Решение № 86 от 10.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Б., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120203565 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е по повод жалбата на Я. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и служебен адрес в гр.Б. чрез адв.В. Р. АК-Б. срещу наказателно постановление №24-0769-002151 от 05.08.2024г., издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 200 (двеста) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 е наложена наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на наказателното постановление. Счита, че не е извършено нарушение нито от обективна, нито от субективна страна. Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и да се заплатят направените от жалбоподателя разноски за адвокат.

За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се явява само в първото по делото заседание. За него се явява упълномощен адвокат.

Не се сочат нови доказателства.

За административно наказващият орган редовно призован се явява ЮК.

1

Изпраща и писмено становище, от което явства желанието съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се искане за заплащане на ЮК възнаграждение и едновременно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал 2 ЗАНН (лист 6 на гърба НП е връчена на 09.08.2024г), а жалбата е получена чрез ССЕВ с вх.№76900020747/22.08.2024г. Изхожда от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и е пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, явява се процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.05.2024г, около 18,20 часа свидетелката С. Ф. отивайки на мястото където била паркирала собствения си лек автомобил марка „Пежо“ модел „207“ с рег.№ ... установила, че в близост до нейния автомобил е паркиран друг автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.№..., по начин който не й позволява да излезе без да докосне страничното му огледало и да му причини повреда. При оглед на собствения си автомобил Ф. установила, че огледалото й е ударено, а калникът и бронята в дясно на автомобила й са усуркани.

Установила, че боята от нейния автомобил е по лекия автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег №.... Това й дало основание да се обади на ЕЕН 112 (лист 18 и лист 40 от делото) и посочила причината, като пожелала да бъде установен водача на лекия автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.№....

Поради това, че в притеснението си объркала наименованието на жилищния комплекс чакането отнело около половин час, затова свидетелката Ф. решила си тръгне. Преди обаче да се прибере й се обадили от полицията и й казали, че са установили водача на лекия автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.

№... и я помолили да се върне на паркинга където се намирал и нейният автомобил за да бъде съставен протокол за ПТП. Свидетелката Ф. се върнала на паркинга и там заварили възрастен господин, който впоследствие се оказал водач и собственик на л.а. марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег№.... Последният казал, че има работа обиждал я, заплашвал я и понечил да се тръгне, но в това 2 време дошли свидетелите Д. В. и Х. К. и двамата автоконтрольори в сектор „ПП“–Б.. При пристигането си свидетелят В. видял, че жалбоподателят С. бил в автомобила си и се опитвала да си тръгне от местопроизшествието.

Разпоредил му да излезе от автомобила. За да се убедят какъв е бил механизмът на ПТП, полицаите направили оглед и по двата автомобила и снимки (диск на лист 18 и 40 от делото). Вследствие на констатациите им бил съставен протокол за ПТП. Протоколът бил подписан от жалбоподателя и от свидетелката Ф.. На жалбоподателя С. му бил съставен АУАН (лист 7 от делото), в който свидетелят В. записал като фактическа обстановка следното:

В гр.Б., в ж.к.“З.“, пред бл. ... на 20.05.2024г в 18,20 часа жалбоподателят С. при управление на собствения си лек автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.№... по време на движение извършил маневра за влизане в реда на паркирани автомобили, без да се съобрази с положението на паркирания до него лек автомобил марка „Пежо“ модел „207“ с рег.№... и го ударил странично, с което допуснал ПТП с материални щети по двата автомобила.

