Решение № 128 от 28.05.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 206/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 180, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 35, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. гр. Хасково, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200206 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. М. М. от град Хасково, чрез адв. П.Т. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 25-1253-000157 от 26.02.2025 г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 – то от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗДвП, а на основание чл.
174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита и неправилност, без да се излагат 1 конкретни съображения за това. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. П.Т. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и в подробни писмени бележки развива конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в размер над установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 11.01.2025 г., свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П., двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково били на работа, като в около 00:30 часа били изпратени по сигнал за настъпило пътно – транспортно произшествие. При пристигане на място, възприели, въз основа на разположението на превозните средства и обясненията на водачите, че транспортното произшествие било причинено при извършена маневра „завой надясно“ от водача на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № *********, който при движение по бул. „България“ в град Хасково и навлизане в кръстовището с ул.
„Петър Берковски“, се ударил странично в задна лява част на изчакващото на моста моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, 2 рег. № *********, управляван от свид. А. И. Р. и изчакващ да се включи в движението по бул. „България“ в град Хасково. Имало причинени материални щети. Водачите на моторните превозни средства, с които били причинени щетите били приканени да бъдат тествани с техническо средство за употреба на алкохол - Алкотест Дрегер 7510, с № ARBA 0065, но жалбоподателят, установен като водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № *********, който управлявал превозното средство при настъпване на транспортното произшествие, след като бил приканен от свид. Д. П. да даде проба с техническо средство издишал не продължително в рамките на 5 – 6 секунди, а еднократно и за много кратко време. След няколко нови опита и разяснения от служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково как да бъде издишан въздух, за да се осигури непрекъснат поток на струята с продължителност от поне 5 – 6 секунди, останали отново безуспешни, жалбоподателят бил отведен в сградата на РУ на МВР – Хасково, където отново действията по указания как да бъде дадена пробата били повторени, но жалбоподателят отново не съумял да издиша въздух с достатъчна продължителност, за да даде качествена проба с техническото средство. Отправял и предизвикателни изрази към служителите на СПП при ОД на МВР - Хасково. С оглед констатациите в хода на проверката и достигнатия извод за механизма на причиняване на транспортното произшествие в резултат на нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗДВП, на същата дата – 11.01.2025 г., срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Д. Д. Б., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1419146, освен за нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗДвП, и за нарушение чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като след описание на фактическото изложение, актосъставителят вписал, че жалбоподателят бил извършил: „1. при завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение, не завива така, че да навлезе по възможно най – краткия път в дясната част на платното за движение и реализира ПТП и 2. отказва проверка с техническо ср-во за употреба на алкохол и не изпълни предписание за изследване на доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на билог. проби за хим. лаб. изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му“. Жалбоподателят, след предявяването му, подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в 3 рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр, станало на същата дата, видно от приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и след като приел подаденото възражение за неоснователно, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил процесната глоба за нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗДвП, а на основание цитираната по т. 2 разпоредба наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като конкретизирал, че не била взета кръвна проба и санкцията се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол в издишания от водача въздух с техническо средство, описано в съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П. относно обстоятелствата, свързани с предприетите от тях действия след пристигането им на място във връзка с подадения сигнал за настъпило ПТП, за времето в което това е станало, за действията им на място, за извършване на процесната проверка по отношение на водачите на превозните средства и в частност по отношение на жалбподателя и с поведението му след приканване като водач на МПС да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и с процедурата по съставяне на процесния АУАН. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат Д.ието. В хипотезите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове обичайно се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в 4 съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. Това става чрез анализ на доказателствата в съвкупност, в която попадат и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свид. А. И. Р., която е другият участник в процесното транспортно произшествие и има преки и непосредствени впечатления за механизма на настъпването му. Показанията й са логически последователни и обективни, поради което се приемат от съда за достоверни и с анализа им в съвкупност са основно средство за изясняване на цялостната картина по случая. Включително и в частта относно поведението на жалбоподателя лед като е бил приканен да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, в която част се кредитират като достоверни и показанията на свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П., а изводите на контролните органи дали поведението на жалбоподателя съставлява отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, ще бъдат коментирани по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, при завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. По силата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Според чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се 5 наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно, Д.ието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването на жалбоподателя, като на същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал, включително в законовия срок след връчването му.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, след като в обстоятелствената част е вписано в необходимата фактическа и логическа последователност обективните признаци за всяко от Д.ията , за които е преценено, че са осъществени и се повдига административнонаказателно обвинение, както и същевременно Д.ието по т. 1 е квалифицирано като нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗДвП, а това по т. 2 – въз основа на нормата на чл. 174, ал. 3 на ЗДвП, което кореспондира изцяло на въведените фактически твърдения. Нарушението по всеки пункт е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, откъм обстоятелствата, характеризиращи го от обективна страна, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно Д.ие се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем.