Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1587 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15732/2022
Вид
Решение № 1587
Подписан
27.04.2026
Състав
Христина Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. В.а, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.А, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Т. Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20223110115732 по описа за 2022 година

Производството е инициирано по предявени искове от А. С. В., с постоянен адрес в гр. В.а срещу Е. К., гражданин на И. с адрес в гр. П., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и с правно основание чл. 149 СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето Д. К., ЕГН **********, род. на ************., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: страните са родители на детето Д. К., ЕГН **********, род. на ************.. Към настоящия момент родителите са във фактическа раздяла, считано от *********** като детето живее заедно с майката на територията на РБ.. Ищцата полага грижи за отглеждане и възпитание на детето, вкл. осигурява издръжката му. От момента на фактическата раздяла, бащата не е изплащал издръжка в полза на детето, като не е покривал и други разходи, свързани с отглеждането му. Това е относимо и при съвместното съжителство на страните.

Детето е диагностицирано със синдром на С.-В.р, епилепсия, риск от глаукома и регресия на моториката. Посоченото състояние обосновава необходимост от специализирани медицински грижи, които се полагат успешно в Б.. Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при майката; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето, съобразно параметрите, посочени в исковата молба. Да бъде определен размер на издръжката за детето Д. платима от ответника в размер на 1000 лв. месечно, считано от датата на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията. Претендира и за присъждане в полза на детето издръжка за минало време в общ размер 12000 лева /по 1000 лв. на месец/, за периода от ******************

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ искането му за приемане за съвместно разглеждане в рамките на образуваното производство на предявения от него срещу А. С. В., насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето Д. К., ЕГН 1

**********, род. на ************., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

С Определение № 5068/15.04.2025г. насрещният иск е приет за съвместно разглеждане.

Не оспора, че с майката са във фактическа раздяла, като считано от ************* детето се отглежда от майката в РБ.. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения. Оспорва, че по време на съвместното съжителство между страните не е предоставял необходимите грижи за пълноценно отглеждане и възпитание на детето.

Заявява, че притежава родителски капацитет и подкрепяща среда. Моли за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност заявява, че посоченият от ищцата режим на лични контакти не е в интерес на детето. Предлага режим на лични контакти, който според него в пълна степен охранява интересите на детето. Оспорва размера на претендираната издръжка за детето. Твърди, че и след раздялата на родителите предоставя средства за издръжката му.

Оспорва, че не притежава необходимите качества за пълноценно отглеждане и възпитание на детето. Желае да полага грижи за детето и занапред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което родителските права върху детето да бъдат предоставени на него, като местоживеенето на детето да бъде при бащата на адрес в И.; да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето, съобразно параметрите, посочени в насрещната искова молба; за присъждане на месечна издръжка платима от майката в полза на детето в размер на 300 лева.

В отговор на приетия за съвместно разглеждане в хода на делото насрещен иск, ответникът изразява становище за неоснователност на същия. Оспорва заложените в насрещната искова молба фактически твърдения. Твърди, че бащата не разполага с родителски капацитет да полага грижи за детето. Предложеният режим на личен контакт не е в интерес на детето, с оглед здравословното му състояние и емоционално развитие. Заявява желание да полага занапред грижите за детето, като твърди, че разполага с необходимите качества и условия.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала в И., като от съвместното им съжителство е родено детето Д. К., ЕГН **********, род. на ************. Това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане /л.94, том I от делото/.

Не се спори, че от ************* родителите са във фактическа раздяла, като майката и детето се установяват на територията на Б..

Не е спорно, че ответникът живее на територията на И..

След фактическата раздяла, ответникът не е предоставял издръжка в полза на детето.

От приложената по делото медицинска документация се установи, че детето е диагностицирано със Синдром на С.-В.р.

Събрани са доказателства за реализираните от родителите доходи. Месечният доход на бащата е 1741.44 евро.

От ищцата са представени доказателства за извършени в полза на детето разходи.

От Социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане", гр. В.а се установява, че след раждането на детето отношенията между родителите се влошават.

Детето има поставена диагноза: синдром на с.-в., с *********************, за което има издадено ЕР на ТЕЛК със СУ от 50 % до 70.99 % и срок до 01.04.2027г., и се нуждае от специални грижи. Д. има избран личен лекар. Здравословното състояние на детето редовно се проследява от детски невролог, необходимо е и постоянно медикаментозно лечение, средствата за което се поемат единствено от майката. Детето е записано и посещава в ДГ "Ч." №18 - 2. Много добре е прието и адаптирано в групата. Посещава логопед в ДГ и допълнително посещава логопед в частен кабинет, за което майката заплаща 100 лв.

Майката сама отглежда сина си Д.. Сама се грижи за задоволяване ежедневните, здравословните, познавателни и базови потребности на детето. Майката не възпрепятства контактите между детето и бащата, както и неговите роднини по бащина линия. Към настоящия момент за детето Д. К. се полагат адекватни грижи от майката. То се отглежда 2 при много добри битови условия, задоволени са основните потребности от храна, облекло, отопление, здравеопазване, постоянно присъствие на възрастен и контакт с други деца. Има подкрепата на своите близки. Контактите с бащата са редки, предимно по телефона.

По делото са ангажирани специални знания, чрез проведената Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Съобразно заключението на вещите лица К. К. и Р. Г., от раждане детето е диагностицирано със синдром на С.-В.р, рядко вродено заболяване, което засяга главно кожата, мозъка и очите. То принадлежи към група състояния, свързани с анормално развитие на кръвоносните съдове. Няма пълно отзвучаване на клиниката и на практика пълно здраве, поради липса на специфично лечение. Предимно се провежда лечението на клиничните симптоми: Противогърчова терапия, за контрол на гърчовете;

Лазерна терапия на кожните промени /кожното петно/; Лечение на очните проблеми.

Протичането на заболяването е различно и клиниката на заболяването е с различна тежест и може да варира много при различните пациенти. Родителският капацитет на майката е покачествен от този на бащата. Майката много добре и задълбочено познава нуждите на детето, както базовите му потребности, така и здравословните проблеми и нервнопсихичното му развитие. Изцяло се е отдала на терапевтичния процес у дома, като е задоволила потребностите на детето в това отношение, както й е показано от професионалистите - логопед и ерготерапевт. Изпълнява и се съобразява и с указанията на лекарите от В.а и С. които консултират детето. Знае как да действа в кризисна ситуация /напр. когато детето получава епилептичен припадък/. Спазва баланса във възпитанието - от една страна му дава възможност „да бъде себе си", но от друга страна му поставя и рамки на поведение. Майката е с повишена тревожност от факта, че детето може да „няма развитие", ако терапията не е постоянна. Това може да доведе до свръхконтрол. Родителският капацитет е висок по отношение на грижа и познания за нуждите на детето, но е уязвим поради липсата на баланс между личния живот и родителските отговорности. Фокусът е изцяло върху терапевтичната роля, което от своя страна може да потисне естествената емоционална връзка: родител-дете. Тъй като бащата е нямал възможност да полага постоянни грижи за детето си, то неговият родителски капацитет е формиран повече въз основа на теоретичните му познания и родителския модел. Видимо показва емпатичност и желание да има определено време с детето. Той отрича строгата дисциплина като метод на възпитание.

Счита, че в детството е приоритет играта. Видимо показва емпатичност и желание да има определено време с детето. Информира какви са приоритетите при възпитанието на едно дете /да посещава редовно училище, да има здравословен режим и отговорности, да се ограничават технологиите, да се социализира, да се създава мирна и хармонична среда и др./. Теоретично, родителският капацитет е подкрепящ, ориентиран към детето. Знае, че емоционалната връзка е много важна, като подчертава, че детето трябва да има и граници.

Подходът му е баланс между либералното възпитание и разумната дисциплина. Въпреки всичко, недостатъчната връзка с детето на живо, както и по он-лайн платформите, се оказва дефицитна и насочва към липса на достатъчна отговорност по отношение нуждите на детето. На този етап от своето развитие детето Д. успява да разпознае своя баща, успява да седне и се гушне в него, което показва добри емоционални основи и привързаност към ключови фигури в семейството - баба му по бащина линия и бащата, въпреки че те рядко го виждат. Осъществяването на физически контакт с бащата /прегръща го, гушка се в него/ е знак за емоционална свързаност. Към майката детето е емоционално и доверително, свързано в най-голяма степен, тъй като тя е постоянно с него и се грижи за неговите найзначими потребности. Всеки един от родителите обича детето си, но фактът, че бащата няма постоянен достъп до детето поради значителното разстояние между две държави, тази връзка търпи дефицити и все още не е достатъчно отговорна. Бащата, въпреки че посещава детето, то тези срещи са изключително недостатъчни за формирането на пълноценна връзка на доверие. Направеното подробно психологично изследване на двамата родители, запознаване с бабата на детето по бащина линия, както и самото дете, са дали основание на вещите лица да направят извода, че при детето не се набелязват признаци на Синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. Майката има разбиране за това, че детето трябва да вижда и да има връзка с баща си, като последният също поема своите отговорности, тъй като това дете е със сериозно заболяване, което не е добре известно на бащата, както и няма визия за евентуален подход към детето когато то е само с него. Поради тази причина майката осъществява един свръхконтрол, който е обиден за бащата и поддържа негативната му нагласа към последната. Детето проявява привързаност и разпознава ключове фигури в семейството /баща, баба/. Осъществява физически контакт чрез прегръдки, което е положителен знак за емоционална свързаност. Детето сравнително бързо се адаптира към нова среда, но посредством играчка. Тук е характерна невербалната комуникация /жестове, 3 поглед и търсене на одобрение/. Детето търси взаимодействие, макар и не по типичния вербален начин /то е двуезично, но все още не знае и не говори бащиния език/. Д. е с езиков дефицит /логопатен говор, аграматизъм /. Проявява интерес към игрите с коли. Когато е с баща си играе с колички и показва потребност от споделено внимание. Д. е с когнитивни годности в рамките на граничен вариант към долно ниво в норма. Детето показва добри емоционални основи и потенциал за учене, но има изразени затруднения в езиковото развитие и вербалната комуникация, което изисква продължаване на комплексната терапевтична работа. Не са налице и манипулативни прийоми или влияния от родителите спрямо детето, така че то съзнавано да бъде отчуждавано от своя бащата, но фактът, че майката е силно разочарована и има формирано недоверие спрямо бащата, в по-късна възраст може да повлияе върху детето в това отношение. Бащата също има изградено недоверие към майката и това също може да е реципрочен отговор. Родителите следва да преработят емоциите си от раздялата - недоверието, разочарованието и изобщо формираните нагласи един към друг, за да могат пълноценно да изпълняват своята роля на родители. В о.с.з., вещите лица посочват, че с оглед специалните потребности на детето поради установеният синдром, е изключително важно информацията, която родителите притежават за заболяването на детето. Това е едно изключително сериозно и много рядко заболяване в човешката популация, което се проявява с основни симптоматики, клинични, като при Д. има изявени две клинични симптоматики - епилептични гърчове и изоставане в интелектуално - психическото развитие. Майката знае сроковете, в които се дават лекарствата и в които предстои по медицински стандарт да бъде изследвано детето. На шест месеца му се прави ЯМР. Изследванията са от основно значение, защото заболяването на детето е с мозъка, кожата и очите. Има риск от глаукома, което трябва да се следи, за да не се увреди зрителният орган. Детето е със специални образователни потребности и с оглед клиничната картина, и двамата родители трябва да са запознати, както с медицинската част, така и с неговото умствено развитие. Всичко трябва подробно да се знае от двамата родители, за да може когато детето остава при един от тях, той да е напълно информиран и да вземе всички предпазни мерки. В момента детето не може да бъде поверено на грижите на бащата, без присъствие на майката. Бащата не е запознат със състоянието на детето и как се обгрижва едно такова дете. Ако му се повери, дори и за няколко часа, симптомите могат да настъпят внезапно и към момента бащата не е в състояние да реагира правилно. Кризите, които получава детето, епилептичните кризи, се провокират от силна емоция, напрежение, стрес и умора, така че родителят трябва да е запознат дори с дневния режим на детето, за да не се провокира пристъп и как да се реагира при пристъпа. Това е животозастрашаващо състояние.