Решение № 302 от 28.11.2016, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. ПРОВАДИЯ, 28.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА К. при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 220 по описа за 2016 година на Провадийски районен съд, трети състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК

*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.7, представлявано и управлявано от А. Г., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт М. Н. срещу П.Д.Ф., ЕГН **********,***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 292.48лв (двеста деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) – главница, дължима по Договор за потребителски заем CASH-04530992 от 26.11.2010г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по който е прехвърлен от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, 167.52лв

(сто шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 13.12.2010г. до 16.05.2011г., 131.27лв (петстотин и шестнадесет лева и петнадесет стотинки) лихва за забава за периода от 14.12.2010г. до 30.07.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 520/29.10.2015г. по ч.гр.д. № 920 по описа за 2015г. на ПРС, трети състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правния интерес да предяви настоящия иск. В исковата молба се излага, че на 26.11.2010г. ответната страна в производството сключва с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, Договор за потребителски заем

CASH-04530992, с който между страните възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и Общите условия към него. Основното задължение ва дружеството - кредитор било да отпусне кредит в размер на 300 лева.

Кредитополучателят бил удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че бил получил сумата по заема, от което следвало, че кредиторът си е изпълнил задължението по договора. Заемателят от своя страна се бил задължил да заплати на кредитора 24-седмични погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляващи печалбата на заемодателя(договорна възнаградителна лихва) съгласно чл.4 от Общите условия по договора за заем и посочени в погасителния план и в буква „d/e” в поле „Заем“ по договора. По причини, ирелевантни за спора, длъжникът преустановил заплащането на вноските от 13.12.2010г., с което бездействие изпаднал в забава, считано от следващия ден. Според чл. 5 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 16.05.2011г. настъпил падежът на цялото задължение по заема, с което станал изискуем целия неизплатен остатък от главницата. Дължала се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, както и уговореното обезщетение за забава на погасителните вноски. На 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и ищеца„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания.

По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за паричен заем вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето да вземания, поради което и било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“, получено на 17.08.2014г., видно от обратната разписка. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИЦАТА, чрез назначения особен представител, в срока по чл.131 ГПК, депозира писмен отговор. Не оспорва, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* на 26.11.2010г. е сключен договор за потребителски заем No CASH -04530992 за сумата от 300 лв. с падеж 16.05.2011г. Твърди, че действително ответницата била преустановила заплащането на вноските и кредитът станал предсрочно изискуем. Не оспорват, че на 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и ищеца„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания.

По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за паричен заем вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество. Не оспорват, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето да процесното вземане.

Твърди, че по делото липсвали доказателства, ответницата да е била надлежно уведомена за прехвърлянето, тъй като в приложената обратна разписка не било отразено качеството на лицето получател. След като не било доказано съобщаването на цесията по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на процесното вземане не било породило действие спрямо длъжника, следователно цесионерът/ ищецът/ не бил материалноправно легитимиран да претендира вземането. С оглед на изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

По ч.гр.д. 920

/ 2015 на ПРС е подадено на 11.11.2015г. лично от длъжника възражение, в което П.

Филева твърди: „Никога не съм подписвала договор за кредит и не съм получавала сума или да купя на изплащане нещо. Моля да се докаже, че не съм положила подпис върху този договор“. На основание т.11 а от Тълкувателно Решение No 4 от 2014г. по тълк. д. 4 / 2013 на ВКС, ОСГТК, съдът следва да разгледа в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК само обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. С оглед на разрешението дадено в посоченото тълкувателно решение, а и предвид обстоятелството, че в настоящото производство ответникът се представлява от назначен особен представител, настоящият състав приема, че ответникът е оспорил истинността на процесния договор за потребителски заем в частта за неговото авторство.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 920 по описа за 2015г. на Провадийски районен съд, трети състав, от което е видно, че на 04.09.2015г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД срещу П.Д.Ф. да заплати следните суми: 292.48лв (двеста деветдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) – главница, дължима по Договор за потребителски заем CASH-04530992 от 26.11.2010г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по който е прехвърлен от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, 167.52лв (сто шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 13.12.2010г. до 16.05.2011г., 131.27лв (петстотин и шестнадесет лева и петнадесет стотинки) лихва за забава за периода от 14.12.2010г. до 30.07.2015г., както и сумата от 325.00 лева (триста двадесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното производство заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 520 от 29.10.2015г. за претендираните суми, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

На л.6 от делото е прието копие от Договор за потребителски заем JETCASH-№ 04530992 от 26.11.2010г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и П.Д.Ф., с който дружеството е предоставило на ответницата потребителски заем при условията на договора и Общите условия към договор за потребителски заем, отпечатани на гърба на договора, който носи подписа на ответницата. На л.79 от делото е приложен и оригинала на посочения договор във връзка с предприетото от ответницата оспорване на истинността на документа в частта на неговото авторство или положения от самата ответница подпис и ръкописен текст в него.

Предвид откритото производство по проверка на истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК, в рамките на производството е допуснато изслушването и е прието заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза / л.96 до л.101/, от което се установява, че буквено- ръкописният текст и подписът за П.Ф. в процесния договор са изписани и положени от лицето П.Д.Ф.. В този смисъл и съдът приема, че оспорването на Договор за потребителски заем JETCASH-№ 04530992 от 26.11.2010г. е недоказано и приема документа за истински, като може да се позове на него при постановяване на своето решение и го съобразява при изясняване на фактическата обстановка.

Предвид горното, съдът приема, че съобразно клаузите на договора, размерът на получения заем е 300лв., който следва да бъде изплатен на 24 броя седмични вноски, всяка в размер от 20лв., като общата сума за плащане е в размер на 480 лв. при уговорен годишен процент на разходите / лихва % - 671,24 % и 4,16%. В договора е посочено, че лицето е получило сумата от 300 лв., за което ответницата е положила подпис.

На л.7 от делото е приобщен погасителен план към Договор за кредит JETCASH-№ 04530992 от 26.11.2010г., подписан от ответницата, от който е видно, че първата вноска по кредита е следвало да бъде заплатена на 06.12.2010г., а последната на 16.05.2011г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. /л.8 до л.12/, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземанията си срещу длъжници по потребителски кредити, които не се изпълняват, ведно с всички акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат, както и предоставените обезпечения (ако има такива), включително и договорите за застраховка живот на кредитополучателите и/или имуществена застраховка, които не са реализирани.

На л. 13 от делото е приет Приемо-предавателен протокол – Приложение No 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., от който е видно, че на 24.07.2014г. е предаден от цедента на цесионера компакт диск, съдържащ информация за цедираните по договора кредитни задължения, като договорите за кредит са изброени в Приложение No 1 към този приемо –предавателен протокол, който съставлява неразделна част от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г.

Видно от приетото Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. /л. 14, л.15 и л.16/, под №

6749 е вписано вземане по Договор - JETCASH-№ 04530992 с посочено ЕГН това на ответницата.

С пълномощно, приобщено на л.17, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г.