Водачът С. не останал на място за да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и го напуснал. Установен допълнително от водача да на другия пострадал автомобил. Правните квалификации на нарушенията били по чл.25 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който присъствал на неговото съставяне. Подписал го и получил екземпляр.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 812 от делото). В тях жалбоподателят признава, че при паркиране на неговия автомобил е одраскал автомобила на свидетелката Ф., но нямало никакви деформации. Отрича да е напуснал (избягал) от местопроизшествието, а мотивирал своето поведение с влошено здравословно състояние, при което стоенето на слънце и при висока температура било противопоказно. Счита, че не е извършил второто нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН, като се е съобразили с възраженията и като е взел предвид останалите писмени доказателства събрани в административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №24-0769-002151 от 05.08.2024г. (лист 6 от делото), при пълна идентичност на фактическата обстановка и правни 3 квалификации на нарушенията, като на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 са били наложени две глоби съответно от по 200 лева и жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелят В., К. и Ф., като ги счита за безпристрастни, последователни, непротиворечащи си и логични.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Относно правото:

По отношение на първото нарушение:

Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например …да излезе от реда на паркирани превозни срадства или да влезе между тях , преди да започне маневрата трябва да се убеди , че няма да създаде описност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В действителност в делото са налице доказателства, че лекият автомобил марка «Пежо» модел «207» с рег.№... не е бил в движение и в купето или наблизо не се е намирал неговият водач свидетелката Ф.. В НП изрично е посочено, че същият автомобил е бил паркиран, който извод се потвърждава и от показанията на свидетелите В. и К.. Фактите по делото отговарят и на квалификацията за паркирано МПС по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗДвП .

При тези факти и при стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП паркираното МПС не попада в нейната хипотеза. Същевременно настоящият съдебен състав приема, че материалноправните норми, с което се регламентират задължения към административноотговорните лица не следва да бъдат тълкувани разширително. С приетата за нарушена правна норма водачите се задължават преди извършване на някоя от описаните маневри да съобразят поведението си с тези участници в движението, които минават покрай тях или се движат преди или след тях. Все в тази връзка водачът трябва 4 да се съобрази с тяхната посока, разположение и скорост. Участниците в движението съгласно §6 т.28 от ДР на ЗДвП са лица, които се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на движението като например водачите, пътниците, пешеходците и лицата рабетещи на пътя.

Паркираният автомобил, при който се доказва да не е имал водач, не е лице, а вещ.

С приетата за нарушена правна норма на чл.25 ал.1 от ЗДвП не отговаря от обективна страна и фактите по делото за такова нарушение. Според настоящата инстанция правната норма, която в случая е била нарушена е по чл.5 ал.1 т.1 от ЗдвП, съгласно текста на която, всеки участник по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е доказана причинната връзка между деянието и констатираните имуществени щети по увредения автомобил на свидетелката Ф.. Макар и двата автомобила да имат сходни цветове (и двата са сиви) според свидетелката Ф., а и според пристигналите на място полицаи по автомобила на жалбоподателя са били налични пресни следи от боята на автомобила на водачката Ф. и тези следи са били подробно заснети и описани в протола за ПТП и направените снимки в компакт дисковете на лист 18 и 40 от делото. При тези факти съдът приема, че е категоричино доказано настъпилото съприконовение между посочените две превозни средства, така че автомобилът на свидетелката Ф. е бил увреден в областта на десния калник и задната дясна броня и станично огледало в дясно.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици по реализираното ПТП, а още по-малко де е можел във волево отношение. Въпреки това, той е могъл и едновременно е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат. Увреденият автомобил е бил паркиран и неподвижен, поради което той е представлявал видимо препятствие за жалбоподателя. Същият е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до този друг автомобил и с неговото разположение така, че да извърши безопасно маневрата. Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно–по непредпазливост е причинил имуществени вреди другиму.

Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите Д.ия не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане с оглед извършеното от жалбоподателя Д.ие липсва.

По тези съображения съдът приема, че жалбоподателаят С. е извършил виновно нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Санкционната норма на чл.179 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП изисква причиненото ПТП да е в резултат от неспазване на конкретно материално правно задължение относно пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване, за заобикаляне. Следователно нарушеното материално задължение трябва да е 5 уредено в някой от разделите на ЗДвП регулиращи извършването на тези маневри или спазването на правилата за сигнализиране. Нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл.185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба.