Определение № 1447 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. Варна, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500437 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 107338/29.12.2025г. от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, „Варна Тауърс - Г“, срещу Решение № 4217 / 25.11.2025г. по гражданско дело № 20243110103872 по описа за 2024г. на Районен съд - гр. Варна, 52 състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик‘ № 258, „Варна Тауърс - Г“, срещу Г. П. Б., гражданин на **********роден на ***** г., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 882,88 лева, претендирана като стойност на неотчетена електрическа енергия, начислена по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от 26.04.2023 г. до 24.07.2023 г. по фактура № 0109349122/31.07.2023 г. за обект на потребление с адрес:

**********, клиентски № ***, абонатен № 0***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав 1

Варненчик‘ № 258, „Варна Тауърс - Г“, срещу Г. П. Б., гражданин на **********роден на ***** г., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 74,48 лева, претендирана като мораторна лихва, начислена за периода от 14.08.2023 г. до 28.03.2024 г. върху главницата от 882,88 лева.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно приема, че е налице валидно сключен на 05.11.2019г. и действащ към момента на проверката от 24.07.2023г. договор между Снежина Великова П.а и ответното дружество за процесния обект, който договор освобождава собственика на обекта Г. П. Б. от отговорността по чл. 56, ал. 2 от ПИККЕ.

Ответникът Г. П. Б. е собственик на процесния обект на потребление, находящ се в ****, с клиентски № *** и абонатен № 0***, към периода на справката и към настоящия момент. На 05.11.2019 г. действително са депозирани Заявление за достъп и пренос и Заявление за продажба на електрическа енергия, подадени от пълномощник на ответника - С. В. П.. Самото депозиране на процесиите заявления не води автоматично до тяхното одобряване и не поражда възникване на договорни отношения между лицето, което ги е подало, и дружеството - ищец. За да встъпи в договорни отношения заявителят следва да представи правно основание за ползване на процесния обект на потребление - акт за собственост, договор за наем и др. В конкретния случай на заявителя са били дадени изрични указания да представи необходимите документи, но дадените указания не са били изпълнени, поради което не е налице основание да се приеме, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните. По отношение на Констативен протокол № 2020326/05.11.2019 г., следва да се отбележи че същият е подписан от Снежана Великова Петкова единствено в качеството й на свидетел. Процесният Констативен протокол № 65447/28.07.2023г. е съставен на името на титуляра на партидата - Г. П. Б.. Наведени са доводи по законосъобразността на корекционната процедура.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваелната страна Г. П. Б., роден на *****г., гражданство **********чрез особен 2 представител адвокат В. Г. Р., в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че самото качество „собственик на имота“ не е достатъчно, за да се приеме автоматично наличие на качеството „клиент“ или „ползвател на мрежата“ по смисъла на Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, при липса на доказан договор или поето по надлежен ред задължение. Процесната партида не е била титулярно водена на името на Г. П. Б. през релевантния период, като доставчикът сам се позовава и представя с исковата молба подадени заявления за достъп и пренос и за продажба на електрическа енергия от лице трето за спора – С. В. П.. В исковата молба по делото не се съдържа твърдение, че е налице отказ от страна на електроразпределителното дружество да признае С. В. П. като титуляр на партидата. Едва с въззивната жалба за първи път се въвежда твърдение, че смяната на титуляра не е била приета, респективно че задължението е останало за собственика на имота. Това представлява недопустимо въвеждане на нова фактическа обстановка. Ако въззивникът е считал, че не приема заявената смяна на титуляра, в негова тежест е било да докаже това чрез надлежни доказателства за отказ, уведомяване или продължаващо третиране на ответника като свой клиент.

По доказателствата счита, че представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно – писмо от 3.12.2019г., относно писмено искане с входящ номер 5255167/05.11.2019г. и писмо от 3.12.2019г., с изх. №5255145, относно писмено искане с входящ номер 5255145/05.11.2019г., не следва да бъдат приемани от въззивния съд, тъй като същите са процесуално недопустими на настоящия етап от производството. Видно от съдържанието им, тези доказателства не притежават характера на новооткрити или нововъзникнали по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, а са съществували и са били на разположение на въззивника още в хода на първоинстанционното производство.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед 3 на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

По направените доказателствени искания:

Представени са с въззивната жалба писмени доказателства, а именно – писмо от 3.12.2019г., относно писмено искане с входящ номер 5255167/05.11.2019г. и писмо от 3.12.2019г., с изх. №5255145, относно писмено искане с входящ номер 5255145/05.11.2019г.

Съдът намира, че искането за допускане на писмени доказателства е преклудирано, на основание чл. 226 ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 266 ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допускането на доказателствата /чл. 266 ал. 3 от ГПК/.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

107338/29.12.2025г. от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик‘ № 258, „Варна Тауърс - Г“, срещу Решение № 4217 / 25.11.2025г. по гражданско дело № 20243110103872 по описа за 2024г. на Районен съд - гр. Варна, 52 състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 20.04.2026 год. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно – писмо от 3.12.2019г., 4 относно писмено искане с входящ номер 5255167/05.11.2019г. и писмо от 3.12.2019г., с изх. №5255145, относно писмено искане с входящ номер 5255145/05.11.2019г.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5