Решение № 187 от 26.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20205330111153 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Искова молба на Д. Б. С., ЕГН **********, от ***************, депозирана против застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джеймс Баучер № 87, с два субективно съединени иска с правно основание в чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Според изложеното, ищецът претърпял имуществени и неимещуствени вреди от пътнотранспортно произшествие , настъпило на дата 19.03.2015 год.

За репарирането на вредите, била ангажирана чрез пряк иск срещу застрахователя гражданската отговорност на виновния водач по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, и ответното дружество било осъдено да й заплати следните суми: 24607.52 лв. обезщетение за имуществени вреди – стойност на проведено лечение и закупени лекарства за периода от 31.03. до 12.07.2018г, и друго обезщетение за имуществени вреди, на стойност от 53 000 лева- стойност на платени възнаграждения за рехабилитация за периода от 24.05.2015г до 20.12.2018г.

Решението за това, постановено по гр. дело 1026 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2018г , било в сила от 11.08.2020г.

Пропуснато било обаче да се иска плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми. Изложени са твърдения , че ответникът е в забава да плати 1 сумите, считано от на увреждането, и то без покана. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да осъди ответното дружество да заплати законната лихва върху сумата от 24607.52 лв. - 7499.06 лв. за периода от 01.09.2017 год. – 01.09.2020г, ( три години преди датата на подаването на исковата молба по настоящото дело ), законна лихва в размер от 16151.57 лв. за същия период, но за забава в плащане саумата от 53 000 лева, и законната лихва върху сбора на двете главници от датата на подаването на исковата молба. 01.09.2020г до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

Ответното дружество оспорва исковете. Сочи различна дата на изискуемостта на вземането за лихви върху обезщетение за имуществени вреди от деликт – не от датата на деликта, а от датата, на която са направени обезщетените разходи. Възразява се също така , че вземането за лихва е погасено с изтичането на кратката погасителна давност, приложима на самостоятелно основание по чл. 111 от ЗЗД. Прави се и възражение за плащане в хода на образуваното изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ************* с район на действие СГС.

Исковете са допустими.По същество, са основателни.

В хипотеза на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът с неплатено парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва върху вземането – за периода на забавата.

Възникването на двете главни вземания не е спорно; решението по гр. дело 1026 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2018г е в сила , и на основанието по чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия състав.

Съдът не приема да е доказан факта на плащането на главните вземанията в хода на изпълнителното дело № **** по описа на ЧСИ ************г.; представените и от ответника , и от ищеца доказателства за плащания са относими към друго плащане между същите страни – за обезщетението за неимуществени вреди , присъдено със същото решение. Плащанията са извършени преди датата на влизане на решението по това дело в сила в частта му , с която са присъдени главните вземания, като изпълнителното дело, по което е платено, е образувано по издаден само за това обезщетение за неимуществени вреди и лихв ивърху същото изпълнителен лист ( вж. и удостоверение в този смисъл на л. 83 от делото, неоспорен официален свидетелстващ документ).

Не може да се сподели и възражението на ответната страна да е изтекла погасителната давност за вземането, макар то да е за лихви, тоест, погасява се с изтичането на тригодишна давност на самостоятелното основание по чл.111 от ЗЗД. Погасителната давност е период на бездействие на кредитора, който повече от три години от датата на възникване на вземането, е пропуснал да предприеме действия по събирането на това вземане. Двата периода – на забавата / обезщетението за нея и на давността не бива да се смесват; втория започва да тече , след като първия е приключил. Тоест, независимо от периода на забавата в плащането, обезщетението за нея се погасява с изтичането на три години от деня , за който това 2 обезщетение е начислено – началния ден на периода, за който обезщетението се претендира, като се има предвид, че лихва за забава се дължи подневно, за всеки ден от забавата. С предяваването на иска , тази давност е прекъсната, тоест, ищеца може да претендира обезщетение за забава само за период от три години преди датата на подаването на исковата молба , както е и направено. Изтеклите преди периода , тоест, преди 01.09.2017г лихви , ако и да се дължат от датата на деликта , са погасени по давност, но доколкото не са предмет на спора, съдът не може да уважи възражението за изтекла погасителна давност.

В тази връзка няма как да се сподели и друго възражение на ответника – че лихва за забава се дължи не от датата на деликта , а от датата на реалното извършване на разхода – обезщетението за вреди има за цел да възстанови имущественото състояние на увредения да е такова , сякаш вредоносното събитие не е настъпило. Правото на пострадалия на обезвреда възниква в момента на деликта, и от тази дата деликвента дължи - без нужда да бъде канен - както заплащане на обезщетението, така и и лихва за забавата по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Тази лихва е съставна част на гражданската отговорност на деликвента , и съответно подлежи на репариране от застрахователя като елемент на застрахователното обезщетение.

Затова съдът не намира основание да се отклони от разрешенията , дадени от ВКС в константната му практика , и намера това възражение за неоснователно.

С помощта на интернет калкулатор, съдът изчисли определяемия размер на двете обезщетения; стойностите съвпаднаха с тези ,посочени в исковата молба и затова исковете са основателни и по размера си .

Разноските се понасят от ответника, съобразно представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София , бул.

Джеймс Баучер № 87, да заплати на Д. Б. С., ЕГН **********, от гр. *****************, следните суми : сумата от 7499.06 лева – лихва за забава в плащането на обезщетение за вреди на стойност от 24607.52 лева, присъдени с решение по гр. дело 1026/2018г , ПОС , с период на лихвата от 01.09.2017 до 01.09.2020г, ведно със законната лихва върху сума от 24607.52 лева от дата 01.09.2020г до окончателното изплащане на вземането , и сумата от 16151.57 лева – лихва за забава в плащането на обезщетение за вреди на стойност от 53 000 лева, присъдени с решение по гр. дело 1026/2018г , ПОС , с период на лихвата от 01.09.2017 до 01.09.2020г, ведно със законната лихва върху сума от 53 000 лева от дата 01.09.2020г до окончателното изплащане на вземането.

3

Осъжда „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джеймс Баучер №

87, да заплати на Д. Б. С., ЕГН **********, от гр.

*******************, сумата от 2201.63 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4