Решение № 252 от 29.12.2020, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч, 29.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета

Александрова и в присъствието на прокурора ..............................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №378/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 вр. с чл.56 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „М.

С.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Васил Левски“ №406, представляван от М.Й.С., подадена против отказ на Главния архитект на Община Троян да одобри схема за поставяне и да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление на едноличния търговец.

Първоначално жалбата е подадена против мълчалив отказ за издаване на исканото разрешение, но предвид материализирания на двете заявления изричен писмен отказ на Главния архитект, който не е бил съобщен на оспорващия, в с.з. на 24.11.2020г. последният е уточнил, че жалбата следва да се счита насочена и против изричния отказ.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като към заявлението си търговецът е представил изискуемите по наредба скица и документи за собствеността на имота, в двуседмичния срок не са му били давани указания за изправяне на искането му или за представяне на доказателства към него, и въпреки че са налице основания за издаването му, разрешение за поставяне не е издадено и до момента. Моли се да се отмени отказа и да се задължи Главния архитект на Община Троян да разреши на основание чл.56 от ЗУТ поставянето на преместваем обект – слънцезащитна пергола в имота и одобри схема за поставянето му.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да се отмени като незаконосъобразен отказът на Главния архитект, като излага доводи по съществото на спора.

Ответникът в съдебно заседание и в писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна, като излага, че няма нищо против съдът да отмени „мълчаливия отказ” и да го задължи да издаде мотивиран изричен отказ, и дори втори път оспорващият да подаде молба и да се обяви отказът му за незаконен, той пак ще поиска от заявителя или да направи проект върху УПИ, или да урегулира поземления си имот.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

ЕТ „М. С.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, *** е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Троян, съгласно два договора за продажба на идеални части от недвижим имот общинска собственост (л.5-6), вписани в Агенцията по вписванията. С договор от 07.06.2016г. едноличният търговец е закупил от Община Троян 90/258 идеални части от поземления имот като собственик на законно построената в имота сграда ***

(изрично упоменато в договора). С договор от 10.08.2017г. едноличният търговец е закупил от Община Троян и останалите 168/258 идеални части от поземления имот с площ на целия имот 258 кв.м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана”, начин на трайно ползване „Ниско застрояване (до 10 м)”.

Административното производство е започнало на 23.07.2020г., когато ЕТ „М. С.“ е депозирал до

Главния архитект на Община Троян Заявление за одобряване на схема по чл.56 от ЗУТ за поставяне на преместваеми съоръжения (л.9) и Заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти (л.10), с които е поискал да му бъде изработена и одобрена схема и да му бъде разрешено поставянето на преместваем обект за търговия по северната фасада на сграда *** в собствения му ПИ. Към заявленията търговецът е приложил документите за собственост на имота и два броя скици – от кадастъра и от техническата служба при Община Троян (л.7-8).

След получаване на заявленията,

Главният архитект на Община Троян е вписал върху тях „Мълчалив отказ!”, поставил е дата 27.07.2020г. и се е подписал. Няма данни по делото и това не се твърди от ответника, отказите да са били съобщени на заявителя. Както ответникът сам е потвърдил в съдебно заседание и в писмено становище, той не е давал указания на заявителя за отстраняване на нередовности на двете заявления или за представяне на допълнителни документи. Поради липсата на уведомление за произнасянето, едноличният търговец е оспорил пред съда мълчаливия отказ на административния орган, като по жалбата е образувано настоящото дело.

По делото от ответника са представени Наредбата за определяне на реда за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и реклами на територията на Община Троян, приета от Общински съвет Троян, извадки от предходни кадастрални и застроително-регулационни планове на гр. Троян в частта за поземления имот, и други доказателства.

По искане на оспорващия по делото е назначена СТЕ. В заключението си вещото лице излага, че поземленият имот е собственост на ЕТ „М. С.“ по двата договора с общината. За сградата в имота вещото лице е установило, че са налични одобрен архитектурен проект, разрешение за строеж и разрешение за ползване от 2000г. за магазин за хранителни стоки, плодове и зеленчуци и кафе-аперитив, като обектът е преустроен от бивш зеленчуков магазин. При огледа на място експертът е установил, че сградата е изпълнена съгласно одобрения архитектурен проект и на северната й фасада са разположени входовете и витрините на магазина и кафе-аперитива.

Вещото лице сочи, че върху представената скица за проектиране, издадена от Община Троян, няма нанесена схема за разполагане на слънцезащитна пергола (сенник) по северната фасада на сградата, която следва да се одобри от Главния архитект, както и че към заявленията на жалбоподателя не са били приложени схема и проектна документация, които се изискват, за да бъде издадено разрешение за поставяне на поискания преместваем обект.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като допълва, че схемата за разполагане на преместваемия обект трябва да съдържа параметрите на обекта и пространственото му разположение, и да е съгласувана с определени институции, както и заявлението да е придружено с инвестиционен проект. При проверка в общината е установило, че за имота е бил съставен акт за частна общинска собственост от 2007г. и след това е бил продаден на оспорващия. В останалите си обяснения в с.з. вещото лице е направило анализ на редица правни норми и приложението им към казуса, което излиза извън компетенциите и поставените му задачи.

Заключението е прието от ответника без възражения, а от оспорващия е прието в констативната част – по отношение констатираните наличия на документи и липса на схема, като не е прието в частта, в която се правят правни изводи. Съдът кредитира писменото заключение в частта, с която дава отговори на поставените му въпроси като изготвено в съответствие с доказателствата по делото, като не кредитира изявленията на вещото лице в констативната част и в съдебно заседание, с които се анализират правни норми и се правят правни изводи, тъй като това е извън компетентността му.

За доказване причината за липсата на приложена схема и инвестиционен проект към заявлението, по искане на оспорващия съдът е разпитал двама свидетели. От показанията им се установява, че те са се обърнали към проектант, който да им изработи проект, но за целта последният им е поискал виза от Община Троян, каквато и до момента не им е изработена, за да могат те да представят схема и проекти.

Съдът е допуснал и даване на обяснения от страна на ответника на поставени му въпроси от оспорващия.

Главният архитект в с.з. на 15.12.2020г. е потвърдил, че не е определял обема и съдържанието на проектите, илюстриращи външния вид за процесния преместваем обект, и не е давал никакви указания по преписката да бъдат представени схема или други документи. В същото съдебно заседание ответникът излага и мотивите за отказа си – според него имотът на оспорващия представлява публична общинска собственост и за него трябва да се изработи ПУП.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на разпоредения с акта отказ за извършване на административна услуга. Жалбата е подадена и в срок, тъй като по заявленията Главният архитект на Община Троян се е произнесъл с изричен отказ на 27.07.2020г., който не е бил съобщен на оспорващия, съответно срокът за подаване на жалба не е започнал да тече, а и в отказа не е посочен срок и пред кого може да се обжалва, което удължава срока на 2 месеца. Процесният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ във вр. с §8 от ПЗР на АПК и чл.21, ал.3 от АПК, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

Както бе изложено, първоначално жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, тъй като оспорващият в нарушение на чл.61 от АПК не е бил уведомен за изричния отказ. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВАС и административните съдилища, ако е оспорен мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва изрично произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме и да й се даде ход като жалба и срещу изричния отказ – виж т.8 от Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/1976г. на ВС и по арг. от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК. В същия смисъл – Определение № 1072 от 22.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 11821/2019г., Определение № 12322 от 12.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 8398/2018г., Определение № 12133 от 10.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 8402/2018г., Решение № 5647 от 30.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017г., Определение № 994 от 1.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 637/2016г., Определение № 8450 от 8.07.2015г. на ВАС по адм. д. № 5524/2015г. и др.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Процесният отказ е издаден от компетентния за това орган съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на реда за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и реклами на територията на Община Троян, приета от Общински съвет Троян – Главният архитект на Община Троян, в рамките на неговите правомощия. Отказът е издаден в писмена форма, но съдържа само текст „Мълчалив отказ!”, дата и подпис на издателя, като не съдържа нито един друг изискуем реквизит по чл.59, ал.2 от АПК. Няма наименованието на издалия го орган, липсват каквито и да е фактически и правни основания за отказа, няма разпоредителна част с определени правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение, възможността за оспорване. Налице е пълна липса на мотиви по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК. В тази връзка съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на формата на административния акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл.146, т.2 от АПК – неспазване на установената форма на акта.

Изискването за мотивиране на административните актове, в т.ч. чрез излагане на правни и фактически основания, обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

Административният орган следва да изложи мотиви за постановения отказ, за да може съдът да провери и установи дали са налице или не основанията за издаване на искания акт, съответно законосъобразен ли е отказът. Както бе изложено, в случая липсват каквито и да е мотиви, поради което съдът е в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност.