Акт от 27.05.2022, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е №48 гр.Силистра,

27.05.2022 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор……..…..,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело

№22 по описа на съда за 2022г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „ПЪТПЕРФЕКТ-Т”ЕАД гр.Силистра,представлявано от изпълнителния директор Ж.Д.Ж.,участващо в съдебното производство чрез представител по пълномощие адв.И.И.от АК-Търговище, срещу Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г.,издадено от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр.Русе по повод на изричното му сезиране с искане вх.№АО-4908/24.09.21г. за произнасяне относно правното действие на Решение по ОВОС,в контекста на чл.99 ал.12 (предишна ал.8 и ал. 11) от Закона за опазване на околната среда (ЗООС),предвид спецификата на конкретното инвестиционно предложение и представените документи, свидетелстващи за започнало осъществяване на същото,според оспорващото дружество. Процесният акт е с неблагоприятно съдържание за жалбоподателя, тъй като е прието, че поради изтичане на повече от 5 години от датата на влизане в сила на релевираното Решение №РУ 1-1/ 2015г. по ОВОС за одобряване на инвестиционно предложение на оспорващото дружество за „Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ „Правда“ в землището на с.Правда, община гр.Дулово, област гр.Силистра“ и липсата на доказателства за започнало фактическо осъществяване на инвестиционното предложение,същото е изгубило правно действие съгласно предписанието на чл.99 ал.12 ЗООС. По аргумент от чл.99 ал.8, във вр. с чл.94 ал.2 ЗООС, оспореното Писмо разкрива белезите на индивидуален административен акт, тъй като съдържа изрично волеизявление на компетентен орган,формирано по конкретно искане на жалбоподателя,с което се засягат негови права и законни интереси,попълващи дефинитивния състав на чл.21 ал.1 АПК.

С жалбата е релевиран довод, че актът е нищожен,поради допуснато особено съществено нарушение на изискването за неговата форма. Счита се, че волеизявлението на ответния орган е следвало да бъде направено във формата на решение с изискуемите реквизити,а не по процесния начин - с писмо,обективиращо формираната воля по сезирането му, но с характер по-скоро на уведомление, че решение по поставения пред директора на РИОСВ гр.Русе въпрос от оспорващото дружество,е взето с посочения в писмото резултат.

Жалбоподателят твърди, че проверка, преди издаването му, не е извършвана и оспореният акт бил постановен при пълно игнориране на разписаната специална и опростена процедура с чл.99 ал.12 ЗООС, което отново водело до извод за неговата нищожност.

Вън и независимо от твърденията за нищожност на оспорения акт,се излагат подробни съображения, вкл. в писмена защита по делото, и за неговата унищожаемост, като издаден при нарушаване на общите административнопроизводствени правила, с позоваване на чл.34, защото не е била осигурена възможност на страната да участва в производството и на чл.35 АПК,тъй като не били изяснени правнозначимите факти и обстоятелства.Твърди се и несъответствие с нормативно определената форма,съгласно чл.59 ал.2 АПК.В съвкупност,така инвокираните процесуални нарушения,били довели до нарушение и на материалния закон,защото ответната администрация неправилно, според жалбоподателя,била тълкувала понятията „предприети действия за реализиране на инвестиционно предложение“ и „започнало осъществяване“ на същото.Последното, като централно съставомерно обстоятелство,е приела, че задължително следвало да се съпътства от издаден и валиден административен акт, който го разрешава/одобрява.

Такъв,според мотивите в акта,бил съгласуван цялостен работен проект от компетентния за това орган,какъвто жалбоподателят не бил представил.В съдебно заседание тълкуването на изискването от чл.99 ал.12 ЗООС, било изместено на плоскостта,че следвало реално да е започнало добиването на варовици,което (различно тълкуване) поставяло оспорващото дружество в крайно неблагоприятно и нерегламентирано положение да не може да разбере как точно ответният орган приема изискването от приложената правна разпоредба,което сочело на друго,особено съществено процесуално нарушение, самостоятелно обосноваващо отмяна на оспорения акт.

Жалбоподателят счита още,че ответникът не бил отчел спецификата на конкретния случай,вкл. че 87.265 дка от общата концесионна площ (138.272 дка)- широколистна гора,съставляваща имот №000118 в землището на с.Правда,е общинска собственост,което е довело до формиране на неправилен краен извод относно започването или не на осъществяване на инвестиционното предложение.За реализирането му имало сключен с Министерски съвет на РБ, действащ и изпълняван от жалбоподателя Концесионен договор от 28.11.2018г. (редовно са плащани концесионните вноски),в който контекст поддържа,че основният юридически факт,сочещ на осъществяване на инвестиционното намерение, е този именно договор - изпълняван изцяло за сметка и на риск на концесионера. Твърди, че е закупил скъпо струваща техника, в необходимия обем и технически характеристики за ефективното изпълнение на концесията,което преценява като „безспорни действия по осъществяване на инвестиционното предложение“,обрат- но на приетото от ответния орган - че са подготвителни действия за изпълнението му.

Същественото обстоятелство,което ответникът не бил преценил правилно е това, че основният собственик на терена в обхвата на находището „Правда“ е община Дулово, с която имало сключен предварителен договор за ползване на земите, попадащи в концесионната площ, въпреки което,органът на местното самоуправление - Общински съвет гр.Дулово,четирикратно (след сключване на Договора за концесия и регулярното получаване на отчисленията от концесионните плащания по реда на чл.61 ал.5 изр.2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ)) отказва да предостави право на ползване на оспорващия, който е предложил и възможности за закупуване на общинските горски терени по пазарни цени; за отдаването им под наем дори, което би му дало възможност да инициира процедурите по ЗУТ (чл.54 ал.6 ЗУТ) и съответно да изготви в необходимия обхват и вид изискуемите цялостен и годишен работни проекти, съгласно Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства,за ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване (Обн.ДВ,бр.95/13г.,посл.изм.ДВ,бр.103/27.12.16г.).

С оглед на това именно обстоятелство (бездействие, граничещо с отказ) - непредоставянето от собственика (общински съвет Дулово) на права на оспорващото дружество за ползване на общинските горски терени,включени в концесионната площ, счита, че в нетърпимо противоречие с нормативната цел,ответният орган практически е санкционирал коректния инвеститор, който е изпълнил всичко зависещо от него.Твърди,че не следва и не може да носи негативите от административния произвол на публични органи,от чиято воля зависят важни стъпки в процеса по реализиране на инвестиционното му предложение, за което вече е вложил значителни финансови средства и други ресурси и,което се свързвало с нарушение на базовите принципи от чл.6 (съразмерност) и чл.13 (последователност и предвидимост) от АПК. Предвид на всичко моли за прогласяване нищожността на акта, а в условията на евентуалност - за неговата отмяна. Претендира присъждане на съдебни разноски, в удостоверения по делото размер (платена държавна такса), за адвокатско възнаграждение разходи няма направени (вж.Договор на л.113-гръб).

Ответникът по жалбата - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Русе,чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Ц.Т. (л.79), в съдебно заседание и в съпроводително писмо (л.1),поддържа неоснователност на оспорването.Излага аргументи, че при спазване на административно-производствените правила,в рамките на възложената му компетентност и при съблюдаване на разпоредбите на материалния закон и неговата цел,е постановен оспореният акт.В първоначалното становище, изразено в съпроводителното писмо (л.1-гръб) поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна с оглед буквалното тълкуване на закона. В хода по съществото на делото обаче твърди, че оспорването било недопустимото, поради липса на правен интерес за жалбоподателя, тъй като след издаване на релевираното в процеса Писмо с изх.№И-4587/24.11.2021г., ответният орган бил разпоредил извършване на проверката по чл.99 ал.12 ЗООС и, видно от Констативен протокол №ЕЕ-10/2021 от 06.12.21г.,такава е направена по документи и е бил издаден акт в същата форма и със същото съдържание (писмо с изх.№И-4805/14.12.21г.-л.68),който като необжалван,бил влязъл в законна сила.Това обезсмисляло настоящия процес. Освен това поддържа, че „под изпълнение на инвестиционното предложение“ следвало да се разбира фактическото изпълнение на същото. Действия по добив на подземни богатства, в случая варовици, не са били извършвани във връзка с процесното инвестиционно предложение, по който факт не се спорело.Именно това било основанието,с което законът свързвал обявяването на решението по ОВОС за осъществяване на инвестиционното предложение на жалбоподателя за„Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ „Правда“ в землището на с. Правда, Община Дулово, област Силистра“, за загубило правното си действие, след като същото не е изпълнено в продължение на повече от 5 години.В тази връзка, моли за постановяване на съдебен акт отхвърлящ жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение, в полза на РИОСВ-Русе, в нормативно определения размер.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.99 ал.8 и ал.12 от Закона за опазване на околната среда. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице (адресат на акта); при спазване на срока от чл.99 ал. 8 ЗООС,респ. чл.149 ал.1 АПК; оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно регулацията от чл.21 ал.1 АПК и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г. на Директора на РИОСВ гр.Русе,с което е прието,че поради изтичане на повече от 5 години от датата на влизане в сила на Решение №РУ 1-1/2015г. по ОВОС и липсата на доказателства за започнало фактическо осъществяване на инвестиционното предложение, същото е изгубило правно действие, съгласно чл.99 ал.12 ЗООС.

Относно възражението на ответния орган за недопустимост на настоящия процес, поради постановен последващ акт със същото съдържание, но при спазване на опростената процедура от чл.99 ал.12 ЗООС, настоящият състав намира следното: Производството пред ответния административен орган е започнало по инициатива на оспорващото дружество с искане вх.№АО-4908/24.09.2021г.(л.78) за преценка от компетентния орган (чл.94 ал.2,вр. с чл.99 ЗООС), на правното действие на

Решение по ОВОС №РУ-1-1/2015г., одобряващо добив на подземни богатства - строителни материални (варовици) от площ „Правда“. Със същото жалбоподателят изрично е настоявал пред ответния орган да бъде извършена проверка на относимите обстоятелства по повдигнатия въпрос, с молба, удостоверените посредством предоставени му писмени доказателства факти, да бъдат преценени като “започнало осъществяване на инвестиционното предложение“, в контекста на приложимата разпоредба на чл.99 ал.12 ЗООС.

Сезирането на ответния орган е съвпаднало с период от време, в който е било отменено предходно методическо указание изх.№91-00-50/05.10.2016г. на МОСВ с ново такова изх.№91-00-50/02.08.2021г. по прилагане на разпоредбите на чл.99 ал.12 ЗООС, което е станало причина за отправяне на искане (л.58) за конкретни указания от Министерството на околната среда и водите, по процесния случай.С писмо вх.№ВСП-1035/ 03.11.21г. (л.63), подписано от зам.министър на МОСВ, е отговорено посредством възпроизвеждане на релевантните правни разпоредби, с обобщаващо указание „[…] че за всеки конкретен случай компетентният орган (т.е. директорът на РИОСВ-Русе за Решение по ОВОС №РУ 1-1/2015г.) при стриктно спазване на изискванията на нормативната уредба следва да се произнася относно правното действие на административния акт по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС.“ Последвало е оспореното по делото Писмо изх.№И-4587/24.11.2021г., издадено от директора на РИОСВ-Русе,в което са обсъдени част от представените от жалбоподателя доказателства, но няма данни да са събирани други или да е спазен някакъв процесуален ред за неговото постановяване, вкл. на опростената процедура от чл.99 ал.12 изр.2 ЗООС, както основателно поддържа жалбоподателят.Процесното писмо е връчено на страната на 01.12.2021г., видно от записването на л.222 от делото и в срока от чл.99ал.8 ЗООС, респ. от чл.149 ал.1 АПК, е сезиран настоящият съд.