Решение № 907 от 12.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Бургас, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20212120108059 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на К. Г. К., ЕГН **********, живущ в с.С., против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), ЕИК 000649519, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Княз Александър Батенберг”, № 1. Твърди се, че със Заповед № ЧР-48/23.02.2021г., издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), служебното правоотношение на ищеца е било прекратено, като от страна на Агенцията не е заплатено на ищеца възнаграждение за извънреден труд. Сочи се, че за 8 часа нормален работен ден възнаграждението било 50 лв. На основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, което за работа през почивни дни било в размер на 75%, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в случая за 1 ден извънреден труд в почивен ден- 87,50 лв., а за два почивни дни в рамките на един месец- 175 лв. Заявява се, че на ищеца не е заплатен извънреден труд за по 2 почивни дни /8 часа в събота и 8 часа в неделя/ за периода от м.септември 2018 г. до м.февруари 2021 г. включително в размер на общо 5250 лв.

На следващо място се сочи, че ответникът не е заплатил на служителя и възнаграждение за нощен труд, който е извънреден, тъй като според заповедта за назначаване К.К. е на дневно работно време с 8-часов работен ден. Твърди се, че всеки месец от септември 2018 г. до февруари 2021 г. ищецът е полагал два пъти в месеца нощен труд от 22:00 ч. до 06:00 ч., за който на основание чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. от 2012 г. до 1

31.12.2020 г. вкл., а след 01.01.2020г.- в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по- малко от 1 лев. Съобразно тази нормативна уредба се заявява, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3144 лв.

Навежда се и че на основание чл. 67,ал.7, т. 3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер на 100% за работа през дните на официални празници. Сочи се, че К.К. е работил на 01.05.2020 г.- 8 часа, и на 06.09.2020 г.- 8 часа, за което му се дължи сумата от общо 200 лв.

На следващо място се твърди, че съобразно чл. 50, ал. 2 от ЗДСл за изпълнение на задълженията извън работно време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни. За 2020 г. ищецът е изпълнявал задължения извън работно време, поради което има право на 12 дни допълнителен отпуск, които не са му платени, като се претендира сумата от 600 лв., а за 2021 г.- 1 ден допълнителен отпуск, на стойност 50 лв.

С оглед на така наведените твърдения се моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5250 лв., представляваща сбор от дължимото възнаграждение от по 175 лв. за 30 месеца за извънреден труд по два почивни дни- 8 часа в събота и 8 часа в неделя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на тази сума; сумата от 3144 лв., представляваща сбор от дължимото възнаграждение от по 104 лв. по 28 месеца и 2 месеца по 116 лв., за два пъти полаган нощен труд от 22:00 ч. до 06:00 ч. всеки един месец, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на тази сума; сумата от 200лв., представляваща възнаграждение за положения извънреден труд на следните официални празници- 01.05.2020г. и 06.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на тази сума; сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за неплатения отпуск за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на тази сума.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции. Изложил е съображения, че не е имало необходимост от полагане на извънреден труд от страна на ищеца, позовавайки се на Устройствения правилник на Агенцията и приетите Вътрешни правила за дейността на Главна дирекция „Рибарство и контрол“. Сочи се, че са разписани ясни правила за изготвяне на документацията, уреждаща начина на отчитане на положения труд, като задължението за спазването му е възложено на самия служител- в случая ищеца, което последния не изпълнил. Твърди се, че за служителите възниквало задължение за разположение в определени дни от месеца, което не било свързано с реално извършена работа на работното място. По отношение на претенциите за заплащане на допълнително възнаграждение за сочените официални празници се заявява, че ищеца не бил полагал труд на тези дати, а иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се явявал 2 неоснователен предвид заплащането на цялата дължима сума. С тези аргументи се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а и от данните се установява, че е съществувало служебно правоотношение между страните. Със Заповед № МЧР-48/23.02.2021 г. същото е било прекратено, като последната заемана от К. длъжност е била „****“. Безспорно е също така, че за периода от м.септември 2018 г. до м.февруари 2021 г. той е полагал труд при 5-дневна работна седмица, при 8-часов работен ден. Без съмнение следва да се приеме и обстоятелството, че ответната агенция е държавна структура, поради което и ищеца се е явявал държавен служител. В този смисъл и предвид липсата на специфична за длъжността и ответника уредба, следва да се приеме, че важими са разпоредбите на ЗДСл и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и субсидиарно приложимия КТ.

Съгласно нормата на чл.50 от ЗДСл, извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Законът разписва, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда . Според разпоредбата на чл.51 от ЗДСл, работното време се определя в работни дни; разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация, като ако организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което държавният служител трябва задължително да бъде на работа в администрацията, се определя от органа по назначаването. В случая със заповед № РД147/06.04.2020 г. е установен ненормиран работен ден за служителите на дирекцията, в която ищеца е полагал труд, като им е определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни, който отпуск за 2021 г. е бил определен на 10 работни дни.

Съобразно чл.19 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, предвижда заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд, за извънреден труд, и за работа през официалните празници. От страна на ищецът се твърди полагане на такъв труд в сочените хипотези. По делото бяха изготвени основно и допълнително заключение, и двете почиващи на предоставена от ответника информация и документация. Съобразно основното заключение, вещото лице, като е взело предвид представените графици прец процесния период, е заключило, че К. е положил извънреден труд за периода от м.октомври 2018 г. до м.декември 2020 г. общо 136 ч., чиято стойност възлиза на сумата от 1660.56 лв.; нощен труд за периода от м.октомври 2018 г. до м.август 2020 г. в размер на 68 ч. на стойност 23.80 лв., 2.80 лв., от които заплатени на ищеца; извънреден труд на официални празници- за датите 26.12.2018 г. и 26.04.2019 г., общо 16 ч., на стойност 243.20 лв. Констатирано е от вещото лице, че през месец октомври 2021 г. на К. е начислен извънреден труд за минал период в размер на 658.49 лв., който е бил изплатен.

3

По отношение на претендирания допълнителен платен годишен отпуск, в основното заключение се сочи, че такъв е бил начислен и изплатен на ищеца. Предвид допълнително представените от ответника графици и отчетни форми, бе допусната и извършена допълнителна експертиза, съгласно заключението на която общо извънредния и нощния труд на служителя за периода м.октомври 2018 г.- м.декември 2020 г. е бил преизчислен и възлизал на сумата от общо 4189.03 лв., от които за нощен труд- 35.70 лв., за извънреден труд- 2869.32 лв., за работа през официални празници- 622.72 лв.

С оглед на така изложеното по- горе съдът намира следното:

Предвид обстоятелството, че работодател на К. е държавна структура, както и с оглед факта, че документацията, дори и тази, която е била задължение на самия служител да създаде, следва да се намира у ответника, от същия бяха представени графици и отчетни форми досежно твърдения положен от ищеца труд, предмет на настоящото производство.

От страна на Агенцията се сочи, че със специално приети вътрешни правила бил уреден въпроса относно начина на полагане на извънреден труд, както и задължението на всеки служител сам да попълва и предава за контрол и утвърждаване определен формуляр, с който да отчита положения извънреден труд. Така създадената документация от самия служител в съдебно заседание бе заявено, че подлежи на одобряване и съгласуване от три лица, преди да бъде одобрена от Изпълнителния директор на Агенцията, и чак след това се предоставя на финансовия отдел за изчисляване и заплащане. По делото, обаче, не са представени въпросните вътрешни правила, относими към релевантния период. При справка в сайта на ИАРА iara.government.bg се установява, че са приети действително такива правила за организация на контролната дейност на Главна дирекция „Рибарство и контрол“, но същите носят дата на публикуване 11.10.2021 г., т.е. след процесния период, като няма данни преди тази дата да са съществували други правила със съдържанието, сочено от ответника. В този смисъл и доколкото приобщените към делото в съдебно заседание от 24.03.2022 г. доказателства по опис, са представени именно от ответника и същите не са оспорени от страните, съдът намира, че следва да кредитира като обективно и пълно допълнителното заключение на вещото лице досежно извършените в него корекции на част от претенциите.

Както бе посочено по- горе по делото не са представени доказателства, обосноваващи твърденията на ответника, че следва да се спазват определени правила при съставянето и отчитането на положения извънреден труд от страна на служителя в ИАРА. Приложените именно от Агенцията писмени доказателства установяват положен от страна на ищеца труд, поради което правилно вещото лице по допълнителната експертиза ги е взело предвид. В съдебно заседание вещото лице заяви, че разликата в сумите се явява именно от факта, че при изготвянето на основното заключение не са му били предоставени доказателствата в цялост. В този смисъл съдът намира за доказано твърдението, че за периода от м.октомври 2018 г. до м.декември 2020 г. от страна на К. е положен нощен труд в размер на 138 часа, чиято стойност на допълнително възнаграждение, което се следва на ищеца, възлиза на сумата от 35.70 лв.; извънреден труд през почивни дни в размер на 267 часа, чиято стойност на допълнително възнаграждение, което се следва на ищеца, възлиза на сумата от общо 4