоколи за отчитане на отработеното време между 22 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РСПБЗН - Я. по тримесечия и по месеци за исковия период, и графици за дежурство на дежурните смени в РС”ПБЗН”- Я. за същия период, справки и платежни бележки, през процесния период ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 57 дежурства. Нощният труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 65 часа. Допълнителното неплатено възнаграждение за положени я извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 568.37 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Мораторната липва за периода 01.01.2020 г.-07.06.2022 г. е 125.04 лв.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл. 176 от Закона за МВР (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните 2 служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения, както приема и ответната страна.

Според действалата през исковия период редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (до изм. бр.

60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1 работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или 24часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР, преди изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). При тълкуване на последната разпоредба следва да се има предвид, че часовият период от 22,00 и 6,00 ч. обхваща точно 8 часа и нощният труд изначално не би могъл да ги надвиши. Т.е. разпоредбата не определя нормалната продължителност на непрекъснатия нощен труд в рамките на една смяна, а предвижда друго-средната продължителност на работните часове при полагането на труд и през нощта.

Чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР (редакция до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.) урежда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). През процесния период са действали Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. , отменена с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС), която с с § 4 от заключителните разпоредби отменя Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.) и и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г . Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и възпроизвеждат законовата норма, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да 3 надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата е възпроизведена и в чл.3 ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Относно отмяната на наредбата от 2016 г. следва да бъде вметнато, че съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на отменената от ВАС н аредба. В действащите през процесния период наредби обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №8121з776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Сходна е уредбата в чл.33 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.

Доколкото липсва специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Ако се приеме обратното становище, държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно неприложимостта на установения в чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Налице е практика на ЯОС в редица решения /напр. по в.гр.д.№ 542/2020 г., в.гр.д.№ 430/2020 г., в.гр.д.№ 460/2020 г., в.гр.д.№ 429/2020 г., в.гр.д.№411/2020 г., според която о т тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в редакцията преди изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г. ) не може да се направи категоричен извод, че нормата определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за 4 заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен . Прието е и, че Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.