Решение № 183 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пазарджик, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200404 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. К. Щ., с ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощника адв. П. М. от ПзАК, против Наказателно постановление № 261006-000210 от 04.03.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро (равностойността на 500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. В жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощникът му, също редовно призован. По делото е постъпило кратко писмено становище по съществото на спора, с което е поискана отмяна на НП като незаконосъобразно по аргументите изложени в жалбата и присъждане на разноски съгласно представения към становището 1 списък на разноските.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на АНО- юрк. К. П., в което са изложени съображения за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 13.02.2026 г. в 22:55 часа, в общ. Пазарджик, на път ІІ-37 км 122+300 в посока на движение към гр.

Пазарджик, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като било със служебно прекратена на 03.02.2026 г. регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (без ЗЗГО).

Това било установено от автопатрул от полицейски служители от Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик при извършена на жалбоподателя проверка.

Затова бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Впоследствие с мотивирана резолюция от 18.02.2026 г. на АНО административнонаказателното производство било прекратено и материалите изпратени по компетентност на РП- Пазарджик с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 1230/2026 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 25.02.2026 г., като преценил, че И. Щ. не е извършил престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Препис от постановлението било изпратено на Началник Сектор „ПП“- ОДМВР- Пазарджик, получено на 27.02.2026 г.

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 04.03.2026 г. на основание 2 чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу жалбоподателя било издадено атакуваното НП.

Последното било връчено под формата на отпечатан дигитален образ, съгласно чл.186а ал.3 от ЗДвП (в сила от 01.08.2023 г.) лично на санкционираното лице на 04.03.2026 г. в 21:54 часа, видно от разписката към разпечатания дигитален образ на НП.

Жалбата против НП е депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.6) чрез АНО до съда на 11.03.2026 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка Вх. № 1230/26 г. по описа на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че в хода на АНП не е допуснато СПН. Правилно НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, след постановен отказ на прокурора да образува ДП, като започналото първоначално АНП е било надлежно прекратено с мотивирана резолюция на АНО, връчена на нарушителя, с оглед отразената информация в справка за нарушител/водач (л.9 и сл.). Поради тази причина и съдът не споделя направените в тази насока възражения от пълномощника на жалбоподателя, че НП било издадено в разрез с разпоредбите на ЗАНН и при съществено процесуално нарушение.

Според настоящия съдебен състав е налице основание за отмяна на НП, тъй като вмененото на жалбоподателя адм. нарушение не е било извършено от него.

Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Не се спори и за това, че управляваният автомобил е негова собственост, което се установява и от справката за 3 собственост и регистрация на МПС (л.13). Установява се от приетата по делото справка за промяна на регистрация на процесното МПС (л.13 гръб), че автомобилът на жалбоподателя към момента на проверката е бил с прекратена на 03.02.2026 г служебно от Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик регистрация. на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП, с оглед на получено уведомление от ГФ, че автомобилът е без ЗЗГО. От извършената служебно справка от съда в Гаранционния фонд се установи, че сключената на 27.02.2025 г. ЗЗ „ГО“ на автомобилистите с „ДЗИ Общо застраховане“ АД за процесното МПС била принципно с покритие до 26.02.2026 г. 23:59:00 часа, но е прекратена на 13.12.2025 г. в 00:00:00 часа.

На следващо място от приложените по преписката обяснения на жалбоподателя става ясно, че договорът за ЗЗГО е бил със заплащане на вноски и тъй като автомобилът не се управлявал често, жалбоподателят пропуснал да заплати последната вноска и не бил предупреден от застрахователя за това.

По преписката няма доказателства за това, че жалбоподателят е знаел за прекратената служебно регистрация на неговия автомобил към датата на извършената му проверка от контролните органи.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят И. Щ. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че службата по регистрация е прекратила по служебен път регистрацията на автомобила.

Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП (цитирана в НП) в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 13.02.2026 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

4

Действително след изменението на посочената разпоредба, отпадна изискването за уведомление на собственика на МПС от службата по регистрация към съответната ОДМВР. Такова уведомление дължи информационният център по чл.574 ал.10 от КЗ, считано от 01.08.2025 г. посочената разпоредба предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според нормата на чл.574 ал.11 от КЗ, компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1 т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по ЗДвП; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на ППС; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Следващата разпоредба- на чл.574 ал.12 от КЗ, разписва, че данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за ЗЗГО на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото не са ангажирани доказателства от АНО, че към дата на прекратяване регистрацията служебно от Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. Същевременно, в тежест на АНО е да докаже всички факти и обстоятелства свързани с вмененото на жалбоподателя 5 нарушение.

В тази връзка не е достатъчно извършването на справка от служител в Сектор ПП в АИС, където е отразена информация, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на ППС и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл.175 ал.3 от ЗДвП.

Фактически обаче, в случая не е изпълнена процедурата на уведомяване.

Съответно собственикът на автомобила е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл.574 ал.10 от КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че такова подновяване е извършено незабавно от жалбоподателя Щ., веднага след установения пропуск, като на 15.02.2026 г. е сключена застраховка „ГО“, което се установява от извършената от съда справка в Гаранционния фонд.

Уведомяването е съществено процесуално изискване, тъй като без него у собственика, респективно водача, липсва знанието, че регистрацията на автомобила е прекратена. Съответно липсва субективният елемент на административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Ето защо уведомяването е пряко и изрично предвидено в чл.143 ал.10 от ЗДвП във вр. с чл.574 ал.11 от КЗ и процедурно уредено в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Тоест, макар чл. 75 ал.3 от ЗДвП да не фиксира изрично да е спазено изискването за уведомяване, то произтича систематично от чл.574 от КЗ и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност.