Присъда № 1 от 01.07.2021, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 1/01.07.2021 г. по В.н.ч.х.дело № 115/2021 г.

МОТИВИ: С Присъда № 14/28.04.2021 год., постановено по Н.ч.х.дело № 16/2021 година, А.т районен съд е признал Т. Ю.. И. от гр.А. за виновна в това, че за периода от 17.10.2020 г од. до 21.03.2021 год. вкл. в град А., при условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния през непродължителен период от време, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, а именно на: 17.10.2020 год., 18.10.2020 год., 07.11.2020 г о д . , 08.11.2020 г од., 21.11.2020 г од., 22.11.2020 год., 05.12.2020 год., 06.12.2020 год., 19.12.2020 год. 20.12.2020 год., 02.01.2021 год., 03.01.2021 год., 16.01.2021 год., 17.01.2021 год., 06.02.2021 год., 07.02.2021 год., 20.02.2021 год., 21.02.2021 год., 06.03.2021 год., 07.03.2021 год., 20.03.2021 год. и 21.03.2021 год., като родител настойник /майка/ на М. М.М., с ЕГН *, на която са й били предоставени родителските права над малолетното дете и неговото местоживеене е било определено да бъде при нея, а на бащата М. Д. М. е бил определен режим на лични контакти и срещи с детето, осуетила изпълнението на протоколно определение от 14.10.2020 год., имащо силата на влязло в сила съдебно решение, с което по Гр. дело № 113 по описа на Районен съд - А. за 2020 год. между нея и частния тъжител М. Д. М. е била постигната съдебна спогодба по чл. 127 ал. 2 и чл. 127а ал. 2 от СК относно режима на лични контакти и срещи на бащата М. Д. М. с детето му М. М.М. - престъпление по чл.182 ал. 2, във вр. с чл.26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал.1 от НК я освободил о т наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева. С присъдата съдът е осъдил Т.

Ю. И. да заплати на М. Д. М. направените по делото разноски, в размер на 500.00 лева; а по сметка на PC - А. – да заплати 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Т. Ю.. И. от гр.А. – адв.Д.Ш. от АК - К., в която се твърди, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Защитникът на подсъдимата твърди в жалбата си, че частната тъжба не отговаряла на разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК, тъй като формулираното с нея обвинение било неясно и неконкретизирано, като в тъжбата не се сочели никакви обстоятелства, на които се основава обвинението за извършено продължавано престъпление, а единствено се твърдяло, че на 09.01.2021 год. подсъдимата била създала евентуални пречки тъжителя да вземе детето при себе си. За останалите дати в тъжбата не се сочели никакви обстоятелства и в хода на производството не 1 били събрани никакви доказателства, въпреки което съдът бил приел, че е извършено деяние по чл.182 ал.2 от НК при условията на продължавано престъпление и e осъдил подсъдимата за такова. Развива съображения за липса на умисъл у подсъдимата за извършването на такова престъпление – да съзнава, че не изпълнява съдебното решение с цел само и единствено възпрепятстване на личните контакти на бащата с детето, тъй като поведението й на 09.01.2021 год. било продиктувано само за защита интересите на детето. Защитникът на подсъдимата моли да бъде отменена изцяло обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимата Т.И. да бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 от НК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, редовно призована, подс.Т.И. не се явява. Защитникът й поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира заплащане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – частния т тъжител М. Д. М. от гр.А. и неговият повереник в съдебно заседание пред въззивния съд изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна. Повереникът на частния тъжител развива съображения, че в първоинстанционното производство били събрани множество доказателства, които по недвусмислен начин показвали, че определения по споразумение между страните режим на лични отношения на бащата с малолетното дете не е бил спазван изобщо. Счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Претендира заплащане на направените във въззивното производство разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, изложени във въззивната жалба, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните в първоинстанционната производство доказателства, като в хода на въззивното производство не са извършвани процесуално – следствени действия във връзка със събиране на нови такива. Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Т. Ю.. И. и частният тъжител М. Д. М. заживели на 2 семейна начала през 2015 год. в град А.. От съвместното им съжителство на 28.06.2016 год. се родило дете - М. М.М.. Няколко месеца по - късно родителите на детето се разделили, като подсъдимата напуснала семейното жилище, в което двамата живели под наем , и с малолетното дете отишла да живее в дома на своите родители в град А., ул. „Б. б.” № *. След фактическата раздяла отношенията между двамата родители били влошени и доста обтегнати. В края на лятото на 2020 год. подсъдимата депозирала против частния тъжител искова молба в PC - А. с правно основание чл.127 ал.2 и чл.127а ал.2 от СК, по която молба е било образувано Гр. дело № 113/2020 год. по описа на същия съд. В първото по делото заседание по него, проведено на 14.10.2020 год., на основание чл.234 ал.1 от ГПК, страните по делото депозирали съдебна спогодба, с която уре ждали доброволно всички въпроси по заведения иск с правно основание чл.127 ал.2 и последващите обективно съединени искове към този иск, както и особения иск по чл.127а ал.2 от СК, като поискали съда да одобри тази спогодба , като непротиворечаща на закона и на морала, и да прекрати производството по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на PC - А., което било направено. Определение то по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на PC- А., с което била одобрена постигнатата между страните по гражданското дело съдебна спогодба на основание чл.234 ал.1 от ГПК и било прекратено производството, е влязло в законна сила от същата дата - 14.10.2020 год. Съобразно съдържанието на тази съдебна спогодба , одобрена от съда, наред с другите клаузи, съобразно разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК, упражняването на родителските права над малолетното дете М.

М.М. били предоставени на неговата майка и подсъдима в настоящото производство Т.И., местоживеенето на детето било определено да е при нея, като на бащата и частен тъжител в това производство М.М. бил определен режим на лични срещи и контакти с детето след влизане на определението по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на РС – А. в сила, както следва: „Да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 ч в събота до 18.00 ч в неделя, с преспиване, както и един месец през годината, който не съвпада с годишен платен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от и в дома на майката”.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно определение, постановено по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на PC - А. при условията на чл.234 ал.1 от ГПК, частният тъжител на 17.10.2020 г од. и на 18.10.2020 г од. направил за пръв път безуспешни опити да осъществи определения режим на лични срещи и контакти с малолетното си дете, тъй като майката на детето и подсъдима в настоящото производство Т.И. отказвала да изпълни съдебното определение и да предаде детето на бащата за определените дни и време. Това се повторило и през следващите няколко опита на частния тъжител да осъществи срещи и контакти с детето си, поради което около два месеца след влизане в сила на съдебното определение по Гр.дело № 113/2020 год. на PC- А., той потърсил съдействие по телефона от Отдел „ЗД” при Дирекция „СП”- А. в лицето на св.

А. Р. - началник на отдела, която след телефонен разговор с подсъдимата 3 определила среща следващата седмица на бащата с детето в отдела, в присъствието на майката, и която среща се осъществила безпроблемно. През следващия месец - месец и половина подсъдимата отново отказвала предаването на детето на неговия баща в дните, определени за срещи и контакти, и след многократни телефонни уговорки от страна на социален работник при Отдел „ЗД” при Дирекция „СП”- А., подсъдимата за втори път предоставила в отдела детето за осъществяване на среща и контакти с частния тъжител в присъствието на социален работник. До втората среща в Отдел „ЗД” при Дирекция „СП”- А., не са налице данни за доброволно изпълнение от страна на подсъдимата на съдебното определение в частта му относно осъществяване на лични срещи и контакти на частния тъжител с детето, което е било и основание за многократно търсене на съдействие от негова страна.

На 09.01.2021 год., при поредния ден /събота/ от определения режим на срещи и контакти с детето, частният тъжител се обадил на подсъдимата и помолил да осъществи такива с него, като заявил, че ще иде до жилището, където живеела подсъдимата, за да вземе детето. Малко по - късно, около 09.00 часа, той, заедно със св. Е. Х., отишли пред блока, в който живеела подсъдимата, и след обаждане, че са пред входа на жилищната сграда, подсъдимата свалила детето за среща с неговия баща. В момента, в който детето тръгнало към частния тъжител, подсъдимата направила забележка на детето за неправилни действия от негова страна, то се върнало при майка си, било прибрано в апартамента от негови близки и срещата не била осъществена, а между подсъдимата и частния тъжител възникнал словесен скандал за осуетяване на срещата с детето, въз основа на който на следващия ден подсъдимата Т.И. депозира ла пред PC - А. молба с правно основание чл.

8, във вр. с чл. 5, във вр. с чл. 4 и чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, както и за постановяване на мерки за незабавна защита по чл. 18, във вр. с чл. 9 от ЗЗДН. Молбата за постановяване на мерки за незабавна защита била отхвърлена в деня на депозирането й с определение по образуваното Гр.дело № 5/2021 год. по описа на PC - А., като неоснователна и недоказана. С Решение № 26, постановено на 18.02.2021 год. по същото производство, влязло в законна сила, била отхвърлена и молбата на подсъдимата с правно основание чл. 8, във вр. с чл 5, във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.

След този инцидент на 09.01.2021 год. и разгледаното дело за домашно насилие, Отдел „ЗД” при Дирекция „СП” - А. предприели действия по насочване на двамата родители към ЦОП - А., за да могат да ползват услугата „Консултативна дейност” и психологическа и педагогическа работа с детето, поради установяване на остра конфликтност между двамата родители, оказваща въздействие върху психическото и емоционално състояние на малолетното дете. От 09.03.2021 год. в ЦОП - А. започнала консултативна дейност с двамата родители, поради проблемна комуникация между тях, във връзка с подаден сигнал за родителско отчуждение и прекъсната емоционална връзка между частния тъжител и малолетното дете М. М., и системно 4 неизпълняване на съдебно решение от страна на майката и подсъдима в настоящото производство - Т.И. , във връзка с определения режим на лични срещи и контакти на частния тъжител с детето. Въпреки началото на тези консултации и срещи от 09.03.2021 г од., до 21.03.2021 год. вкл., подсъдимата правила всичко възможно да осуети срещите на частния тъжител с малолетното дете, т.е не изпълнявала доброволно съдебното определение по Гр.дело № 113/2020 год. по описа на PC - А. в частта му, касаеща режимът на лични срещи и контакти на лишения от права родител с малолетното му дете.

Разпечатката съдържа 16 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a78002f5-eb62-46b9-8dc9-0db26c1d7412