Решение № 464 от 26.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500788 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 08629/05.04.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Л*** С**, рег.№ 895 с район на действие ОСВарна, подадена от ЗАД „А***“ АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20248950400427 по описа на ЧСИ Л*** С** срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 01.04.2024г., с което е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски от 01.04.2024г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя в размер на 2254 лева, както и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че делото не е с фактическа и правна сложност и по него не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което дължимо е само възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, но не и тази по чл.10, т.2 за водене на 1 изпълнителното дело. Моли се постановлението на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя Д. П. Й., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователността й. Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение задължението си да заплати присъдените в полза на взискателя суми, поради което с последваща молба от взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за предприемане на действия по изпълнението.

Посочва, че възнаграждението за образуване на изпълнителното дело и за воденето му са надлежно заплатени от взискателя на адвоката, за което са представени доказателства пред съдебния изпълнител. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частният съдебен изпълнител Л*** С** в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Излага, че при образуване на изпълнителното дело взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за което е представил доказателства.

След като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение дължимите суми по изпълнителния лист, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия по налагане на запор, във връзка с които взискателят е представил доказателство за заплащане на договореното с адвоката му възнаграждение в размер на 2254 лева – минимално дължимото по Наредба 1/2004г., поради което и неподлежащо на намаляване.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20248950400427 по описа на ЧСИ Л*** С** е образувано на 29.02.2024г. по молба на Д. П. Й., чрез процесуалния му представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист издаден по т.д.№ 67/2022г. по описа на ВОС от длъжника ЗАД „А***“ АД, а именно сумата от 184787,50 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по в.т.д.№ 144/2023г. по описа на 2

ВнАС, както и сумата от 29737,50 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред ВКС.

Към молбата е представена разписка от 29.02.2024г. за заплатено от взискателя в полза на адв. С. В. Д. възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200 лева.

До длъжника ЗАД „А***“ АД, ЕИК ******** е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена на 07.03.2024г.

С молба от 25.03.2024г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение, взискателят, чрез процесуалния си представител е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Към молбата е представено доказателство за упълномощаване от адв. С. Д. за извършване на действия по изп.дело № 20248950400427 по описа на ЧСИ Л*** С**.

Изпратено е запорно съобщение до „*****“ АД изх.№

9018/26.03.2024г., в което е посочен размер на вземането - общо 54703,74 лева включващо 48225 лева – главница, 2454 лева - разноски на взискателя, както и такси и разноски в размер на 4024,74 лева.

Запорното съобщение е получено от третото лице на 27.03.2024г.

На 29.03.2024г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение от 2454 лева, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело от 200 лева. Поискано е и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ без да са изложени аргументи за това.

Видно от представената сметка от 01.04.2024г. съдебният изпълнител е определил такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3102,73 лева върху материален интерес от 48425 лева.

С постановление от 29.03.2024г. /изпратено на длъжника на 01.04.2024г./ съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като е посочил че процесуалният представител на взискателя е извършил действия както по образуване на изпълнителното дело, така и с цел удовлетворяване на паричното вземане.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

3

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал.

2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая съдебният изпълнител е приел за изпълнение и е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2454 лева включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело /200 лева/ и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането /2254 лева/.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя. Възраженията са срещу приетите разноски в размер на 2254 лева –адвокатско възнаграждение като се твърди, че същите са завишени.

Съдът намира, че и двете суми на прието от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение са основателно претендирани от взискателя.

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на 4 адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, а на основание чл.10, т.2 от същата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ част от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2. В случая длъжникът не е заплатил дължимите по изпълнителния лист суми за главниците в полза на взискателя в срока за доброволно изпълнение изтичащ на 21.03.2024г. Това е дало основание на взискателя да сезира съдебния изпълнител с искане за предприемане на принудителни изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкова сметка на длъжника, в изпълнение на което на 26.03.2024г. е изпратено запорно съобщение до „*****“ АД. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено след получаване на запорното съобщение от третото лице, на 29.03.2024г.

На база на установената хронология на действията на страните по изпълнителното дело, се установява, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение взискателят е предприел извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното си вземане изразяващо се в осъществяване на изпълнителен способ – запор на вземания на длъжника по банкова сметка. Т. е налице е основанието на чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за извършване на действия по изп.дело след образуването му. Размерът от 2254 лева е минимално дължимия определен по реда на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата.

Горното обуславя извод, че сумата е подлежащ на възстановяване разход на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и следователно е налице основание за приемането й от съдебния изпълнител. Обстоятелствата колко е продължило изп.дело, колко и какви изпълнителни способа са приложени с цел удовлетворяване, както и колко „сигурен“ е платецът са ирелевантни за дължимостта на адвокатско възнаграждение при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Що се отнася до преценката за прекомерност на същото от компетентния орган – съд или съдебен изпълнител, то такава би била основателно направена в случай, че възнаграждението бе определено над минималния размер, а то не е.

Искането по отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в жалбата е за намаляването й без да е обусловено с конкретни възражения – по размера или по основанието за дължимостта й. Жалбата и в тази част е неоснователна, 5 доколкото същата законосъобразно е определена върху размера на вземането по изпълнителния лист, което е заплатено в следствие на наложения запор. На това основание посоченият размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ не подлежи на корекция.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх. № 08629/05.04.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Л*** С**, рег.№ 895 с район на действие ОС-Варна, подадена от ЗАД „А***“ АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20248950400427 по описа на ЧСИ Л*** С** срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 01.04.2024г., с което е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6