Определение № 152 от 16.03.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Монтана, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20251600100297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 ГПК съгласно определение № 585/24.02.2026г. на Апелативен съд София по в.гр.дело № 470/2026г. по описа му, с което делото е върнато на първоинстанционния съд за извършване на процедура по чл. 248,ал.1 ГПК. С това определение въззивният съд е приел, че с подадените въззивни жалби страните били поискали изменение на обжалваното решение в частта за разноските, по които искания ОС-Монтана не се е произнесъл по реда на чл. 248,ал.1 ГПК.

Съдът приема, че молби по чл. 248 ГПК за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските от страните по делото не са подадени , а процедурата по чл. 248 ГПК е приложима в хипотезата когато липсва въззивна жалба срещу постановеното по съществото на спора решение.

По приложение чл. 248 ГПК е налице практика на ВКС. С Определение № 224 от 09.05.2016 г. по ч. гр. д. № 5263/2015 г. на ІV г. о.на ВКС , постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието , че подаването на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение запазва висящността на спора пред съда, включително и в частта му за извършените разноски. Затова в този случай жалбата в частта й за разноските не представлява молба по чл. 248 от ГПК и не подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд по реда на изменение на решението в частта за разноските, а подлежи на разглеждане от въззивния съд. При висящност на исковото производство във въззивната инстанция оспорванията на ответника по жалбата по отношение на първоинстанционното решение в частта му за разноските се разглеждат също във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК. Обобщено е, че в случай на подадена въззивна жалба срещу решението по съществото на спора от една от страните, то всяка страна може да оспорва решението и в частта му за разноските и това оспорване ще трябва да бъде разгледано във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК. Затова е допустимо една от страните да обжалва първоинстанционното решение само в частта му за разноските, 1 при положение, че другата страна е подала въззивна жалба срещу самото решение, като е без значение дали тази възможност ще бъде упражнена с въззивна или с насрещна въззивна жалба. В този смисъл са и Определение № 769 от 19.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 808/2023 г., II г. , Определение № 139 от 15.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1832/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 308 от 26.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 252/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 167 от 5.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 291/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 405 от 18.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 214/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 297 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2013 г., II г. о., ГК.

Съобразявайки указанията на въззивния съд и по реда на чл. 248 ГПК, съдът приема следното:

Въззивните жалба, в които според САС се съдържа искане за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските са разменени между страните, като по всяка е подаден отговор от насрещната страна, поради което и допълнителна размяна с оглед чл. 248,ал.2 ГПК не следва да се извършва.

С подадената по делото въззивна жалба от Е. Е. чрез адвокат Б. са поддържани доводи за неправилност първоинстанционното решение в частта за разноските относно приетата от съда прекомерност на претендираното за плащане адвокатско възнаграждение , като е поискано да се присъдят на жалбоподателя сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Отговор на въззивната жалба е подаден от насрещната страна Прокуратурата на РБ , като относно твърденията за необосновано намаляване на претендираното за плащане адвокатско възнаграждение са наведени доводи за неоснователност на искането платеното от страната адвокатско възнаграждение да се присъди в пълен размер.

С въззивната жалба Прокуратурата на РБ относно присъдените разноски поддържа, че дори и намалено присъденото с решението адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и следва да се намали.

Конкретни доводи по това твърдение с отговора на въззивната жалба Е. Е. не е навел.

При преценка по реда на чл. 248,ал.1 ГПК така наведените от страните във въззивните жалби доводи, обосноваващи неправилност на решението в частта за присъдените разноски, съдът приема, че не са налице основания да измени постановеното решение в частта за разноските.

Исканията и на двете страни са относно произнасянето на съда по наведеното от Прокуратурата възражение по чл. 78,ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното за плащане като разноски по делото платено от ищеца адвокатско възнаграждение.

С решението съдът е приел, че доказателствата установяват платено адвокатско възнаграждение в общ размер 15 288 лева, като с оглед липсата на фактическата и правна сложност на спора е намалил същото на 8000 лева.

Съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с 2 разпоредбата на чл. 36,ал.2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата и представлява справедлив и обоснован размер на възнаграждение , за да възмезди положения от процесуалния представител на ищеца труд в защита интересите му. Основания за приложение размерите посочени в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не са налице, предвид съдебната практика, че наредбата не е задължителна за прилагане от съдилищата и служи само за ориентир при наведено възражение за прекомерност. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност . Адвокат Б. е бил защитник на ищеца в хода на наказателното производство, съответно е бил запознат с фактическата страна на спора и не се е налагало отделяне на значително време за проучване развилото се наказателно производство. По приложението на чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е налице значителна по обем непротиворечива съдебна практика, поради което и спорът между страните не обосновава правна сложност. Основанието и на двата иска за заплащане обезщетение за вреди е едно и също, а акцесорната претенция за забава е обусловена от изхода на главните искове, като по възражението за погасяване по давност тази претенция правни доводи от страна на пълномощника на ищеца не са изложени. По делото са проведени две съдебни заседания с разпит на С.и, като осъщественото доказване е съсредоточено до размера на вредите, доколкото по фактите относно развилото се наказателно производство между страните не е имало спор.

Критериите, прилагани в съдебната в практика, са намерили законодателно отражение в чл. 36,ал.3 ЗА , приложими и при произнасяне по реда на чл. 78,ал.5 ГПК , а именно фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Разпоредбата на чл. 78,ал.5 ГПК не съдържа изискване да се намалява поотделно всяко платено по сключен договор за правна помощ и съдействие възнаграждение, тъй като е от значение фактическата и правна сложност на делото, а не отделно на всеки от предявените и разгледани искове.

Предвид гореизложеното, както и мотивите , съдържащи се в решението относно произнасянето по възражението по чл. 78,ал.5 ГПК., исканията на страните по делото, съдържащи се във въззивните жалби за изменение първоинстанционното решение в частта относно присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение се явяват неоснователни.

С оглед горното и на основание чл. 248 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Е. Ц. и Прокуратурата на РБ, инкорпорирани в подадените въззивни жалби за изменение постановеното по гр.дело № 297/2025г. решение № 283/15.12.2025г. в частта за разноските , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд 3

София в едноседмичен срок от връчване на страните.

След изтичане срока за обжалване, делото, ведно с евентуално подадените и администрирани жалби, да се изпрати на САС по образуваното пред него въззивно производство.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

4